Kirilov c . Bulgqrie (Requête no 15158/02) ), 22 May 2008
Жалбоподателят е изтърпявал наказание лишаване от свобода в резултат от няколко присъди за кражба. Срокът на наказанието му е трябвало да приключи на 10 януари 2002 година. Междувременно той е бил осъден за няколко други кражби от шуменския районен съд. В рамките на това производство първоначално му е била наложена мярка за неотклонение подписка, но с оглед скорошното му освобождаване от затвора поради изтичане на срока на наказанието му, прокурорът е поискал временното му задържане под стража. С определение от 9 януари 2002 година, съдията-докладчик от шуменския районен съд, действайки при закрити врата в отсъствие на жалбоподателя, е решил, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Затова той разпорежда временното му задържане му под стража. Жалбоподателят обжалва определението, посочвайки по-специално това, че не е било проведено съдебно заседание с негово участие. Жалбата му е била отхвърлена на 4 февруари 2002 година от шуменския окръжен съд, отново при закрити врата и без присъствието на жалбоподателя. Две нови жалби на жалбоподателя са били разгледани съответно на 20 май и на 11 юни 2002 година, а след това – на 28 октомври и на 3 декември 2002 година от същите правораздавателни органи, които са се произнесли без да бъде насрочено съдебно заседание, въпреки молбата за това от страна на жалбоподателя.
С присъда от 11 февруари 2003 година, шуменският районен съд признава жалбоподателя за виновен по някои от пунктовете на обвинителния акт, осъжда го на лишаване от свобода и му определя общо наказание по правилата на чл.25 НК.
Европейският съд отбелязва, че шуменският районен съд, който е постановил временното задържане на жалбоподателя под стража на 9 януари 2002 година, се е произнесъл без да насрочи съдебно заседание и без да изслуша заинтересованото лице. Но ако в този момент жалбоподателят е бил задържан поради излежаване на присъда и задържането му е зависело поради това от действието на член 5 § 1 а), не такъв е случаят от момента на изтичане на наказанието на 10 януари 2002 г. Задържането е зависело тогава от действието на член 5 § 1 с) и член 5§3 е изисквал подсъдимият да бъде изправен пред съдия, който да вземе решение за неговото задържане. Поради това Съдът намира, че е било допуснато нарушение на член 5§3 на Конвенцията поради това, че жалбоподателят не е бил „незабавно“ изправен пред съдия или друг магистрат, овластен от закона да упражнява съдебни функции.
Съдът счита, че тъй като не е била осигурена възможност на лицето да се яви лично при разглеждането на жалбите му срещу задържането му под стража от май, юни, октомври и декември, в конкретния случай не са били зачетени гаранциите по член 5§4, поради което е била нарушена тази разпоредба.