Madzharov c. Bulgarie (requêtе (no 40149/05), 2 septembre 2010

През 1966 г.  бабата и дядото на жалбоподателя купуват от Столична община апартамент с площ от 73 кв. м в центъра на града. Апартаментът е станал държавна собственост по силата на национализацията, извършена  след 1946 г.  Бащата на жалбоподателя наследява апартамента след тяхната смърт. През 1995 г. той прехвърля имота на сина си. На 19 февруари 1993 г. наследниците на предишните собственици на апартамента преди национализацията завеждат иск срещу бащата на жалбоподателя на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Производството приключва с окончателно решение на Върховния касационен съд от 27 май 2005 г. Съдът уважава исковете на ищците, като установява, че договорът, по силата на който бабата и дядото на жалбоподателя са придобили апартамента, е нищожен, тъй като продажбата не е одобрена от министъра на финансите, каквото изискване се съдържа в приложимите към този момент законодателни разпоредби, а от неговия заместник. Жалбоподателят пропуска двумесечния срок да направи искане за обезщетение с ЖКЗ и депозира молбата си през октомври с.г., но тя е отхвърлена като просрочена. Този отказ на областния управител е обжалван по съдебен път, но жалбата е оставена без уважение.

Междувременно през юли или август 2005 г. жалбоподателят и неговото семейство напускат апартамента. През ноември 2005 г. те наемат общинско жилище при условията на фиксиран общински наем.

По повод възражението на Правителството, че жалбоподателят е пропуснал да подаде навреме молбата си за ЖКЗ, която би му осигурила този справедлив баланс между неговите права и обществения интерес, съдът отбелязва, че в разглеждания период от време и до измененията на ЗВСОНИ през 2006 г. схемата с компенсаторни записи не е осигурявала адекватно обезщетение в каквато и да било степен на сигурност.

Съдът отбелязва, че титулът на собственост на жалбоподателя е обявен за нищожен и той е лишен от имота си на единственото основание, че документът за закупуването на апартамента от баба му и дядо му през 1966 г. не е бил подписан от министъра на финансите, който е бил оправомощен за това, а от неговия заместник. Този порок може да се припише на властите, не на жалбоподателя. В тези случаи справедливият баланс, който се изисква по силата на чл. 1 от Протокол № 1, не може да бъде постигнат без адекватно обезщетение.

Съдът преценява дали жалбоподателите са разполагали с адекватно обезщетение, като разглежда специфичните обстоятелства на всеки отделен случай, включително получените суми и претърпените загуби, както и – в зависимост от случая – наличието на обезщетение и практическата ситуация, в която се оказват  те. Той отбелязва, че жалбоподателите са пропуснали срока  за подаване искане за обезщетение с компенсаторни записи.

Съдът вече е постановил, че в разглеждания период от време схемата на компенсаторни записи не е осигурявала адекватно обезщетение в каквато и да било степен на сигурност (Koprinarovi v. Bulgaria, no. 57176/00, § 31, 15 January 2009 , и Peshevi v. Bulgaria, Application no29722/04, 2 July 2009, § 23). Следователно, пропускът на жалбоподателя да се възползва от схемата с компенасторни записи, въпреки че следва да бъде взет предвид при приложението на чл. 41, не може категорично да повлияе на изхода от оплакването по чл. 1 от Протокол № 1.

Съдът констатира, че жалбоподателят не е разполагал с ясна и предвидима възможност да получи адекватно обезщетение, поради което намира, че   не е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и необходимостта да са защитят правата на жалбоподателя. Установено е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

 

Author

Write A Comment