Жалбата е по повод бездействието на властите във връзка с извършена „кражба“ на дружество. Тя е подобна на казуса Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, 20 September 2011.
През 2004 г. жалбоподателят и сестра му регистрират „Вандом“ ООД като съдружници с равни дялове. През същата година те купуват 5 дка земя в индустриалната зона на гр. Варна, за да развиват бизнеса си. На 27 декември 2007 г. дружеството сключва договорна ипотека с банка като обезпечение на кредит, който да му бъде отпуснат. Документите са внесени в имотния регистър на 28 декември. Междувременно получават съобщение, че на същата дата, но преди вписването на договорната ипотека непознато за тях лице – Д.А., действащо от името на дружеството, е продало на себе си процесната земя.За изповядването на сделката са представени документи, за които впоследствие ще се установи, че са фалшифицирани, включително и пълномощно от името на сестрата, която е била вписана като управител към онзи момент. Тази сделка, макар и представена по-късно в имотния регистър от договора за ипотека, е вписана първа. Скоро след това имотът е продаден на Х.Х, а през 2010 г. е извършена още една препродажба на фирма В. В качеството си на управител сестрата на жалбоподателя предявява иск rei vindicatio срещу новия собственик Х.Х. Производството е прекратено по искане на новия управител на дружеството И.Д.
Междувременно се установява, че братът и сестрата не фигурират като съдружници в дружеството по силата на внесени промени, заявени в търговския регистър на 27 декември 2007 г. – протокол от общо събрание с решение за прехвърляне на дяловете на брата и сестрата на трето лице и пълномощно, с което Д.А. е упълномощен да подаде документите. По-късно ще се установи, че подписите под тези документи са подправени. На основание внесените документи СГС постановява решение на 23.01.2008 г. , по силата на което единственият собственик на „Вандом“ ООД е Д.А. През септември същата година Д.А. продава всичките си дялове на друго лице, което след това ги препродава.
Срещу Д.А. са заведени две наказателни производства, които завършват с осъдителни присъди на минимални срокове лишаване от свобода, отложени на осн. чл. 66 НК. Не са водени никакви разследвания за търсенето на евентуални съучастници въпреки наличието на многобройни доказателства за наличието на престъпна схема.
Жалбоподателят и сестра му водят и дела по чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и чл. 539, ал. 2 ГПК, но исканията им за допускане на различни обезпечителни мерки, чрез които да се преустановят действия по прехвърляне на дялове, промяна на седалище и управителни органи, не са уважени от съдилищата. Засегнатите не успяват да си върнат дружеството, което през 2021 г. е заличено след обявяването му в несъстоятелност. /Подробната фактология е в „Каталог 2022″./
Европейският съд констатира, че намесата в „притежанията“ на жалбоподателя започва с измамни действия на частно лице. Делото се отнася до отговора на националната правна система на тези действия, т.е. до позитивните задължения на държавата да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита за жертвата. Когато намесата в правата по член 1 от Протокол № 1 е от наказателно естество, позитивното задължение на държавата може освен това да изисква властите да проведат ефективно наказателно разследване. В конкретния случай не е доказано, че прокуратурата в някакъв момент е разследвала подозренията на жалбоподателя, че Д.A. не е действал сам, а е бил част от престъпна група, а те са били достатъчно сериозни – имало е индикации за сложно координирано вмешателство срещу притежанията на жалбоподателя.“Съществуват сериозни съмнения дали са били положени разумни усилия за разкриване обхвата на престъпленията срещу жалбоподателя и действително замесените хора, а това може да е било от решаващо значение за защитата на правата му, като се има предвид, че предполагаемата добросъвестност на хората, придобили „Вандом“ ООД през 2012-14 г., е основната причина за отхвърлянето на втория му иск. Съмненията се основават и на нереално ниските наказания, наложени на Д.А.“
Предприетите от жалбоподателя съдебни производства за прогласяване нищожността на вписванията не водят до някакъв успешен завършек поради отказите на съдилищата да наложат обезпечителни мерки и поради преценката им за добросъвестност на третите лица, придобили дяловете на дружеството. Съдът достига до извода, че жалбоподателят не е могъл да възстанови дяловото си участие чрез средството за защита по член 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и член 537,ал. 2 от ГПК. Европейският съд заключава, че не вижда причини да приеме, че жалбоподателят не е използвал надлежно националните процедури, които са били налични към съответния момент, за да защити правата си като съдружник, за което настоява Правителството .
Позовавайки се на сходния казус по жалбата Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria (§89), Съдът отбелязва, че е липсвала бърза и адекватна процедура в случаи като настоящия, която да протича пред гражданските съдилища и да предотвратява възможността за безнаказано прехвърляне на дялове и акции, още повече, когато обезпечителните мерки явно не предоставят такива гаранции.
С оглед изложените съображения Съдът заключава, че държавата не е изпълнила позитивното си задължение да гарантира, че „притежанията“ на жалбоподателя са били ефективно защитени чрез използването на законовите средства, налични по това време и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Той намира, че все още не може да се произнесе относно претенциите за имуществени и неимуществени вреди и кани страните в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да представят своите писмени претенции и по-специално – за постигнатото споразумение между тях.
Жалбата е квалифицирана във второ ниво по значимост.
