Kirov c. Bulgarie (Requête no 5182/02) 22 May 2008
През 1998 година, жалбоподателят, който през 70-те години емигрира в САЩ и придобива американско гражданство, се връща в България и остава там в продължение на няколко месеца. На 8 октомври 1998 година, няколко дни преди отпътуването му за Съединените щати, той е арестуван от полицията и задържан под стража. Бил е извършен обиск в дома му в София и са били иззети различни наркотични вещества и лекарства. На 12 октомври 1998 година, жалбоподателят, неговият племенник Н. и четири други лица са били разпитани от началника, отговарящ за притежаване и трафик с наркотични вещества и са били временно задържани под стража. По-късно обвиненията са снети от двама от тях и обвиняеми остават жалбоподателят и племенникът му. Тези лица са били изправени пред Софийския градски съд през декември 2001 година. Въпреки това, с постановление от 3 януари 2002 година, съдията-докладчик връща делото за допълнително разследване с мотива, че е открил процедурни нередности, включително и несъответствия между постановлението за привличане, обвинителния акт и доказателствата в делото, отнасящи се до естеството и количеството на продуктите – обект на разследване. Жалбоподателят и Н. са отново изправени пред съда в началото на 2003 година. С решение от 17 май 2003 година, съдът произнася оправдателна присъда по всички повдигнати обвинения поради липса на достатъчно доказателства.
Европейският съд отбелязва, че са допуснати редица забавяния, вина за които имат властите. Те са необосновани и не могат да бъдат обяснени единствено със сложността на делото. За отбелязване е, че на няколко пъти разследването е било прекъсвано, а прокурорът или съдът е изпращал делото за допълнително разследване; няколко месеца са били необходими, за да се реши дали следователят трябва да бъде или да не бъде отстранен от делото поради допуснатите закъснения; многобройни контакти между органите на следствието и тези на полицията са били осъществени, за да се установи несъществуването на записите /от СРС/, които биха могли да бъдат използвани като доказателство. При това, Съдът констатира, че удължаването на производството не е било без последствия за жалбоподателя, който е бил първо държан под стража, а след това, в хода на производството, е бил под забрана да напуска на територията на страната, което не му е позволявало да се върне в Съединените щати, където е неговото основно местожителство. Съдът счита, че продължителността на производството не отговаря на изискването за „разумен срок“ и установява, че е било допуснато нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията.
По повод установеното нарушение на чл. 6§1 Съдът намира нарушение и на чл. 13 .
Наред с това е установено нарушение на чл. 8 и на чл. 13 във вр. с чл. 8 поради това, че незаконно е бил подслушван и че липсва каквато и да било възможност в националното законодателство да се търси обезщетение за това.
