Kalev v. Bulgaria(Application no. 9464/11),10 November 2016

/решението е постановено от комитет от трима съдии/

Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria

Бащата на жалбоподателя е притежавал къща с двор в София, които са били отчуждени с решение на кмета от 16 април 1987 година на осн. чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ, с оглед изграждането сграда на посолство. Според решението  бащата на жалбоподателя следвало да  бъде обезщетен с двустаен апартамент, а жалбоподателят – с тристаен. Със заповед по чл. 100  от 15 април 1988 г.  кметът определя точното местоположение, размера и други подробности по отношение на бъдещите апартаменти, които се предоставят  като компенсация. Жилищата трябвало да бъдат в сграда, която следвало да бъде изградена от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус. /БОДК/   През 1987 г. жалбоподателят със семейството си и своите родители са настанени в двустаен общински апартамент. През 1991 г. плановете за построяването на сградата, в която е трябвало да се намират   предложените за обезщетение апартаменти, са отменени, а  отчуждената къща е съборена. През февруари 1996 бащата на жалбоподателя почива.

Със заповед на кмета от 10 юли 1996 г. на жалбоподателя е определен друг апартамент, с около 28 кв. м. по-голям от площта на първоначално определения като обезщетение апратамент без да бъде длъжен да заплаща разликата. През 1996 г. той се настанява заедно със семейството си в новото жилище, а майка му продължава да живее в общинския апартамент. В следващите години жалбоподателят отправя многобройни искания към властите с молба да се намери подходящ двустаен апартамент, който да бъде  предоставен на  майка му, вместо първоначално определения й. Няколко пъти  БОДК предлага апартаменти, но поради това, че те не са в близост до района на отчуждената къща или не са самостоятелни,   жалбоподателят и майка му отказват да ги приемат. През юни 2004 г. жалбоподателят отправя искане на осн. чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ до кмета на София да им бъде преоставено жилище в близост до отчуждения имот . Поради липса на отговор той обжалва мълчалвия отказ на кмет. В производството участва и Министерството на външните работи като правоприемник на БОДК. С окончателно решение от 09.04.2008 г. ВАС отменя мълчаливия отказ   и връща делото за произнасяне по същество от страна на кмета, тъй като приема, че това е негово задължение, а не  на МВнР. Това решение не е изпълнено. Междувременно майката умира и жалбоподателят става единствен собственик на бъдещия  апартамент, определен кат обезщетение за родителите му. През 2014 г., след като жалбата до Европейския съд  е комуникирана на  правителството жалбоподателят отравя ново искане до кмета за повторно обезщетение, но няма данни да са предприети действия от страна на кмета.

Съдът констатира, че жалбата е подобна на случаите  Kirilova and Others, cited above (see also Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Той приема, че жалбоподателят е имал  притежание по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 като наследник на баща си, който е бил компенсиран за отчуждената си къща с правото да получи двустаен апартамент. Съдът посочва, че ще разгледа случая в светлината на първото изречение на  първия параграф на този текст, установяващ общия принцип на правото на мирно ползване на собствеността.

Той отбелязва, че правото на обезщетение възниква за бащата на жалбоподателя през 1987 г. и двадесет и девет години по-късно, двадесет и четири от които след 7 септември 1992 г., то все още не е релизирано. След отмяната на плановете на сградата, в  която е следвало да получат жилища жалбоподателите  през 1991 г. БОДК не е положило усилия да намери друг подходящ апартамент за майката на жалбоподателя, а предлаганите апартаменти са били очевидно неподходящи, което не се отрича от правителството.  Не са направени такива опити и след  2001 г., когато задължението за предоставяне обезщетение премина към Столична община. Също така е важно, че общината остава пасивна дори когато до нея е адресирано  официално искане за повторно обезщетение. Не е изпълнено и решението на съда, а наред с това не е ясно и дали   е даден някакъв отговор на повторното искане на жалбоподателя от 2014 за предоставяне на друго обезщетение.

Съдът отбелязва, че в случаи като настоящия е задължение на властите да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те приемат една пасивна позиция и дори не предприемат никакви действия след постановенто решение от съда. Така те поставят жалбоподателя в едно състояние на несигурност по отношение на това дали и кога той ще получи обезщетение заради него. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, за поправяне на ситуацията. Съдът заключава, че това състояние на нещата не може да се счита за съвместимо със задълженията на държавата по смисъла на член 1 от Протокол № 1, поради което е установено нарушение на този текст.

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Author

Write A Comment