Kirov c. Bulgarie (Requête no 5182/02), 22 May 2008
През 1998 година, жалбоподателят, който през 70-те години емигрира в САЩ и придобива американско гражданство, се връща в България и остава тук в продължение на няколко месеца. На 8 октомври 1998 година, няколко дни преди отпътуването му за Съединените щати, той е арестуван от полицията и задържан под стража. В дома му у извършен обиск и са иззети различни наркотични вещества и лекарства. На 12 октомври 1998 година, жалбоподателят, неговият племенник Н. и четири други лица са разпитани от началника, отговарящ за притежаване и трафик на наркотични вещества. Всички те са временно задържани под стража. В хода на досъдебното производство става ясно, че телефонните разговори на жалбоподателя са подслушвани. На 17 и 21 декември 1999 г. следователят по делото отправя искане до СДВР и НСБОП да му бъдат предадени записите от подслушванията и документите, свързани с използването на специални разузнавателни средства : искането за използването на СРС, направено от съответните служби, разрешението, дадено от съда и заповедта на министъра на вътрешните работи. Той посочва, че те са му необходими, за да може да включи информацията, събрана чрез СРС, в делото, тъй като към онзи момент то не съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението. Било установено, че информацията е унищожена поради изтичането на 6-месечен срок от съхраняването й, съгласно разпоредбите на специална инструкция. В съда било констатирано, че регистрите с дадените разрешения за използване на СРС преди 2000 г. също са унищожени.
Жалбоподателят твърди, че е станал предмет на подслушване на телефонните му разговори по времето, когато срещу не е било заведено наказателното производство. При все това, нито записите, нито транскрипциите на тези подслушани разговори, нито съответните разрешения, нито документите, свидетелстващи за това, че записите са били изтрити, не са били в никой момент доведени до знанието му и не са били предоставени за нуждите на наказателното производство. Жалбоподателят счита, че при тези обстоятелства нищо не позволява да се установи дали въпросните подслушвания са били извършени въз основа на разрешение, издадено от съда и в съответствие с националното законодателство. Той добавя, че ако не е бил обвинен, никога не би бил осведомен за проведените подслушвания.
Съдът припомня, че вече е преценил в решението Асоциация за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, че въпросната законодателна уредба относно използването на специални разузнавателни средства, въпреки че предвижда известен брой гаранции, не осигурява достатъчна защита срещу произволни посегателства над правата, защитени от член 8 и следователно не отговаря на условието за законност, изисквано от тази разпоредба. Направените от него констатации се отнасят и за този случай, който касае същата законодателна уредба като тази, която е била предмет на цитираното по-горе решение. И наистина, обстоятелствата по този случай свидетелстват за липса на последваща проверка на мерките за подслушване, извършена от институция, външна по отношение на службите, извършили подслушването, проверка, полагаща се автоматично или извършена по искане на засегнатото лице. Тези обстоятелства свидетелстват по очевиден начин и за невъзможността на жалбоподателя, след като е бил уведомен за използването на СРС, да получи информация за обстоятелствата, при които използването им е било разрешено, за продължителността им или за съдбата на събраната информация, тъй като тя е била класифицирана като“държавна тайна“ и още поради факта, че архивите на Софийския градски съд, в които може да се предполага, че се пази съдебното разрешение за подслушване, са били унищожени преди края на наказателното производство срещу това лице. «Съдът е на мнение, че жалбоподателят не се е радвал и на минимална степен на защита срещу произвола, царящ в съдебната практика и че намесата, явяваща се предмет спора, следователно не е отговаряла на изискването за законност, съгласно член 8 § 2 от Конвенцията. Предвид това заключение, Съдът не смята да се произнесе по въпроса дали въпросната намеса е била „необходима в едно демократично общество“ за постигане на една от законните цели, визирани в тази разпоредба».(§46) Съдът установява нарушение на чл. 8.
Съдът заключава, че жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за постигане на ефект от подадената от него жалба по член 8 от Конвенцията, поради което намира, че е налице нарушение и на член 13.
Съдът установява нарушение и на чл. 6§1, както и на чл. 13 във вр. с чл. 6 поради неразумната продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя.
