Kaushal et autres c. Bulgarie (requêtе no 1537/08), 2 septembre 2010
Жалбоподателят – индийски гражданин, се заселва в България през 1990 г., а през 1992 г. се жени за втората жалбоподателка. От брака им се раждат две деца през 1994 и 1998 г. На неуточнена дата получава разрешение за постоянно пребиваване, научава български език и започва свой бизнес. На 28 ноември 2005 г. директорът на Национална служба „Сигурност” на Министерството на вътрешните работи издава заповед за експулсирането на г-н Каушал поради това, че представлява заплаха за националната сигурност. Заповедта забранява г-н Каушал да влиза или пребивава на територията на България за срок от десет години. В нея е записано, че тя подлежи на незабавно изпълнение. На 1 декември 2005 г. той е експулсиран в Индия. Впоследствие се установява в Солун, Гърция, където съпругата и дъщерите му го посещават.
Въпреки, че заповедта не подлежи на обжалване, СГС я разглежда по същество, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото Ал-Нашиф срещу България (№ 50963/99, от 20 юни 2002 г.). Той намира, че тя е основателна с оглед наличието на данни за участие на жалбоподателя в терористична организация и че информацията за това е събрана по надлежния ред. Съдът не се произнася по оплакването, свързано с нарушаването на правото на семеен живот на жалбоподателя, намирайки, че предприетите административни мерки са целяли да предотвратят противозаконната му дейност.
Решението от 16 декември 2006 г. е обжалвано пред ВАС. В жалбата е посочено, че за жалбоподателя не става ясно с кои свои действия е застрашил националната сигурност, тъй като посоченото в самото предложение за експулсиране подлежи на доказване. В нея той подчертава отново факта, че има семейство в България. ВАС оставя решението на СГС в сила. Съдът приема, че данните, свързани с твърдяната незаконна дейност на първия жалбоподател, са събрани в съответствие със закона и че оспорваната заповед за експулсиране „се отнася логично към фактите, изложени в Предложението”. Процесът е бил справедлив, тъй като жалбоподателят е имал адвокатска защита, а тежестта на доказване, че не се е занимавал с противозаконна дейност е била негова. Колкото до твърдението за нарушаване на правото му на семеен живот, ВАС се позовава на ограниченията в чл.8§2, че това право не е абсолютно.
Позовавайки се на чл. 1 от Протокол 7, жалбоподателят твърди, че по отношение на него не са били спазени процедурните гаранции при експулсирането на чужденци.
Съдът посочва, че първата гаранция, предвидена в член 1 от Протокол № 7, е че лицата, посочени в тази разпоредба, не могат да бъдат експулсирани, освен „по силата на решение, взето съгласно закона“. Той обаче вече е установил, че експулсирането на г-н Каушал в този случай не е било „в съответствие със закона“ по смисъла на член 8§2 от Конвенцията, от което следва, че и във връзка с настоящото оплакване изводът му не може да бъде по-различен. Освен това Съдът отбелязва, че националните съдилища не са събрали доказателства, които да потвърдят или да оборят твърденията, послужили за основа за решението за експулсирането на първия жалбоподател, и са подложили това решение на чисто формален преглед, като в резултат на това първият жалбоподател не е имал възможност случаят му да бъде надлежно изслушан и разгледан в светлината на възможни аргументи против неговото експулсиране. Съдът заключава, че действията на националните съдилища са били в противоречие с буква b на алинея 1 от Протокол № 7. Той достига до извода, че в настоящия случай е налице нарушение на член 1 от Протокол № 7 към Конвенцията по отношение на първия жалбоподател.
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 8 по отношение на всички жалбоподатели.
