Maria Ivanova c. Bulgarie (requêtе ° 10905/04), 18 March 2010
На 20 юли 1997 г. жалбоподателката завежда дело за делба със своите петима братя и сестри в Районния съд в гр. Мадан. На 30 април 1998 г. съдът допуска делба само на част от имота.Решението е обжалвано и потвърдено от Смоляския окръжен съд на 30.04.1999 г. След касационна жалба от страна на жалбоподателката ВКС постановява решение на 7.11.2000 г. След като установява, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на основни процесуални правила, касационната инстанция отменя решението и връща делото обратно на окръжния съд. На 28 март 2002 г. Смолянският окръжен съд частично изменя решението на Маданския районен съд от 30 април 1998 г. Жалбоподателката обжалва. След заседание, проведено на 10 февруари 2003 г., с решение от 4 март 2003 г. ВКС потвърждава решението на долната инстанция, след което започва втората фаза на делбеното производство. Тя приключва окончателно на 05.07.2005 г.
Съдът отбелязва, че отличителна черта на настоящото дело е, че в България съдебната делба протича в двуфазното гражданско производство, което вероятно отнема повече време в сравнение с граждански иск в общия случай. Това обаче не освобождава съдилищата от задължението им да разгледат делото в разумен срок, тъй като държавите имат общо задължение да организират правните си системи по начин, който да отговаря на всички изисквания на чл. 6§1, включително на изискването за разглеждане на делото в разумен срок. С оглед всички забавяния, които се дължат на различните по степен съдилища Съдът намира, че е нарушено правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1.
По повод оплакването по чл. 13 Съдът отбелязва, че основните забавяния са причинени от погрешното първо въззивно разглеждане на делото от Смолянския окръжен съд, от необходимостта да се поправят очевидни фактически грешки във второто решение, както и от пропуска на Маданския районен съд да се произнесе за разноските. Очевидно никой от тези въпроси не би могъл да се разреши чрез „жалба за бавност“, Българското законодателство не предвижда други правни средства за защита, които да позволят на страните в съдебен процес да получат обезщетение за прекомерна продължителност на граждански дела (Hadjibakalov v. Bulgaria, № 58497/00, §60, 8 юни 2006 г.). Затова той установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 6.
