M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18)20 February 2020
Жалбоподателите, M.A., A.N., Y.M., S.H. и A.A., са китайски граждани – уйгурски мюсюлмани от Синцзян. (XUAR), автономен регион на Китайската народна република. Поради различни причини те са подложени на преследвания или са застрашени от такива и затова са принудени да напуснат страната си (вторият – защото отказва да сътрудничи на властите и да събира данни за своите клиенти, третият – защото семейството му през 40-те години се е съпротивллявало на комунистическата власт, четвъртият, защото скоро след женитбата си има дете, което било против официалната политика). На различни дати през 2013 и 2015 г. те напускат Китай, установяват се в Турция, където живеят иработят до 2017 г. След като отношенията между Турция и Китай се подобряват, турските власти се задължават да депортират уйгури, пребиваващи в страната, обратно в Китай, поради което на 26.юли 2017 г. преминават незаконно българо-турската граница и са задържани от българската гранична полиция. Началникът на местното гранично поделение им връчва заповеди за репатриране „ в страната на произход, транзитната страна или трета страна“ – мярка съгласно член 41, параграф 1 от Закона за чужденците.Същия ден те постигат споразумение с прокуратурата във връзка с извършеното престъпление – незаконно преминаване на границата и са осъдени условно. След това жалбоподателите са настанени в Център за временно задържане на чужденци. Всички жалбоподатели подават молби за предоставяне на убежище, които са отхвърлени от Държавната агенция за бежанците. Административните актове са обжалвани пред Административния съд в Хасково, а след отхвърлянето на жалбите – пред ВАС. Съдът посочва, че жалбоподателите не са доказали, че са били преследвани в своята страна на произход по смисъла на Закона за убежището и бежанците или че са изложени на риск да бъдат обект на такива действия.
Междувременно директорът на ДАНС разпорежда експулсирането им през януари 2018 г. по съображения, че жалбоподателите представляват заплаха за националната сигурност. Неговите заповеди са обжалвани пред Върховния административен съд, но жалбите са оставени без уважение . В решенията си Върховният административен съд заключи, че ДАНСубедително е доказала, че жалбоподателите могат да представляват заплаха за националната сигурност на България, по-специално с оглед на връзките им с ислямското движение в Източен Туркестан, считано за терористична група. Междувременно Световният конгрес на Уйгур, Международната уйгурска фондация за правата на човека и демокрацията, Amnesty International и няколко членове на Европейския парламент отправят призиви към България да не предприема експулсирането на жалбоподателите. След сезиране на Европейския съд по правата на човека с искане за постановяване на привременни мерки по чл. 39 от Правилата на Съда, през януари 2018 г. Европейският съд разпорежда на българското правителство, че не трябва да експулсира жалбоподателите, докато производството пред него е в ход.
Жалбоподателите повдигат оплаквания за нарушение на чл. 2 и чл. 3, които Съдът намира за необходимо да разгледа съвместно. Те твърдят, че ако бъдат върнати в Китай, те ще подложени на преследване, малтретиране и произволно задържане и че дори могат да бъдат екзекутирани. Наред с това се оплакват, че Законът за убежището и бежанците не им предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита. Европейският съд основава решението си, отчитайки официални доклади на Обединеното кралство и САЩ, както и на редица международни организации за ситуцията в тази китайска автономна област(§§47-56) Съдът за пореден път подчертава, че всички съображения по настоящото дело, свързани с въпроса дали жалбоподателите представляват риск за националната сигурност на България – както се твърди от ДАНС и са приети от Върховния административен съд (§§ 34-38 ) – не са от значение за неговата преценка. Както и в предходните негови решения по делата Auad v. Bulgaria (no. 46390/10, §§ 27-31, 11 October 2011, § 101 и O.D. v. Bulgaria, no. 34016/18, § 47) основният въпрос е дали са налице съществени основания да се смята, че съществува реален риск те да бъдат подложени на лошо третиране или да бъдат заплашени със смърт, ако решенията за експулсирането им бъдат приложени и бъдат изпратени в Китай. Доколкото ВАС не е обсъдил твърденията на жалбоподателите в този аспект, Съдът посочва, че ще извърши собствена преценка на ситуацията в приемащата държава с оглед риска за нарушаване на чл. 2 и чл. 3, като вземе предвид предоставените му материали, включително и такива, изискани от него по собствена инициатива.(proprio motu)В резултат на анализа на цялата информация се установява несъмнено, че китайските власти задържат стотици хиляди или дори милиони уйгури в „лагери за превъзпитание“, в които има случаи на малтретиране и изтезания по отношение на тези лица. В отделни доклади са представени конкретни примери на преследвани и осъдени на дълги години лишаване от свобода на завърнали се в Китай уйгури, в отделни случай те са били и екзекутирани. Доклади на международни правозащитни организации са били предоставени и на българското правителство във връзка с това дело. Съдът намира съществени основания да смята, че жалбоподателите биха били изложени на реален риск от произволно задържане и лишаване от свобода, както и от малтретиране и дори смърт, ако бъдат изпратени в родината си. Затова той посочва, че е необходимо да проучи дали съществуват ефективни гаранции, които защитават жалбоподателите срещу произволно връщане от страна на българските власти към Китай, пряко или косвено.Съдът констатира, че в първоначалната заповед за репатриране на жалбоподателите не е посочено къде точно те следва да бъдат изпратени.По същия начин и ВАС не се произнася по този въпрос, считайки, че това е въпрос, свързан с изпълнението на самото решение. Този подход обаче е критикуван от Европейския съд в решението му по делото Auad ( § 106), тъй като няма гаранции, че българските власти ще разгледат с необходимата отговорност въпроса за риск, пред който жалбоподателят се изправя, ако бъде върнат в стпраната, от която е избягал. Правителстовто не е обяснило наред с това и как точно имиграционните власти ще приложат чл. 44а от ЗЧ в изпълнение на решението за експулсиране и въз основа на каква информация и стандарти ще преценят дали третата страна, в която биха експулсиали лицето, не би го върнала в държавата, от която е избягал. Съдът намира тези аргументи за валидни и към настоящия случай още повече, че правителството не е предоставило информация, която би могла да доведе до различен извод. Поради това той достига до извода, че липсват ефективни гаранции в процеса на изпълнение на репатрирането или експулсирането на жалбоподателите, а от сдруга страна Съдът е установил, че те не могат да се върнат безопасно в страната си на произход. Така той достига до извода, че ако жалбоподателите бъдат изпратени в Китай, българските власти биха нарушили разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Конвеницята. Съдът преценява, че не е необходимо да разглежда и оплакването по чл. 13, доколкото то е обсъдено по-горе.Наред с това Съдът разпорежда, че по силата на чл. 39 от Правилата му докато решението не влезе в сила или до специално разпореждане от негова страна жалбоподателите не трябва да бъдат премествани в друга държава.
