Lolov et autres c. Bulgarie (requête n o 6123/11), 21 fevrier 2019
Жалбоподатели са двама съпрузи – г-н и г-жа Лолови и още едно лице, което няма роднинска връзка с тях. На 29.04.2009 г. е образувано досъдебно производство срещу редица лица, измежду които и двамата съпрузи, за данъчни престъпления от организирана престъпна група. На 23.06.2010 г. по искане на прокуратурата съдът разрешава извършването на претърсване ва жилището на първите двама жалбоподатели в Созопол с цел да се изземат предмети, документи и електронна информация, свързана с дейността на две дружества, едно от които е собственост на съпрузите.На 25.06.2010 прокуратурата им повдига обвинения за участие в организирана престъпна група, която е извършвала финансови престъпления и е изнудвала физдически лица и фирми. На следстващия ден полицейски екип извършва претърсване на жилището в Созопол, откъдето са иззети множество документи, два компютъра, оръжие и патрони. На 27.06.2010 г. г-н Станчев – последният жалбоподател, също получава постановление, с което му е повдигнато аналогично обвинение като на първите двама. На 29.06.2010 г. РДВР – Бургас публикува официално прес-съобщение. В него е посочено, че в резултат на провеждащото се разследване в продължение на много месеци от страна на службата за борба с организираната престъпност под контрола на окръжната прокуратура в Бургас един от участниците в организираната престъпна група е задържан, а другите двама са задочно обвинени поради това, че се намират в чужбина. В прессъобщението са посочени имената на всеки един от тях, както и че събраните многобройни доказателства сочат, че групата е извършила финансови престъпления и изнудване във вреда на фирми и физически лица и е ощетила Министерството на финансите, а някои членовете й са реализирали незаконни печалби чрез недвижими имоти, собственост на общината и държавата. Призовани са граждани и фирми, които са били ощетени, да подадат сигнали до РДВР-Бургас.
Тази информация е разпространена през юни и юли 2010 г. както в пресата, така и в много интернет сайтове, като операцията е подробно отразена въз основа на това прессъобщение.
След като всички прокурори от Бургаската окръжна прокуратура депозират своите отводи, делото е изпратено на Ямболската окръжна прокуратура.На 19.08.2016 г. производството е прекратено поради липса на престъпление. Това постановление не е обжалвано, нито е депозиран протест пред по-горната прокуратура.
Жалбоподателите повдигат оплакване по чл. 6§2 поради това, че преди делото им да влезе в съд чрез прессъобщението на РДВР-Бургас е била нарушена презумпцията за невиновност по отношение на тях.
Възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита са отхвърлени от Съда, както и оспорената автентичност на прессъобщението на РДВР-Бургас.
Съдът напомня, че презумпцията за невиновност като един от елементите на правото на справедлив наказателен процес не представлява само една процедурна гаранция в наказателната материя и нейният обхват е много по-широк. Тя изисква никой представител на държавата да не декларира, че едно лице е виновно за извършването на престъпление преди това да е установено от съд. (Allenet de Ribemont c. France, 10 février 1995, §§ 35-36, série A no 308, Viorel Burzo c. Roumanie, nos 75109/01 et 12639/02, § 156, 30 juin 2009, et Lizaso Azconobieta c. Espagne, no 28834/08, § 37, 28 juin 2011)(§62).
Позовавайки се на собствената си практика, Съдът подчертава, че трябва да се прави разграничение между изявления, които внушават усещането, че съответното лице е виновно, и тези, които само описват състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато последните се считат за съответстващи на духа на член 6 от Конвенцията (Marziano v. Italy, № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.). Във връзка с това Съдът подчертава значението на избора на изрази от държавните служители в изявленията, които правят, преди дадено лице да бъде изправено пред съд и осъдено за престъпление. Той счита, че важното за прилагането на горепосочената разпоредба е действителното значение на въпросните изявления, а не тяхната буквална форма (Lavents v. Latvia, № 58442/00, § 126, 28 ноември 2002 г.).
Съдът признава, че съгласно чл. 10 от Конвенцията, чл. 6,§2 не може да попречи на властите да информират обществеността за текущите наказателни разследвания. Той припомня обаче, че от тях се изисква правят това по начин, че да спазвят презумпцията за невиновност (Allenet de Ribemont, § 38 и Lizaso Azconobieta, § 39).
Съдът отбелязва, че същите принципи следва да приложи и към настоящия случай. В тази връзка той отбелязва, че става въпрос за официално съобщение, направено от публична институция, която отговаря за защитата на обществения ред и провеждането на наказателни разследвания. Текстът му надхвърля простото информиране на обществото за провеждането на наказателно разследване. В него в прав текст се твърди, че тримата жалбоподатели, чиито имена са съобщени като участници в организирана престъпна група, са извършители на тежки престъпления, чрез които са нанесени вреди не само на граждани, но и на юридически лица и на държавата. Тези твърдения са направени на много ранен етап, малко след повдигане обвинението на първите двама жалбоподатели и задържането на третия (преди той да бъде изправен и пред съд във връзка с определената му мярка за неотклонение), преди наказателните съдилища да са имали възможността да се произнесат по основателността на повдигнатите обвинения.Съдът отбелязва, че текстът на прессъобщението е бил буквално възпроизведен в публикуваните статии от различни медии. Наред с това той отбелязва и факта, че в крайна сметка наказателното преследване срещу тримата е било прекратено.
Основавайки се на тези свои аргументи, Съдът установява нарушение на чл. 6§2 от Конвенцията.
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 6§2, тъй като по време на провеждане на наказателното преследване срещу жалбоподателите по ЗОДОВ не е имало възможност да се предяви иск в хипотеза като тяхната, а колкото до прилагането на чл. 49 от ЗЗД, Правителството не е представило релевантна съдебна практика.
