Kiril Andreev v. Bulgaria (Application no 79828/12),28 January 2016
Жалбоподателят живее в гр. Плевен. През април 2012 г. на жалбоподателя е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с повдигнатото му обвинение за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси. Тази мярка е отменена от Софийския градски съд след като на 7 юни 2012 г. е одобрено споразумението между прокуратурата и жалбоподателя, по силата на което той признава вината си и му е определено наказание от 2 години лишаване от свобода, което е отложено на осн. чл. 66 НК. Съдебното заседание приключва в 17.16 часа, но жалбоподателят не е освободен, а е отведен в Софийската следствена служба, където задържането му е прекратено около 19.00 часа. След това той е отведен в полицейско управление, където остава през нощта и на следващия ден. На 9 юни е транспортиран в Плевен, където е освободен окончателно от полицията в 24.10 часа. Мярката е била взета в рамките на друго висящо досъдебно производство срещу жалбоподателя отново за незаконно притежаване на оръжие по искане на следователят по това второ следствено дело, което е заведено в гр. Певен.
Съдът не приема възражението на Правителството, че жалбоподателят не е изчерпил вътрешните средства за защита, тъй като не се е възползвал от изменения ЗОДОВ, който междувременно е влязъл в сила и съгласно разпоредбите му се предвижда обезщетение при нарушаване на чл. 5 от Конвенцията от страна на властите. Отбелязано е, че законът влиза в сила през декември 2012 г. и няма ретроактивно действие по отношение на незаконосъобразни действия преди тази дата.
По съществото на оплакването Съдът разделя целия период на задържането на две части. За първия период – от приключването на съдебното заседание в 17.16 часа до 19.00 часа, когато е освободен от следстивето, е прието че задържането не е незаконно, тъй като е било необходимо да се изпълнят някои формалности. За втория по-продължителен период от време – от 19.00 часа на 7 юни и до 24.10 на 9 юни Съдът констатира, че не е било налице законово основание за задържането на жалбоподателя, тъй като срещу него не е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление (това става едва на 10 юни), нито е бил призоваван дори и като свидетел по досъдебно производство. Не е имало никакво издадено постановление от страна на прокурор или на следовател, а посочените правни основания – чл. 71 НПК и чл. 120(3) НПК не са били приложими към случая на жалбоподателя.
В светлината на изложеното Съдът намира, че лишаването от свобода на жабоподателя от 9:00 на 7 юни до 24:10 на 9 юни 2012 г. не е съответствало на правилата на националното законодателство, уреждащи задържането под стража, а Правителството не е обосновало задържането през този период с някакви други причини. Съответно, лишаването от свобода на жалбоподателя не е в съответствие с „процедури, предвидени от закона“. Това е достатъчно за Съда да заключи, че то не отговаря на изискванията на член 5 § 1 от Конвенцията и да установи нарушение на този текст.
