Karamitrov and Others (Application no. 53321/99), 10 January 2008
На 28 май 1992 г. първият жалбоподател е спрян от полицията докато шофира колата на родителите си – вторият и третият жалбоподатели.При задържането му полицията установява несъответствие между номерата на шасито на колата и тези в регистрационните й документи, издадени от Пътна полиция – Пазарджик на 17 юли 1973 г. Тя изземва колата, за да провери регистрационните й документи и собствеността й. Не е съставен никакъв протокол за тези действия, нито вторият и третият жалбоподатели – собствениците на автомобила, са уведомени. Автомобилът им е върнат на 19 май 2000 г. в състояние, негодно за употреба поради липсата на редица части. Общата продължителност от време, през която те не са можели да използват колата си, е седем години, единадесет месеца и двадесет и три дни.
Съдът отбелязва, че по настоящото дело Пловдивската апелативна прокуратура на 18 ноември 1999 г. и Върховна касационна прокуратура на 10 март 2000 г. установяват, че намесата в правото на втория и третия жалбоподатели на мирно ползване на притежанията е незаконосъобразна и произволна, тъй като и изземването, и последвалото продължително задържане на съхранение са извършени в нарушение на приложимото вътрешно законодателство. Ето защо, с оглед на принципа на субсидиарността, залегнал в основата на механизма на действие на Конвенцията, Съдът установява, че обсъжданата намеса е несъвместима с правото на втория и третия жалбоподатели на мирно ползване на притежанията по чл. 1 на Протокол No. 1 към Конвенцията. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Във връзка с оплакването по чл. 13 Съдът отбелязва, че при обстоятелства като по настоящото дело, когато властите изземват и държат предмети като веществени доказателства, по националното законодателство следва да съществува възможност за завеждане на иск срещу държавата и претендиране на обезщетение за всички вреди, произтичащи от това, че властите не са успели да съхранят въпросните предмети в сравнително добро състояние. Това е особено валидно при случаи, когато самата намеса в правото се оказва незаконосъобразна. В настоящия случай той установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1.
