Kukavica v. Bulgaria(Application no. 57202/21)
Жалбата е по повод отвличането на дете и отказа на българския съд да разпореди незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През август 2018 г. жалбоподателят, който е хърватски гражданин, се жени за българката В.К. , която ражда момиченце през октомври с.г. Те живеят в Германия. През декември 2019 г. семейството пристига в България и малко по-късно майката информира жалбоподателя, че няма да се завърне в Германия. Той се връща сам обратно. На 17 март 2020 г. жалбоподателят прави искане за връщане на детето на основание Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и се позовава едновременно и на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност („Регламент Брюксел II бис“).
Министерството на правосъдието образува производство пред СГС. На 18 януари 2021 г. молбата на жалбоподателя за връщане на детето в Германия е уважена. Съдът не прилага чл. 13b(който позволява да се приложи „изключението за сериозен риск“), тъй като приема, че бащата е предприел „адекватни мерки по смисъла на чл. 11§4 от Регламент Брюксел II бис.
След жалба на майката Софийският апелативен съд /САС/ с решение от 25 май 2021 г. отменя решението на СГС и отхвърля искането на жалбоподателя. Той намира, че следва да се приложи нормата относно „изключението за сериозен риск“, каквото би представлявало разделянето на майката от детето. Жалбоподателят не си давал сметка за отрицателните ефекти, които неговото контролиращо поведение са имали върху майката и че тези разногласия между родителите са довели до причиняването на стрес на детето. Съществуващият конфликт между родителите е квалифициран в експертизата като психическо насилие от жалбоподателя върху майката. Не се приемат като адекватени предложенията за осигуряване на самостоятелна квартира на майката с детето, ако той не им предостави семейното си жилище, нито подписаната пред нотариус декларация с поети от негова страна конкретни ангажименти и гаранции.
Европейският съд се позовава на решението на Голямото отделение по делото X v. Latvia, [GC] (no. 27853/09, §§ 92-108, ECHR 2013), в което са обобщени общите принципи по въпроса за международното отвличане на деца, както и на решението M.A. v. Austria (no. 4097/13, §§ 68-69, 15 January 2015), в което са изложени съответните разпоредби на Регламент Брюксел II bis. Той за пореден път отбелязва, че изключенията за връщане съгласно Хагската конвенция трябва да се тълкуват стриктно и че „изключението за сериозен риск“ не може да възникне единствено от раздяла с родителя, който е отговорен за неправомерното отстраняване. Не е задача на Съда да изземва мястото на националните власти при определянето на наличието на такъв риск при връщането на дете. Той трябва да установи дали тълкуването и прилагането от страна на съдилищата на разпоредбите на Хагската конвенция е осигурило правата на жалбоподателя, гарантирани съгласно член 8 от Конвенцията . Съдът констатира, че анализът на националните съдилища при вземането на решение дали да върнат детето в Германия се фокусира на първо място около въпроса за последиците, които би имала раздялата между детето и майката. Според него обаче решението на САС не е достатъчно мотивирано по отношение на факторите, които могат да представляват изключение от незабавното връщане на детето, така че да позволи на Съда да се увери, че тези въпроси са били достоверно и ефективно разгледани. Жалбоподателят е предложил различни решения за противодействие на идентифицирания риск за детето, произтичащ от конфликта между него и майката. Той също така се е опитал да гарантира, че ангажиментите му са законно приложими. Неговите предложения са били от значение за разглеждането на това какво представлява „адекватни договорености“. Ето защо тяхното естество и значение са изисквали конкретен и ясен отговор. Но вместо това САС е съсредоточил оценката си на ситуацията върху наличието на конфликт между родителите.Той не е проучил дали има осъществими варианти за майката да се върне в Германия с детето и да живее с него отделно от жалбоподателя. Не става ясно да има пречки за завръщането на майката в Германия – наличие на наказателно производство там или че жалбоподателят може активно да й попречи да вижда детето.Тези въпроси въобще не са разисквани от САС.
САС не коментира готовността на жалбоподателя, изразена подробно в писмения му отговор на жалбата на V.K. срещу решението на СГС, да предприеме всичко необходимо, за да направи ангажиментите си изпълними в Германия. Въпреки че изрично отбеляза, че жалбоподателят е подписал декларация пред германски нотариус с конкретни подробни ангажименти, САС я намира за неотносима, тъй като „не била съгласувана с орган в държавата членка“, без да пояснява допълнително с кого точно би трябвало да я съгласува. В декларацията жалбоподателят се е задължил да осигури отделно настаняване и финансова подкрепа на В.К. и А. в Германия, в очакване на производството за развод и попечителство, и е гарантирал с цялото си имущество незабавно изпълнение на ангажиментите си, за които той твърди, че не изискват съдебно валидиране. Освен това не реагира на неговото искане за издаване на временна заповед за защита на майката, включваща неговите ангажименти в нея, и/или да го инструктира да получи съответна заповед от германски съд. САС заключава, че не е предложено „адекватно споразумение“, без наистина да се ангажира с опциите, предложени от жалбоподателя, или ясно да посочи какво е необходимо, за да станат ангажиментите приемливи.
Европейският съд подчертава, че недостатъчно мотивирано решение относно отказа за връщането на дете съгласно Хагската конвенция, е несъвместимо с изискванията на член 8 от Конвенцията. Според него в анализа на САС липсват елементите, необходими за правилна оценка на най-добрия интерес на детето в светлината на член 8 от Конвенцията. Съответно решението на CAС не е било достатъчно мотивирано по отношение на съществуването на „сериозен риск“ за връщането на детето в Германия и възможностите за компенсиране на всеки такъв риск. Заключението е, че тълкуването и прилагането на Хагската конвенция и Регламента Брюксел II bis от страна на CAС не успява да осигури на жалбоподателя гаранциите по Конвенцията и така е нарушен член 8 от Конвенцията.На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
