Kulinov and Others v. Bulgaria (Application no. 28151/15 and 2 others), 13 april 2023
Решение на Комитет
Решение, подобно на делото Todorov and Others v. Bulgaria .
В решението са обединени за общо разглеждане три жалби. Те са по повод отнемане на незаконно придобито имущество в резултат на престъпление по закона от 2005 г.
По първата жалба със споразумение, одобрено от Районен съд – Сливница на 3 февруари 2009 г. жалбоподателят се признава за виновен и е осъден за това, че е посредничил при връщането на краден автомобил през септември 2008 г.
Отнет е апартамент в София на стойност 66 000 лв., закупен през 2008 г.;дялове в дружество и 72 715 лв. по банкова сметка на заявителя; мотоциклет; парични суми, получени от продажбата на парцел и два леки автомобила.
Престъплението, за което жалбоподателят е осъден, е криминализирано през 2004 г. Доходите на жалбоподателя през разглеждания период (1992-2010 г.) възлизат на равностойността на 1155 минимални месечни работни заплати, в които влизат и парите, получени от родителите му. Разходите му, включително за придобиване на недвижим имот, са в размер на 3704 минимални месечни работни заплати. Националните власти приемат, че би могло разумно да се предположи, че активите, които са били конфискувани, са облаги от престъпление, тъй като жалбоподателят не е установил законния произход на парите, платени за придобиването им. Някои от тези активи са били придобити „непосредствено преди и след“ предикатното престъпление и следователно са били пряко свързани с него. „Престъпната дейност“ на жалбоподателя е била такава, че може да генерира печалба.
По втората жалба жалбоподателят е признат за виновен за извършена измама през 1999 г. в размер на равностойността на 614 EUR, която възстановява на жертвите (около 40 души). Той подписва споразумение с прокуратурата, одобрено от Русенския районен съд на 6 октомври 2003 г. Периодът на проверка на имуществото му е от 1996 до 2012 г. Отнети са: пет гарсониери в София закупени през 2007 г.; кола; парични суми на обща стойност 122 000 евро, които са били депозирани в банкови сметки на жалбоподателя и изтеглени от него между 2000 г. и 2010 г. Между 2001 г. и 2007 г. жалбоподателят е живял в Обединеното кралство и въпреки че пари от тази страна са били превеждани по сметките му през този период (и са послужили за придобиването на гарсониерите), не е доказан законният им произход, тъй като жалбоподателят не е представил писмен трудов договор, въпреки изявленията си, че е работил там. В същото време престъплението на жалбоподателя, което е продължавано и с множество жертви, е от такъв характер, че позволява финансова печалба.
По третата жалба жалбоподатели са освен извършителят на престъплението, но и съпругата и синът му, както и едно ЕООД, чийто едноличен собственик е първият жалбоподател. Той е признат за виновен с присъда от 4 март 2013 г. на Русенския районен съд за укриване на данъци, тъй като в периода 2006 – 2008 г. неговото дружество не е заплатило дължимия акциз в размер на 155 281 лв. Впоследствие сумата е внесена в държавния бюджет. Проверяваният период обхваща 1998 – 2013 г. Установено е, че през това време семейството е получило законни доходи, които са били три пъти по-малки от придобитото имущество. Поради това се е достигнало до извода, че престъплението на първия жалбоподател е довело до финансова печалба. Въпреки че престъплението е извършено през периода 2006-2008 г., икономическата дейност на неговото дружество е започнала през 1998 г.(поради което и началният момент на проверката започва от тази година) Горното оправдава заключението на националните власти, че активите, които следва да бъдат конфискувани, са облаги от престъпление. Искането на Комисията частично е отхвърлено от националния съд. Отнети са множество недвижими имоти, придобити между 2001-2012 г., автомобили, два селскостопански самолета, закупени от четвъртия жалбоподател, както и парични суми, получени от продажба на други превозни средства или депозирани в банкови сметки.
Жалбоподателите и по трите жалби се оплакват, че отнемането на техните имущества е била в нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът констатира, че и трите дела са подобни на казуса Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021). Той се отнася до отнемане на предполагаеми облаги от престъпление на основание същия закон, който е приложен и в горепосочените три жалби, а именно – Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./Съдът припомня в своите мотиви основните изводи от цитираното по-горе водещо решение, в което е идентифицирал потенциалните недостатъци на този закон и начина, по който той е бил приложен в конкретните случаи от националните съдилища. Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол 1 в онези случаи, когато националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили конфискация, основавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (§§ 217-250 от решението).От друга страна, той не установява нарушение в случаите, когато е доказано, че съществува такава причинно-следствена връзка и където националните съдилища са констатирали по разумен начин, че активите, за които се иска конфискация, са облаги от престъпление ( виж §§ 251-81).
Правителството твърди, че и трите жалби попадат именно в тази хипотеза, защото националните съдилища „ясно са установили“ наличието на причинно-следствена връзка между „престъпната дейност“ на жалбоподателите и придобитите активи. Съдът не възприема тази позиция. Той посочва, че в разглежданите случаи предикатните престъпления не са донесли финансова печалба и властите не са посочили в каква друга „престъпна дейност“ са участвали жалбоподателите.
В случая на Kulinov националните съдилища приемат, че жалбоподателят е извършил и други престъпления от същия вид без да вземат под внимание, че датата, на която тези престъпления са били криминализирани, е 2004 г., а проверяваният период е от 1992 г. Това предположение не е подкрепено с никакви доказателства. По жалбата на втория жалбоподател – Slavkov (жалба № 7413/21), конфискуваните активи са придобити много години след предикатното престъпление и след като жалбоподателят е напуснал България, за да живее в друга държава. Що се отнася до делото на Timchenko and Others (жалба № 30642/21), първият жалбоподател е бил осъден за престъпление, извършено между 2006 г. и 2008 г., но националните съдилища изглежда са приели, че той е бил замесен в неуточнени престъпни дейности и извършват проверка на доходите от 1998 г., когато фирмата му започва да бъде икономически активна.
При тази ситуация Съдът не приема, че властите са предоставили каквито и да било релевантни подробности относно престъпното поведение на жалбоподателите, което би могло да генерира предполагаемите облаги от престъпление, както той приема във водещото си решение Todorov and Others. Както се установява от описанието на фактите, националните съдилища са се основавали най-вече на потенциала за генериране на облаги от извършените от жалбоподателите престъпления, а в случая на г-н Timchenko and Others, че дружеството е започнало дейността си през 1998 г., а така също и на установените несъответствия между доходите, считани за „законни“ и техните разходи. Съдът би приел по такъв тип дела оценката на националните съдилища, освен ако тя е произволна или явно неразумна, а случаят и при трите жалби е именно такъв. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Жалбоподателите по първите две жалби нямат претенции за причинените им имуществени вреди. Жалбоподателите по третата жалба претендират да им бъде възстановена паричната равностойност на отнетото имущество, а четвъртият жалбоподател иска наред с това да му се присъди обезщетение и за пропуснати ползи. Съдът отхвърля исканията с мотива, че не би могъл да спекулира дали националните съдилища щяха да отхвърлят исковете на Комисията или не, ако бяха се съобразили с принципите на водещото му решение Todorov and Others. Той намира, че най-подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на националното производство и повторното разглеждане на делото от националните съдилища в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1.
На жалбоподателите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
