Предисторията на събитията във връзка с настоящата жалба, както и другите относими факти, са описани в поредица от решения на Европейския съд, а именно: Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria, nos. 29221/95 and 29225/95, ECHR 2001-IX; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria, no. 44079/98, 20 October 2005; United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria, no. 59489/00, 20 October 2005; Ivanov and Others v. Bulgaria, no. 46336/99, 24 November 2005; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria, no. 59491/00, 19 January 2006; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria (no. 2), no. 37586/04, 18 October 2011; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (no. 2), no. 34960/04, 18 October 2011; Singartiyski and Others v. Bulgaria, no. 48284/07, 18 October 2011; and United Macedonian Organisation Ilinden-PIRIN and Others v. Bulgaria (no. 2), nos. 41561/07 and 20972/08, 18 October 2011.
По настоящата жалба жалбоподателят повдига оплакване, че кметът на града е отказал да разреши провеждането на няколко чествания на пл.“Македония“ в Благоевград през 2006 и 2007 г. – първото, планирано по инициатива на нерегистрираната „Обединена македонска организация – Илинден“ за 12 септември 2006 г., второто – от името на Македонски инициативен комитет за 30 септември 2006 г.(с мотив, че на същата дата и място ще се проведе друго публично събитие) . Двата отказа на кмета са обжалвани пред съд. Първата заповед на кмета е отменена от съда, а относно втората заповед за тържеството, насрочено на 30 септември, съдът намира, че не е било уместно да се провеждат две мероприятия едновременно на едно и също място. На следващата година жалбоподателят уведомява кмета за намерението на организацията да проведе събрание на площад „Македония”, пред паметника на Гоце Делчев, от 16:30 ч. на 12 септември 2007 г. Събитието, с което щяла да се почете годишнината от покушението на „македонския революционер”, щяло да се състои в полагане на венец и цветя на паметника и кратка реч. Кметът отказва, аргументирайки се, че организацията няма регистпрация и освен това, че на посочената дата щкяло да се проведе друго градско събитие по повод откриването на учебната година. Именно на това основание заповедта не е отменена от съда, пред който е обжалвана.
Съдът констатира, че относно митинга от 12 септември 2007 г. той вече е установил нарушение в своето решение по жалбата United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov v. Bulgaria (no. 2), no. 37586/04, 18 October 2011. Така той счита, че е изпълнил задължението си по чл. 19 от Конвенцията да осигури спазването на ангажиментите, поети от България по чл. 11 от Конвенцията, както и чи нищо повече не би могло да се постигне, ако тази констатация се повтори още веднъж. Що се отнася до повдигнатите оплаквания по чл. 14 и чл. 13 (които не са били изложени в горецитираното решение), Съдът намира, че те биха могли да променят заключението му, още повече, че жалбоподателят не претендира, че е претърпял допълнителни щети във връзка с това събитие, което да изисква отделно присъждане на справедливо обезщетение. Основавайки се на тези мотиви, съдът обявява жалбата в тази й част за недопустима и обсъжда оплакванията, свързани със събитията от 30 септември 2006 г.
Съдът посочва, че жалбоподателят е бил лично засегнат от отказа на кмета да разреши провеждането на митинга на посочената дата, тъй като е бил един от организаторите, позовавайки се на своята практика (Kudrevičius and Others v. Lithuania [GC], no. 37553/05, § 91, ECHR 2015) По същите причини Съдът счита, че тази забрана представлява „ограничаване“ на правото на мирни събрания на жалбоподателя съгл. чл. 11 от Конвенцията. Фактът, че единствено той е подал жалба до Съда, не означава, че това право не е установено. Жалбоподателят не е предложил да проведе „самостоятелна демонстрация“, а да участва в събиране с други лица. Установената забрана освобождава Съда от задължението да изследва дали тя е „предвидена от закона“ или дали е преследвала една или повече от целите, посочени в член 11,§2 , тъй като дори да се приеме, че тези две предпоставки са налице, във всеки случай тя „не е била необходима в едно демократично общество“. До този извод Съдът достига, привейждайки следните аргументи. Кметът и съдът, който потвърждава заповедта му, оправдават забраната, позовавайки се на провеждането на едно общинско събитие по същото време и място, и от необходимостта да се защитят участниците в това събитие от излагане на противоречиви изявления по исторически въпроси, които са чувствителни. В четири идентични случая тези основания се оказват недостатъчни за целите на член 11 § 2 (вж. Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 106-07; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, §§ 113-14; United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov (no. 2), § 133; and Singartiyski and Others, § 46). Освен това Правителството не е представило никакви данни относно логистичните трудности или трудностите, свързани с сигурността, които биха могли да предизвикат двете паралелни събития и, което е по-важно, правителството не обяснява защо оправданията, считани за недостатъчни в предишни случаи, би трябвало да са достатъчни в момента. Освен това е важно да се отбележи, че при предишен повод, когато властите не са забранили митинг, организиран от ОМО-Илинден, същевременно са позволили да се проведе контра-демонстрация в същия ден (вж. United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, cited above, § 115).
Съдът намира, че е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.
По повод повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 11 Съдът не приема възражението на Правителството, че чл. 1 от ЗОДОВ предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита. Наред с това той отбелязва, че националният орган, който разглежда делото, трябва да разгледа същността на жалбата по чл. 11 и да прецени дали е „необходимо в едно демократично общество“ да ограничи това право с оглед постигането на законна цел съгласно втора алинея от този член и да прецени баланса между това право и интересите, поради които то е ограничено, без автоматично да дава предимство на тези други интереси. В настоящия случай Съдът констатира, че тазака преценка на пропорционалността не е била извършена. Благоевградският окръжен съд не обяснил защо смята, че е необходимо в едно демократично общество да защити участниците в паралелното общинско събитие от изявленията, които биха могли да бъдат направени в хода на митинга, който организацията иска да организира в същия ден , или защо е невъзможно да се съгласува провеждането на двете събития. Съдът е изумен от този пропуск при наличието на две негови решения по почти идентични случаи (виж Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 106-07, and United Macedonian Organisation Ilinden and Ivanov, §§ 113-14). Той достига до извода, че подходът на Благоевградския окръжен съд по този начин не отговаря на изискванията на чл. 13 от Конвенцията.
