Lena Atanasova cBulgarie(Requête no 52009/07),26 janvier 2017

Жалбата е по повод задочното осъждане на жалбоподателката и отказа на националния съд да възобнови производството.

В периода 2000 – 2001 г. жалбоподателката е осъдена двукратно от съдилища в различни райони на страната. Междувременно срещу нея започва и трето досъдебно производство през 1999 г., което е спряно през декември 2004 г. поради това, че не може да бъде установено нейното пребиваване. След обявяването й за национално издирване й е връчена призовка и тя се явява при разследващия полицай на 12.01.2005 г., запознава се с материалите по досъдебното производство, признава фактите и изразява желание да върне получените чрез измама суми от две лица, на които е обещавала работа в Испания. На 18 февруари с.г.  тя повторно е призована и е разпитана от разследващия полицай, пред когото потвърждава фактите, признава се за виновна и изявява желание производството да продължи по  съкратената процедура. Обвинителният акт е внесен в съда няколко месеца по-късно. На първото по делото заседание  жалбоподателката не е открита  на посочения от нея адрес, поради което съдът разпорежда на съответните органи да бъде издирен друг неин адрес на пребиваване, да се установи дали е напускала територията на страната и дали не   е задържана с мярка за неотклонение. След отлагането на три заседания поради неуспешните опити да бъде открита, на жалбоподателката е назначен служебен защитник и производсвото продължава в нейно отсъствие. Извършени са необходимите процесуално-следвствени действия (разпит на свидетели и изслушване на експертиза) и с присъда от 20.02.2007 г. районният съд в Плевен я осъжда задочно на 4 г. лишаване от свобода. В своята пледоария адвокатът на жалбоподателката (който в хода на съдебното дирене не задава никакви въпроси) посочва, че повдигнатото обвинение е доказано с оглед събраните факти, което обосновава и налагането на   наказание лишаване от свобода. С оглед обстоятелството, че жалбоподателката е сътрудничила на обвинението и е признала фактите, адвокатът пледира за условното й осъждане. Доколкото не е депозирана нито жалба, нито протест, този съдебен акт влиза в сила. Поради наличието на няколко самостоятелни осъдителни присъди, влезли в сила през май 2007 г., съдът определя едно общо наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода. Междувременно през 2006 г. жалбоподателката ражда дете и живее при приятеля си в с. Търнене. След обявяването й за национално издирване през май 2007 г. тя е открита на адреса на приятеля си и е информирана за осъдителната присъда. През юли с.г. жалбоподателката отправя искане за възобновяване на наказателното производство поради задочното й осъждане на осн. чл. 423, ал. 1 НПК. ВКС отказва да уважи искането й.

Европейският съд отбелязва, че принципите, от които изхожда, когато преценява гаранциите за правото на  лично участие на всяко лице, изправено пред съд в рамките на наказателното производство, са изложени в решението на Голямото отделение по делото Sejdovic cItalie([GC], n56581/00, §§ 81-88, CEDH 2006‑II

По настоящото дело той констатира, че след като жалбоподателката двукратно е разпитана от разследващия полицай в периода 12 януари – 18 февруари 2005 г., тя е била на ясно, че срещу нея се води досъдебно производство и е следвало да очаква, че ще започне наказателен процес. Пред разследващия орган тя е признала фактите и е декларирала, че е готова да преговаря относно условията на своето осъждане, поради което  е било обосновано  да очаква да получи призовка. Затова и не може да се приеме твърдението й, че националните съдилища необосновано са ограничили правото й на лично участие в процеса. Противно на твърденията й, че е уведомила разследващия орган, че живее при приятеля си, в преписката не се съдържат  данни, че тя е посочила друг адрес за призоваване. Наред с това съдът отбелязва, че районният съд, разгледал делото, е положил необходимите усилия да осигури личното й участие в наказателното производство, поради което няколко съдебни заседания са били отложени, за да се установи нейното местопребиваване, като са били сезирани различни институции и органи. Националните  съдилища са предприели всички разумни стъпки, за да осигурят личното й участие – заключава той. Ето защо  Европейският съд приема, че жалбоподателката съзнателно се е отказала от своето право да участва лично  в наказателния процес, започнал срещу нея и поради изложените по-горе аргументи той не може да укори ВКС, че не е уважил нейната молба за възобновяване на производството.

Оплакването по чл. 6§1, макар и допустимо, е прието за неоснователно и не е установено нарушение на чл. 6§1

Другите оплаквания по чл. 8  и чл. 4 на Протокол 7 са обявени за недопустимо поради необоснованост.

Author

Write A Comment