Kostov c. Bulgarie (II) (n° 13801/07), решение от 24 юли 2012 г.
По времето на събитията, описани в жалбата, жалбоподателят е изтърпявал наказание в затвора в Белене. Поради сбиване с друг затворник, му било наложено дисциплинарно наказание, изразяващо се в изолирането му в наказателна килия за срок от 14 денонощия. През този период в затвора е получен колет от близките му, който не му е предаден. Научавайки за това, той опитва да получи информация от затворническата администрация, но оттам му отговарят, че не е получаван колет. Ето защо жалбоподателят депозирал жалба до прокуратурата, в която настоял да бъде извършено разследване на неговите твърдения, че е било нарушено правото му да получава колети. Наред с това той посочвал, че служителите са извърили престъпление по чл. 171 НК. При направената вътрешна проверка било установено, че колетът е бил получен докато жалбоподателят е изтърпявал дисциплинарното си наказание, а в такива случаи затворниците се лишават от колетни пратки, поради което той е бил върнат обратно на изпращача. Жалбата е изпратена на прокуратурата, но затворническата администрация възприема написаното в нея като клевета, поради което налага на жалбоподателя ново наказание – изолиране в наказателна килия за 14 дни. Заповедта за това дисциплинарно наказание е обжалвана пред районния съд в гр. Левски и е оставена в сила като законосъобразна. Жалбоподателят твърди, че налаганите му санкции са имали за цел да го принудят да не подава оплаквания срещу затворническата администрация до органите, които осъществяват контрол върху нейната дейност.
Европейският съд отбелязва, че дисциплинарното наказание безспорно може да бъде характеризирано като намеса в свободата на изразяване на жалбоподателя. То е наложено на основание действащото законодателство, поради което следва да се анализира доколко е „необходимо в едно демократично общество“ и пропорционално на преследваната цел. Съдът изтъква, че по принцип държавните служители се нуждаят от закрила срещу обидни и клеветнически твърдения, засягащи тяхната репутация. Когато обаче става въпрос за затворническа администрация, следва да се отчита особената уязвимост на задържаните лица и поради това властите трябва да обосновават по особено внимателен начин актовете си за налагане на дисциплинарни наказания срещу затворниците в случаи на твърдения за фалшиви обвинения срещу пенитенциарните органи. Европейският съд преценява, че с жалбата си жалбоподателят нито е злоупотребил с правото си на жалба, нито пък по някакъв начин е накърнил репутацията на служителите от затвора или е създал заплаха за авторитета им. Съдът отбелязва, че жалбоподателят се оплаква на прокуратурата в съответствие с вътрешното право, по подходящ начин, като оспорва ограниченията върху личните права на лишените от свобода. От решаващо значение за оценката на пропорционалността на намесата е и решението на зам.-министъра на правосъдието да удовлетвори молбата на жалбоподателя за преместването му в друг затвор, в което е посочено, че дисциплинарната отговорност на лишените от свобода не трябва да се използват за ограничаване на тяхното право на петиции и жалби. Европейският съд отбелязва, че наказанието за злоупотреба с оплаквания, подадени от затворници може да има сериозен възпиращ ефект от докладване на нередности в затвора.
Що се отнася до пропорционалността на санкцията, „Съдът отбелязва, че жалбоподателят е бил наказан за максималния период на изолация, предвиден от закона и, че това наказание води ограничения на правата на посещение, кореспонденция и контакт с хора, което се е отразило неблагоприятно на неговия личния живот. Тежестта на това наказание е по мнение на Съда, особено поразителна и явно непропорционални в светлината на фактите, на които то се основава(…)“ (§48)
Европейският съд със съжаление отбелязва, че нито един от тези фактори не е адекватно разгледани от местния съд, който е бил сезиран да разгледа законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание – дали наказанието е било наложено с оглед на клеветническите или обидни изявления и дали то е било необходимо и пропорционално за постигане на твърдяната цел за защита на репутацията на служители в затворите. Съдът намира, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е била необходима в едно демократично общество и му присъжда обезщетение за претърпяните неимуществени вреди.