Korporativna Targovska Banka AD v. Bulgaria (Applications nos. 46564/15 and 68140/16), 30 August 2022
Жалбите са депозирани от четирима бивши изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка /КТБ/, но от името на банката.
На 20 юни 2014 г. ръководството на банката уведомява БНБ, че не е в състояние да обслужва клиентите си, защото е изчерпана ликвидността й, преустановява всички плащания и отправя искане да бъдат предприети съответните мерки. На следващия ден БНБ поставя банката под особен надзор за три месеца,спира плащанията на всички задължения на банката за този срок,забранява банката да извършва всякакви транзакции, и освобождава всички членове на Управителния и Надзорни съвет са освободени и назначава извънредни синдици.
БНБ възлага извършването на одит от определени от нея три одиторски компании. На 16 септември БНБ удължава срока на специалните мерки с още два месеца.
На 6 ноември 2014 г. БНБ решава да отнеме лиценза на КТБ и да сезира компетентния съд за обявяването й в неплатежоспособност и ликвидация, тъй като извършените одити показват отрицателни стойности на собствения й капитал, оценен от Регламента за капиталовите изисквания (ЕС) № 575/2013
Решението за отнемане на лиценза е оспорено от основния акционер – „Бромак“ ЕООД, както и от други акционери. Бившите изпълнителни директори представят свои писмени бележки по делото, излагайки аргументи, че въпреки отстраняването им те имат право да представляват банката, а наред с това е налице конфликт на интереси межд у БНБ и извънредните синдици.Производството е прекратено от тричленния състав на ВАС с мотива, че единствено банката има процесуалната легитимация да оспорва решението на БНБ. Не е взето отношение по аргументите, изложени в писмените бележки на бившите изпълнителни директори, а само по тези, представени от извънредните синдици. Това определение е обжалвано от „Бромак“ ЕООД пред петчленен състав на ВАС. С жалбата е отправено искане и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по някои въпроси на европейското законодателство, както и да бъде образувано тълкувателно дело по въпроса кой има право да обжалва решението на БНБ по чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции. С опр. № 3725 от 02.04.2015 г. по адм. д. № 3438/2015 г. петчленният състав оставя без уважение направените искания, намирайки ги за неоснователни и оставя в сила определението на долната инстанция, приемайки мотивите й.
Междувременно решението за отнемане на лиценза на КТБ е оспорено пред ВАС и от бившите изпълнителни директори на банката, тъй като те са пряко засегнати от него – отстранени са от длъжност, отнето е правото им да представляват банката, ограничено е правото им на работа и на свободно разпореждане с активите си. С опр. № 14630 от 04.12.2014 г. по адм. д. № 14813/2014 г., ВАС, VII о. не допуска жалбата до разглеждане, тъй като приема, че страни в производството по отнемане на банков лиценз са единствено КТБ и БНБ и правните последици засягат банката, а не отделните физически лица. УС и НС нямат самостоятелна правосубектност като органи на КТБ. Това определение е обжалвано пред 5-членен състав на ВАС, който го оставя в сила, приемайки доводите на предходната инстанция, че решението на БНБ няма пряко и непосредствено действия върху правното положение на жалбоподателите, поради което те нямат правен интерес да го оспорват. (опр. № 2038 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 1813/2015 г., ВАС, петчл. с-в)
Поради същите аргументи не са допуснати до разглеждане и жалбите на председателя на УС Цв.Василев и на множество акционери на КТБ.
На 7 ноември 2014 г. БНБ отправя искане до СГС за започване на процедура по обявяването на банката в несъстоятелност и нейната ликвидация. В производството са допуснати двамата основни акционери на банката – „Бромак“ АД и Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), но искането за назначаване на особен представител на КТБ, независим от назначените от БНБ синдици, е отхвърлено. На 22 април 2015 г. СГС уважава исканията на БНБ – обявява банката в несъстоятелност с начална дата 6 ноември 2014 г., открива производство по ликвидация на КТБ, прекратява правомощията на органите й, лишава я от правото да се разпорежда със собствеността си и разпорежда продажбата на активите й .Съдът посочва, че решението е валидно, но не е в неговата компетентност да се произнася дали то е правилно, тъй като това е в правомощията на ВАС(реш. № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. н. № 7549/2014 г., СГС). Съдебният акт е обжалван от двамата най-големи акционери, както и от бившите изпълнителни директори, действащи заедно с „Бромак“, последователно пред Софийския апелативен съд и пред ВКС. Тези съдебни инстанции оставят в сила решението на СГС и намират, че жалбите са недопустими, тъй като чрез него правата им не са пряко засегнати, още повече, че решението за отнемане на лиценза е било вече обжалвано пред ВАС и не може в производство по ликвидация да се повдига този въпрос. В тези производства КТБ е представлявана от назначените от БНБ извънредни синдици. Не е уважено искането за назначаване на особен представител, който да не бъде зависим от БНБ.
Сезирането на ВАС от бившите изпълнителни директори за обявяване за нищожно на решението за назначаване на специални синдици на КТБ от страна на БНБ също е прието недопустимо.
Жалбоподателите повдигат оплаквания за допуснати нарушения на правото на справедлив процес и правото на мирно ползване на собствеността.
Съдът намира за допустимо оплакването по чл. 1 от Протокол 1. Той отбелязва, че отнемането на лиценза почти автоматично е довело и до производството по несъстоятелност и ликвидация на КТБ, което само по себе си представлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността. Съдът напомня, че КТБ не е имала възможност да оспори мотивите за решението на БНБ да отнеме лиценза й. Установено е и че КТБ не е могла ясно и практически да получи съдебен контрол на решението на БНБ чрез надлежно представителство. Освен това решението на БНБ не е съпроводено с други процесуални гаранции. КТБ не е била уведомена, че БНБ ще вземе това решение. Не й е дадена възможност да възрази срещу него нито преди, нито след вземането му, тъй като тези процесуални гаранции са били изрично изключени от вътрешното законодателство. Не е имало и възможност за оспорване на решението на БНБ пред несъдебен орган.
По този начин ситуацията на КТБ е била на практика същата като тази на жалбоподателите по делата Capital Bank AD (§§ 130-40) и International Bank for Commerce and Development AD and Others (§ 106) , тъй като отнемането на нейния лиценз не е било обезпечено от никакви гаранции срещу произвол. Следователно намесата не е била законна по смисъла на член 1 от Протокол № 1.
Съдът установява две нарушения на чл. 6§1 в неговите гражданскоправни аспекти.
Съдът не намира за необходимо отделно да се произнесе налице ли е нарушение и на чл. 13 поради това, че вече е констатирал такива по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1.
Той обаче анализира оплакванията и в светлината на чл. 46 от Конвенцията. Що се отнася до индивидуалните мерки единственият начин да се коригира нарушението на член 6 § 1, свързано с неспособността на КТБ да потърси и получи надлежен съдебен контрол на отнемането на лиценза, според Съда е да й се даде такава възможност. Доколкото обаче е изминал твърде голям период от време, повече от 7 години и интересите на много правни субекти са засегнати, както и с оглед принципите на правната сигурност, това съвсем не означава, че след констатацията на незаконосъобразността на решението за отнемане на лиценза то трябва да бъде отменено. По-скоро би могло да се обсъжда въпросът за някаква форма на компенсация.
Що се отнася до генералните мерки, с оглед на факта, че това е трето решение срещу България с констатирани подобни нарушения, Съдът дава някои насоки, свързани както с промени в законодателството, така и с практиката, за да се преодолеят констатираните несъответствия с практиката му.
Той не уважава искането на КТБ на акционерите й да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, тъй като посочва, че не е ясно какви биха били последствията, ако процесът беше справедлив, но дава да се разбере, че би могло да се очаква определянето на някаква компенсация.
