Koprinarovi v. Bulgaria (Application no. 57176/00)), 15 january 2009
Жалбоподателите закупуват апартамент от държавата, който е бил национализиран по-рано. След приемането на ЗВСОНИ бившите собственици предявяват срещу тях иск по чл. 7 от този закон. Съдът отбелязва, че договорът на жалбоподателите е обявен за недействителен и те са лишени от собствеността си на единственото основание, че през 1958 г. администрацията не е спазила административна формалност – съответният документ е подписан от началник на отдел, вместо от съответния министър. Грешката очевидно е по вина на държавата, а не на жалбоподателите или наследодателя им и не се твърди, че през 1958 г. последният е имал някаква възможност да се намеси в административните формалности.
Съдът счита, че по тази причина настоящото дело е подобно на тези на Богданови и Цилеви, разгледани в неговото решение по делото Великови и други (§ 220 и § 224), където той е приел, че в такива случаи справедливият баланс, който се изисква съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, не може да бъде постигнат без адекватно обезщетение.
Както и по делото Цилеви, жалбоподателите не са подали заявление за компенсаторни записи и са пропуснали възможността да получат поне между 15 и 25 % от стойността на апартамента. Те не са могли да предвидят покачването на цените на записите в края на 2004 г. или законодателните изменения през 2006 г., а Съдът не може да спекулира дали са щели да чакат 4 или повече години преди да продадат записите си. Освен това законодателството в областта на обезщетенията се променя често и не е предвидимо.
При тези обстоятелства Съдът намира, че на жалбоподателите не е гарантирана ясна и предвидима възможност да получат обезщетение. Отказът им да се възползват от схемата на компенсаторни записи следва да бъде взет предвид от гледна точка на чл. 41, но не може решително да повлияе върху заключението, че чл. 1 от Протокол № 1 е нарушен.
