L.D. et P.K. c. Bulgarie (Requêtes nos 7949/11 et 45522/13), 8 décembre 2016
Жалбата е по повод оплаквания на двама биологични бащи, които са лишени от правото да установят своето бащинство по отношение на деца, за които други мъже са направили декларации за припознаване.
В решението са обединени случаите на двама български граждани – единият от София, а другият от Мездра.
Първият жалбоподател е имал връзка с жена в периода 2007-2010 г. През януари 2010 г. тя забременява, като първоначално мисли да не задържи бебето, но решението й за аборт е осуетено поради напредналата бременност. Цялото й поведение сочи, че жалбоподателят е бъдещият баща, защото той поема всички разходи по бременността, подготвя жилището за ремонт във връзка с раждането на детето, търси бавачка за очакваното бебе. След септември 2010 контактите между двамата са само по телефона. Жената двукратно го информира, че терминът й е преизчислен, като първоначално му посочва ноември, а по-късно – декември месец. Съмнявайки се в думите й, жалбоподателят наема частен детектив, който установява, че жената е родила момиченце на 12 октомври, а като баща е записан някой си г-н В. Същевременно той сигнализира в полицията по повод своите опасения бебето да не стане обект на трафик, а наред това сезира и отдела за закрила на детето. Проверката от страна на прокуратурата установява от свидетелските показания, че лицето, което се е вписало като баща на детето,твърди, че е имало извънбрачна връзка с майката. Мъжът има семейство и едно дете, но със съгласието на биологичната майка бебето живее при него и съпругата му, които полагат всички грижи по отглеждането. Поради липса на данни за наличието на престъпление, прокуратурата отказва да образува досъдебно производство по случая. Отделът за закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ в съответната община извършва своя проверка и установява, че детето живее в семейството на мъжа, посочен като биологичен баща.
През декември 2010 г. жалбоподателят предявява иск пред СГС, за да установи, че г-н В. не е баща на детето и че той е неговият баща. Съдът прекратява производството поради това, че той няма право на такъв иск. Определението е оставено в сила от горните две инстанции. .
В резултат на сигнала на жалбоподателя Софийската градска прокуратура предявява иск на осн. чл. 66, ал. 5 от СК (оспорване на припознаването по изключение от страна на прокуратурата). Междувременно съпругата на посочения за биологичен баща на детето го осиновява. Впоследствие прокуратурата оттегля иска и производството е прекратено. През 2015 г. жалбоподателят предявява нов иск за прогласяване нищожността на припознаването, извършено от г-н В., но производството е прекратено поради липса на право на иск от негова страна. През 2013 г. биологичната майка декларира пред нотариус, че тя не е имала интимни връзки с В. и че се е запознала с него едва след като е забременяла – в клиниката, в която е била следена нейната бременност, тъй като семейството му е искало да си осинови дете.
Вторият жалбоподател има връзка между 2009-2010 г. със своя колежка, с която се разделят през март 2010 г. Жената напуска работа и прекратява взаимоотношенията си с него. През декември 2010 г. той научава, че тя е родила момче и че някой си С. го е признал за свой син. В следващите месеци по настояване на жалбоподателя майката се съгласява да бъде направен ДНК-тест на детето, който установява, че жалбоподателят е 99,99% вероятният му баща. Въпреки предявения от него иск за установяване на бащинство, националните съдилища прекратяват производството с мотива, че по българския СК само майката и детето имат право на иск за оспорване на бащинството.
Двамата жалбоподатели повдигат оплаквания по чл. 8 от Конвенцията. Всички възражения на правителството за неприложимост на чл. 8 в конкретния случай са отхвърлени от Съда. Той се позовава на анализ на законодателството в редица европейски държави, извършен през 2012 г., съгласно който в 16 от 27 страни при определени условия е допустимо да се предяви иск за оспорване на бащинство от всяко заинтересовано лице . Съдът признава, че това е много деликатен въпрос и че държавите в тази сфера имат голяма свобода на преценка, както и че на първо място стои винаги най-добрият интерес на детето. Наред с това той приема като допустима намесата от страна на държавата чрез нейните институции да оспорва бащинството на едно лице, ако съществуват особени обстоятелства. Съдът констатира, че националното право не предвижда възможността един мъж, който претендира, че е биологичен баща на детето, директно да оспори припознаването от друг мъж или да докаже собственото си бащинство. Подобна забрана без наличието на каквито и да било изключения, според Съда е неоправдана. За да отхвърлят правото на иск на двамата жалбоподатели, националните съдилища са взели предвид единствено обстоятелството, че вече е било извършено припознаване на детето. В нито един момент не са били взети под внимание особените обстоятелства на конкретните случаи и противоположните интереси на всяка една от страните – на майката, детето, законния баща и претендента да е биологичен баща.
Същевременно предвидената възможност официални институции по изключение да инициират такава процедура (на осн. чл.66, ал. 5 СК) не представлява достатъчна гаранция за защита правата на бащата, защото властите разполагат с дискреция дали да я предприемат или не. Нито в СК, нито в друг нормативен документ не са посочени предпоставките, при наличието на които може и следва да започне такова производство. Един мъж, претендиращ, че е биологичен баща, може да сигнализира съответните институции, но те нямат задължението да реагират само на основание неговия сигнал. Наред с това тази процедура не може директно да повлияе върху доказване бащинството на биологичния баща. Тя е насочена единствено към анулиране бащинвството на лицето, което е извършило припознаването. Ето защо Съдът намира, че възможността, предвидена в чл. 66, ал. 5 от СК не представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в случаи като настоящите.(§71)
Що се отнася до правото да се извърши припознаване още преди раждането на детето, уредено в чл. 64 от СК, това невинаги е възможно, защото бащата може да не бъде информиран за факта на бременността на жената, а и наред с това не е налице утвърдена практика по приложението на тази норма, за да се твърди, че тя намира широко приложение, а не е по-скоро изключение в много ограничен брой хипотези. Освен това, подобна декларация е възможна само при наличие на съгласие от страна на майката, но не и при нейното противопоставяне. Ето защо Съдът посочва, че няма основания да упреква жалбоподателите, че не са се възползвали от тази възможност. Поради това той намира, че тя също не предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита. На това основание Европейският съд достига до извода, че въпреки широката свобода на преценка, с която се ползва държавата в тази сфера, правото на личен живот на двамата жалбоподатели, защитено от чл. 8 от Конвенцията, е било нарушено. По повод искането им Съдът да постанови и мерки на основание чл. 46 от Конвенцията, той посочва, че правителството е представило проект за изменение на СК, който предвижда възможността и на лица, претендиращи, че са биологични бащи, да имат право на иск, както това е било до приемането на новия СК. Ето защо Съдът намира, че изпълнението както на индивидуалните, така и на генералните мерки, ще бъде реализирано в тясно сътрудничество с Комитета по изпълнение на решенията.
