Macedonian Club for Ethnic Tolerance in Bulgaria and Radonov v. Bulgaria(Application no. 67197/13)28 May 2020
/решение на комитет/
Жалбоподатели са „Македонски клуб за етническа толерантност в България“ и неговият председател.
Случаят се отнася до въпроса дали е необходимо в едно демократично общество българските съдилища да откажат регистрация на сдружение, което се застъпва за идеята, че в България съществува угнетено македонско малцинство и се стреми да защити неговите права. Основанията за отказ са , че: ( а) създаването на асоциацията е насочено срещу единството на българската нация и че (б) целите й са политически и следователно те могат да бъдат присъщи на политическа партия, а не на сдружение с нестопанска цел.
На 3 април 2012 г. 9 учредители провеждат събрание, на което решават да сформират сдружение. То е наименовано „Македонски клуб за етническа толерантност в България“. Приет е Устав и е избран председател на клуба – втория жалбоподател, комуто възлагат да внесе документи за регистрация в съда. Благоевградският окръжен съд постановява решение на 07.02.2013 г., с което отказва регистрацията. То е оставено в сила от Софийския Апелативен съд. Мотивите на въззивната инстанция са, че правото на сдружаване е прогласено в Конституцията, но то подлежи на ограничения, съгласно чл. 44, ал. 2, които са сходни на тези, предвидени и в редица международни актове (чл. 22,§2 от МПГПП) Анализирайки целите на сдружението, съдът отбелязва, че те са насочени към защитата правата на етническите македонци в България. От тях произтича, че в страната съществува македонско етническо малцинство, каквото реално никога не е съществувало и не съществува. Изявите на подобно малцинство чрез сдружението по-скоро целят формирането на различно етническо самосъзнание, което не е възникнало по естествен исторически начин и е насочено срещу единството на нацията, противно на забраната, посочена в чл. 44, ал. 2 от Конституцията.
Пред Европейския съд за правата на човека е повдигнато оплакване за нарушаване правото на сдружаване на сдружението. Съдът подчертава, че не е необходимо да изследва въпроса дали отказът от регистрация е бил „предвиден в закона“ и е „преследвал легитимна цел“(в този см. United Macedonian Organisation Ilinden and Others (no. 2), § 32; Yordan Ivanov and Others, § 40; United Macedonian Organisation Ilinden and Others (no. 3), § 33), тъй като дори и това да е така, ограничението не е „необходимо в едно демократично общество“(както е записано в чл. 11§2 от Конвенцията) поради следното.
Софийският апелативен съд основава отказа да регистрира сдружението на жалбоподателите на две основания. Първото е свързано с това, че то се застъпва за идеята, че в България съществува македонско етническо малцинство, което означава, че се стреми да култивира такова малцинство – тъй като такова в действителност не съществува – и по този начин е насочено срещу единството на нацията. Второто се основава на целите в Устава, които са присъщи на политическа партия. Съдът отбелязва обаче, че подобни аргументи не са били сметнати от него като достатъчно убедителни, за да обосноват отказ от регистрация на такива сдружения. (United Macedonian Organisation Ilinden and Others (no. 2), §§ 36-39 Yordan Ivanov and Others, § 41).Той констатира, че настоящият случай не разкрива съществени различия с горепосочените. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 11 и не намира основание да разглежда същите факти във връзка с оплакването по чл. 6 от Конвенцията. На жалбоподателите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
