Kamburov c. Bulgarie (Requête no 31001/02), 23 avril 2009
На 1 февруари 2002 г. жалбоподателят бил замесен в спор с административната секретарка на районния съд и същия ден съдът, на основание Указа за борба с дребното хулиганство, го признал за виновен в нарушение на обществения ред и му наложил наказание задържане в поделенията на МВР за срок от пет денонощия. Решението на съда, което не подлежало на обжалване, било изпълнено незабавно.
Съдът припомня, че понятието “престъпление“ в чл. 2 § 1 от Протокол № 7 съответства на понятието “наказателно обвинение“ в чл. 6 § 1 от Конвенцията. Съгласно постоянната му практика, приложимостта на чл. 6 в неговия наказателен аспект се преценява на базата на три критерия: a) квалификацията на нарушението според вътрешното право, б) естеството на нарушението и в) степента на тежест на приложимата санкция.
В случая дребното хулиганство е квалифицирано като административно нарушение по българското право, но то се отнася до всички граждани и предвидените санкции са глоба или лишаване от свобода до 15 дни. Въз основа на посочените критерии Съдът приема, че жалбоподателят е бил обект на “наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 от Конвенцията и съответно чл. 2 от Протокол № 7 е приложим.
Не се оспорва, че по силата на чл. 7 от УБДХ решението на районния съд е окончателно. Правителството поддържа, че жалбоподателят е имал възможност да подаде молба за преглед по реда на надзора. Разпоредбите, уреждащи тази възможност, обаче са били отменени няколко години преди осъждането му. Що се отнася до възможността за възобновяване на съдебното производство, предвидена в Закона за азминистративните нарушения и наказания от 1969 г., тя не отговаря на изискванията на чл. 2 от Протокол № 7, тъй като освен твърде ограниченото й приложно поле, не е била пряко достъпна за жалбоподателя.
По въпроса дали деянието, за което е осъден жалбоподателят, не съставлява „маловажно престъпление“ по смисъла на член 2 § 2, Съдът се позовава на обяснителния доклад към Протокол № 7, според който един от важните критерии в това отношение е дали предвиденото наказание е свързано с лишаване от свобода. УБДХ предвижда за деянието наказание задържане до 15 денонощия. С оглед на целта на чл. 2 и естеството на предвидените в него гаранции, Съдът е убеден, че такова деяние не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на § 2 от този член. Следователно жалбоподателят е трябвало да има възможността да обжалва решението на районния съд и е налице нарушение на чл. 2 от Протокол № 7.
