Kutsarovi c. Bulgarie (requête no 47711/19), 7 juin 2022
/жалбата е обявена за допустима, но неоснователна/
Синът на жалбоподателите, на 29 години към датата на събитията, е бил заподозрян в отвличане на едно лице и на 21.01.2009 г. сутринта е задържан от полицията. След проведен неформален разпит с него в сградата на Дирекцията за борба с организираната престъпност /ДАНС/ той е закаран в Института по психология на МВР. Там е подложен на полиграфски тест до 17. 48 ч. и разпит, след което е взето решение да бъде върнат обратно в ДАНС. Около 20.30 ч., с поставени белезници зад гърба той е настанен на задната седалка на полицейския автомобил между двама полицаи, а на предната е имало още двама. Според версията на четиримата полицейски служители скоро след потеглянето на автомобила задържаният се почувствал много зле и му била предложена вода, но той отказал. Минути по-късно се чуло хъркане и тялото му се отпуснало напълно. Автомобилът спрял, белезниците били свалени, оказана била първа помощ на лицето (изкуствено дишане), след което били уведомени ръководителите на полицаите и те разпоредили той да бъде откаран в „Пирогов“, където пристигат около 21.05. Незабавно е приет в шокова зала, но в 21.26 ч. е констатирана смъртта му.
Малко след полунощ следовател от Софийската следствена служба извършва оглед на място в болницата. На 22 януари комисия от петима лекари прави аутопсия на трупа. Според експертното заключение са констатирани клинични признаци на внезапна смърт – цианоза на лицето, кръвоизливи на повърхността на белите дробове и сърцето, мозъчен и белодробен оток. Същевременно токсикологичните анализи показват наличие на амфетамин в урината, черния дроб, бъбреците, стомаха и тънките черва. Според заключенията на експертите смъртта е настъпила вследствие на хипоксия и сърдечна и дихателна недостатъчност.
Извършени са и други следствени действия, в резултат на които е установено, че починалият не е имал психични разстройства, приемал е понякога амфетамини, включително и преди смъртта си, но не е бил физически зависим. Резултатите от полиграфския тест не са установили признаци на прекомерен стрес. Разпитани са всички полицаи, които са били в контакт с лицето, както и лекарят от спешната помощ, родителите и други роднини на г-н Куцаров. Назначена е допълнителна медицинска експертиза за изясняване причините за смъртта с участието на седем експерти, които заключават, че смъртта е в резултат на сърдечна и дихателна недостатъчност, причинена от постурална асфиксия. По-специално, лезиите, открити по лицето, китките, гърба и езика на починалия, показват, че торсът му е бил силно наведен напред и ръцете са вързани зад гърба му. Това би му попречило да диша нормално и би довело до хипоксия и смърт в рамките на няколко минути, по-специално като се имат предвид патологичните промени във вътрешните органи, дължащи се на консумацията на наркотици. Но концентрацията на амфетамин не е смъртоносна и не може сама по себе си да обясни смъртта.
През 2011 г. в Софийския градски съд е внесен обвинителен акт срещу полицаите, седяли на задната седалка на автомобила, на които са повдигнати обвинения за причиняване на смърт по непредпазливост по чл. 123, ал. 1 от НК и за неизпълнение на професионалните задължения за оказване на помощ на застрашено лице по чл. 387, ал. 4 от НК. Двамата жалбоподатели се конституират като граждански ищци.
С присъда от 7 април 2017 г. Софийският градски съд оправдава двамата полицаи.Той установява, че при влизането си в автомобила пострадалият вече е имал наранявания на китките в резултат на белезниците, но не е имал други видими следи от побой по лицето и тялото. Новата експертиза с участието на 11 експерти (назначена от съда) сочи две хипотези за смъртта – сърдечна недостатъчност или постурална асфиксия. Съдът отхвърли втората хипотеза, позовавайки се по-специално на показанията на четиримата полицаи, според които задържаният не е държан в силно наведено напред положение по време на транспортирането си. Колкото до другите наранявания по лицето и тялото, съдът приема, че те не биха могли да доведат до причиняване смъртта на пострадалия. При тези обстоятелства съдът достига до извода, че двамата подсъдими не могат да бъдат държани отговорни за смъртта на г-н Куцаров и ги оправдава по първото обвинение. Що се отнася до второто обвинение, съдът констатира, че след измененията в НК от 2014 г. нормата на чл. 387 НК намира приложение само по време на война, поради което подсъдимите са оправдани и по него. Присъдата е оставена в сила от Софийския апелативен съд на 14 май 2018 и от ВКС на 11 март 2019 г.
Пред Съда са повдигнати оплаквания по чл. 2 в неговите материални и процесуални аспекти.
Съдът преценява, че следва да анализира три основни въпроса.
Първият от тях е дали проведеното разследване относно смъртта на сина на жалбоподателите е било ефективно.(§§57-75) Съдът констатира, че лицата, участвали в самото разследване, както и в надзора върху него (от прокурор от Софийска градска прокуратура) са били независими от служителите, които са били замесени в случая. Следствените действия са били предприети незабавно след получаване на съобщението за смъртта на г-н Пламен Куцаров. Положени са значителни усилия за събирането на доказателства, необходими за установяването на фактите още в началния период на разследване. Въз основа на тях през февруари 2009 г. са повдигнати обвинения на двама полицаи за причиняването на смърт по непредпазливост. Следствените действия в периода до май 2010 г. са имали за цел да се съберат допълнителни доказателства с цел да се установи точната причина за смъртта на задържания и участието на двамата обвиняеми. Ето защо Съдът преценява, че разследващите органи са предприели всички разумни стъпки в рамките на своите правомощия, за да получат доказателства относно смъртта на сина на жалбоподателите. Той не установява пропуски в това отношение и достига до извода, че разследването, проведено в този случай, е достатъчно адекватно.
Освен това е установено, че двамата жалбоподатели също не са били изолирани от разследването – те са разпитани като свидетели, впоследствие им е била предоставена възможност да се запознаят с делото в присъствието на своя адвокат, но не са направили възражения или допълнителни искания относно предприетите следствени действия.
Що се отнася до съдебното производство Съдът констатира, че жалбоподателите са участвали в него и са били конституирани като граждански ищци и частни обвинители и са имали адвокат, избран от тях, който да защити интересите им. Те не само са били разпитани и като свидетели, но са имали възможност да направят своите искания за събиране на нови доказателства. Именно по тяхно искане и това на прокуратурата е назначена и разширената съдебно-медицинска експертиза от 11 експерти, за да се установи точната причина за смъртта на Пламен Куцаров. При липсата на единодушие относно причините за смъртта от страна на всички вещи лица съдът е взел под внимание и предходните експертизи и се е аргументирал защо не приема, че смъртта е настъпила в резултат на позиционна асфиксия, а е в резултат на сърдечна недостатъчност. Тези изводи впоследствие са потвърдени и от горните две инстанции. Според Европейския съд констатациите на националните съдилища не са били нито произволни, нито прибързани, поради което оправдателната присъда се е основавала на задълбочено проучване и анализ на всички доказателства и задълбочено разглеждане на наказателното дело.
Ето защо той достига до извода, че българската държава е изпълнила задължението си да извърши ефективно разследване на смъртта на сина на жалбоподателите и затова чл. 2 в неговите процесуални аспекти не е нарушен.
Вторият въпрос, който е анализиран, е относно това – дали смъртта на Пламен Куцаров е причинена от насилствени действия на полицаите, които са го съпровождали в автомобила.(§§78-85) Съдът припомня, че при преценката на доказателствата прилага критерия „отвъд всяко основателно съмнение“. Той отбелязва, че смъртта на сина на жалбоподателите е настъпила докато е бил под контрола на властите (след задържането му сутринта на 21 януари 2009 г.) През целия ден е участвал в различни следствени действия, а вечерта е загубил съзнание по веме на превозването му в полицейски автомобил. Ето защо дърожавата трябва да представи „задоволително и убедително обяснение“ за причините на смъртта. В своето становище Правителството се позовава на констатациите на националните съдилища, че Куцаров не е убит от придружаващите полицаи, а е починал внезапно в резултат на спиране на сърдечната дейност. За да достигнат до този извод, националните съдилища са имали предимството да разпитат всички свидетели лично и така да преценят достоверността на показанията им. Наред с това те са взели предвид множеството научни и материални доказателства, събрани в хода на досъдебното и на съдебното производство, поради което и решенията им са обосновани. Европейският съд припомня, че след внимателния анализ на наказателното производство срещу двамата полицаи той вече е достигнал до извода, че не е налице нарушение на чл. 2 в неговите процесуални аспекти. Той отбелязва и че в хода на настоящата процедура не е получил никакви други доказателства, които биха поставили под съмнение фактическите и правните констатации на националните съдилища и биха придали тежест на твърденията на жалбоподателите. Ето защо Съдът достига до извода, че обяснението, дадено от властите в настоящия случай относно причината за смъртта на сина на жалбоподателите, изглежда задоволително и убедително. Заключението му е, че в конкретния случай смъртта на сина на жалбоподателите не може да бъде приписана на насилствени действия от страна на полицията.
Третият въпрос, анализиран от Съда, е дали полицейските служители, участвали в събитията, са спазили задълженията си да защитават живота на Пламен Куцаров. (§§88-95) Той намира, че заболяването на лицето е възникнало внезапно по време на транспортирането му в полицейски автомобил в присъствието на четирима полицаи. Тези служители са били длъжни да му помагат и да му съдействат. Патологичните изменения на сърцето и другите вътрешни органи са били установени едва при аутопсията и не са могли да бъдат известни на полицаите. Ето защо те са били изправени пред неочаквано и непредвидимо събитие. Макар и да са били оправдани по чл. 387 НК поради неприлагането му в мирно време, СГС в своите мотиви изрично отбелязва, че полицаите не са нарушили своите служебни задължения, тъй като са се опитали да реанимират пострадалия. Поради това Съдът намира, че те са действали адекватно, тъй като незабавно са се опитали да го подпомогнат и след получаването на заповед веднага са го транспортирали до медицинското заведение, специализирано в оказването на спешна медицинска помощ. Поради това е прието, че властите не са нарушили задължението си да защитят живота на сина на жалбоподателите. Европейският съд достига до извода, че не е било допуснато нарушение на чл. 2 и в този материален аспект.
Така оплакванията по чл. 2 в неговите процесуални и материални аспекти, макар че са приети за допустими, но са обявени за неоснователни.
Другите повдигнати оплаквания по чл.3 и чл. 6 не са разгледани.
