Kamenova v. Bulgaria (Application no. 61731/11), 16 May 2019
След приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. жалбоподателката депозира молба за възстановяване на собствеността върху земи, принадлежали на нейния баща, в землището на Оряхово.С решение от 20 май 1996 г. правото на възстановяване на собствеността върху 11 800 кв.м. земеделска земя, представляваща към онзи момент „гора“, е признато на жалбоподателката и сестра й. В решението на ПК е посочено, че те са удостоверили правата си с нотариален акт, както и че тяхната земя попада в зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (т.е. земи, предоставени за ползване преди 1989 г. на други лица) и че възстановяването на собствеността ще се извърши след изготвянето на план за земеразделяне на новообразувани имоти. Жалбоподателката сезира различни институции в периода 1996-2012 г. , но на писмата си получава отговор, че трябва да изчака изготвянето на плановете. Такива са одобрени от община Оряхово през 2010 г. През 2012 г. от МЗХП по повод нейно писмо я уведомяват, че възстановяването на имотите по §4 е от компетентността на общините, в чиито землища се намират съответните земи. През 2013 г. общината информира жалбоподателката, че имотът й не попада в зоната на земите по §4, а е държавна собственост, поради което МЗХП е компетентно да й го възстанови.От министерството я уведомяват, че или трябва да има точни граници на на своя имот, което е предмет на друга процедура, или следва да направи искане на друго основание – по закона за реституция на горите, но по него са изтекли съответните срокове. В последващо писмо МЗХП я уведомява, че на осн. чл. 45г от ППЗСПЗЗ тя следва да направи писмено искане. От регионалната дирекция „Земеделие“ във Враца също я информират през 2017 г., че следва да представи документи, отнасящи се до възстановения й имот. В няколко поредни писма от страна на различните администрации са дадени указания на жалбоподателката какви документи се изискват от нея, но тя депозира единствено молба по чл. 45г.
Европейският съд констатира, че в настоящия случай, за разлика от делата Mutishev and Others v. Bulgaria, no. 18967/03, 3 December 2009, and Hadzhigeorgievi v. Bulgaria, no. 41064/05, 16 July 2013, в които е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради отказите на адчинистрацията да изпълни съдебните решения, в настоящия случай не става дума за подобен отказ. След първоначалното лутане дали, как и кой е компетентен по случая на жалбоподателката ОСЗГ в Оряхово и регионална дирекция „Земеделие“ във Враца са дали точни инструкции на жалбоподателката каква процедура следва да използва и какви документи да представи, за да й се възстанови собствеността, но тя не е спазила тези формалности и не е дала обяснение защо не е изпълнила дадените указания без да твърди, че те са били неясни. При това положение съдът не намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 що се отнася до отказа на властите да приключат процедурата по възстановяването на земите.
Доколкото обаче процедурата е била забавена от 1996 г. до 2013 г.(около седемнадесет години) вследствие на това, че поземлената комисия погрешно посочва, че земята на жалбоподателката е от категорията земи, включени в §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно я задължава да изчака изготвянето на документите, необходими в тази процедура, която впоследствие се оказва, че е неприложима, това води до неоправдани закъснения.
Съдът намира, че забавянето на процедурата до 2013 г. е възникнало по вина на властите и че то е неоснователно. Той отбелязва освен това, че въпросното забавяне е съществено и счита, че жалбоподателката е била поставена в ситуация на продължителна несигурност (вж. Nedelcheva and Others v. Bulgaria, no. 5516/05, § 82, 28 May 2013, Popov and Chonin v. Bulgaria, no. 36094/08, § 52, 17 February 2015).
Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради дългото и неоправдано забавяне на процедурата по реституция.
