Koriyski c. Bulgarie (Requête no 19257/03), 26 novembre 2009
Предварителното задържане на жалбоподателя, заподозрян в кражба на лек автомобил (чл. 5 § 1 c) от Конвенцията), е продължило от 20 април 2001 до 23 юни 2004 г., или 3 години и 2 месеца. Жалбоподателят не оспорва наличието на обосновано подозрение и Съдът не вижда основание да стигне до различно заключение. Съдът намира, че мотивите, с които българските съдилища са отхвърлили исканията на жалбоподателя за освобождаване – че все още съществува опасност да извърши нови престъпления или да се укрие от правосъдието, с оглед на тежестта на престъплението, но и на предишните му три осъждания и наличието на други висящи наказателни производства срещу него – са относими и достатъчни, за да оправдаят продължаващото задържане. По въпроса дали властите са проявили „особено усърдие“ при воденето на наказателното производство, Съдът отбелязва, че съдебното заседание на 11.04.2002 г. е било отложено поради заболяване на съдията и следващото заседание е било насрочено за след 6 месеца, с оглед на натовареността на районния съд. То пък е отложено, защото съподсъдимият на жалбоподателя е бил в затвора, за което затворническите власти са пропуснали да уведомят съда. Така е причинено забавяне от около 10 месеца, а към онзи момент жалбоподателят е бил задържан вече година. Според Съда това забавяне е могло да бъде избягнато и властите не са проявили необходимото усърдие, следователно чл. 5 § 3 е нарушен.
Съдът установява нарушение и на чл. 5 § 4 от Конвенцията, на две основания: Първо, искането на жалбоподателя за освобождаване, подадено на 10 февруари 2003 г., е било разгледано едва на 12 март с.г. – след 30 дни, а правителството не сочи каквито и да било обстоятелства, които да обяснят подобно закъснение. Следователно искането не е било разгледано „в кратък срок“, както изисква чл. 5 § 4. Второ, чл. 5 § 4 изисква съдилищата, сезирани с искане за освобождаване, да разгледат наред с другото и въпроса дали по отношение на задържания съществува обосновано подозрение в извършване на престъпление. Съдът вече е установявал неспазване на това изискване от българските съдилища заради съдебната практика, която забранява на съдиите да се впускат в анализ на събраните доказателства, когато разглеждат искане за освобождаване на подсъдим (Nikolova c. Bulgarie [GC], no 31195/96, §§ 59 и 61; Ilijkov c. Bulgarie, no 33977/96, §§ 95 до 99, 26.07.2001). Така е и в случая, поради което, както и по цитираните дела, Съдът установява нарушение на чл. 5 § 4 в резултат на ограничения обхват на осъществения от съдилищата контрол за законността на предварителното задържане. Той е обяснил подробно по делото Ilijkov, че грижата да се осигури безпристрастността на наказателния съдия не може да оправдае подобно ограничаване на съдебния контрол.