Kolevi v. Bulgaria (Application no 1108/02), 5 november 2009
Съдът установява нарушение на чл. 5§3, тъй като жалбоподателят е бил изправен пред съдия едва 5 дни и 8 часа след ареста му на 20 юни 2001 г., без правителството да твърди, че не е било възможно това да бъде сторено по-рано. Прокурорското постановление за продължаване на задържането на г-н Колев за втори 72-часов период не съдържа обяснение защо не е било възможно да бъде отведен пред съдия от 20 до 23 юни 2001 г. и дори не споменава, че той вече е бил задържан 72 часа. Като е забавила изправянето на жалбоподателя пред съдия с 5 дни и 8 часа без каквото и да било основание, прокуратурата е извършила произволен акт, несъвместим със задълженията й по чл. 5 § 3 от Конвенцията. Съдът отбелязва, че българското право или разрешава бланкетно, или не забранява ясно последователни периоди на полицейско или прокурорско задържане без изправяне пред съдия (24 часа полицейско задържане, 72 часа задържане по чл. 202 от НПК от 1974 г. и 72 часа задържане по чл. 152a от НПК от 1974 г.), което води до неприемливи забавяния, в противоречие с чл. 5 § 3, видно и от делото Kandzhov v. Bulgaria (no. 68294/01, 6.11.2008).
ВКС е приел с окончателно решение, че по националното право наказателното производство срещу г-н Колев е било недопустимо от самото начало, тъй като той е имал имунитет. Това потвърждава, че е бил лишен от свободата си незаконно. По принцип задържането е законно, когато е постановено от съд, и последващото установяване от по-висшестоящ съд, че законът е бил приложен неправилно, не променя непременно това (Mooren v. Germany [GC], no. 11364/03, § 74, 9 July 2009). В случая обаче установеният порок на съдебния акт за задържането може да се приеме за “грубо и очевидно нарушение” (пак там, § 75), след като националният закон съдържа абсолютна забрана за започване на наказателно производство и задържане на лица с имунитет. Поради това е извършено нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията. По възражението на правителството, че по онова време не е имало установена съдебна практика относно момента, от който г-н Колев се е ползвал с имунитет, съдът отбелязва, че липсата на яснота може да се разглежда сама по себе си като неспазване на задълженията на властите по чл. 5 § 1.
Съдът намира и нарушение на чл. 5 § 4, тъй като жалбата на г-н Колев срещу задържането му под стража е била разгледана 36 дни след подаването й. Изпращането на жалбата в съда е било забавено с близо месец, а впоследствие е имало и допълнително незаконно забавяне.
