Marinov c. Bulgarie (requête no 37770/03) 30 septеmbre 2010
Съдът намира оплакванията на жалбоподателя (за неоправаданата употреба на сила по отношение на него от страна на двама полицаи и неефективността на проведеното разследване) за допустими, но неоснователни.
Жалбоподателят твърди, че е бил бит от двама полицаи при проверка на улицата и обвинява вътрешните съдилища, че не са подвели под гражданска и наказателна отговорност двамата извършители.
На 5 юли 2001 г., малко след полунощ, 17-годишният жалбоподател от ромски произход е подложен на проверка на улицата от двама полицаи. Той твърди, че един от полицаите му нанесъл удари с ръчен фенер по устата. Двамата полицаи след това го завели в района на летището, ритали го жестоко и го оставили там в безсъзнание.
На 6 юли 2001 г. жалбоподателят е прегледан от съдебен лекар. На него жалбоподателят казва, че е ритан и удрян с ръчен фенер от двама полицаи. След проведената консултация му е издадено медицинско свидетелство, според което на горната устна на жалбоподателя има екхимом с диаметър един сантиметър, а на долната устна – екхимом и рана с дължина един сантиметър и половина. Съдебният лекар констатира също така диагонално счупване на половината горен десен резец, от ръба до венеца, както и разклащане на двата горни централни резци. Той преценява, че тези травми биха могли да бъдат причинени по начина, описан от жалбоподателя.
Същия ден майката на жалбоподателя подава жалба. Образувано е досъдебно производство, в хода на което е разпитан жалбоподателят. На 9 юли 2001 г. двамата полицаи се явяват и признават, че са направили проверка на жалбоподателя, който бил известен с навика си да вдишва „бронз“. Те твърдят, че не са го удряли, а той е извадил шише с бронз от якето си, счупил го, започнал да вика и сам се ударил в задната дясна врата на полицейския автомобил. Тъй като започнал да кърви, полицаите му предложили да го закарат в болница, но той се развикал и побягнал.
На 28 септември 2001 г. военният прокурор на Шумен образува наказателно производство срещу двамата полицаи. На 14 юни 2002 г. военният следовател прави доклад за протичането на следствието след депозирана жалба от майката, че то е твърде бавно.. Той твърди, че е събрал писмени доказателства за служебните задачи на Д. Д. и В. В. и тяхното служебно оборудване. Уточнява, че опитите му да установи самоличността на зъболекаря, извадил счупения зъб на жалбоподателя, включително с помощта на последния и неговата майка, са били безуспешни. Споменава, че е разпитал десет свидетели, сред които жалбоподателя и майка му. Добавя, че жалбоподателят е разпитан в присъствието на педагог и психиатър, заради трите му опита за самоубийство, последният от които е извършен на 25 октомври 2001 г. и е свързан със заплахи отправени към него от майка му. Той отбелязва, че забавянето на разследването се дължи на отсъствието на жалбоподателя, тъй като последният посещава специализирано училище в друга община.
В края на юни и началото на юли 2002 г. военният прокурор извършва множество следствени действия, като разпити, очни ставки и едно разпознаване от жалбоподателя на ръчния фенер на полицаите. На 15 юли 2002 г. двамата полицаи са привлечени като обвиняеми за телесни повреди, причинени при изпълнение на служебните им задължения. Обвинителният акт е изготвен на 19 август 2002 г. На 2 септември 2002 г. жалбоподателят се конституира като граждански ищец и частен обвинител. В хода на съдебното производство освен множеството разпитани свидетели и изслушани експертизи, е проведен следствен експеримент с възпроизвеждане на случилото се на 5 юли 2001 г.
С присъда от 12 юни 2003 г. Варненският военен съд оправдава Д. Д. и В. В. с мотива, че обвиненията срещу тях не са доказани извън всякакво съмнение.Оправдателната присъда е обжалвана и протестирана от прокуратурата. В протеста се твърди, че поведението на обвиняемите по време на и след инцидента е подозрително, тъй като те са изоставили непълнолетно лице с разкървавена уста, без да го заведат до болницата или до районното управление; не са записали инцидента в своя рапорт, изготвен на 5 юли 2001 г. сутринта, както се изисква по служебни инструкции; в продължение на пет дни не са си признали за проведената проверка и за тяхното участие във въпросните събития. Прокуратурата отбелязва, че обвиняемите са признали, че са проверили жалбоподателя едва след като двама други полицаи са били заподозрени, което е предизвикало известно напрежение сред членовете на персонала. Присъдата е оставена в сила от Апелативния и от ВКС. Върховният касационен съд посочва в решението си от 19 ноември 2004 г., че преценката на нисшестоящите съдебни органи за доказателствата не изглежда нито произволна, нито незаконна.
Във връзка с твърдението за малтретиране Съдът констатира, че нараняването на устата на жалбоподателя при полицейската проверка на 5 юли 2001 г. не се оспорва. Той отбелязва обаче, че в доклада на съдебно-медицинската експертиза е записано, че версията за събитията, изложена от полицаите, е по-малко вероятна от тази, изложена от жалбоподателя, макар експертите да смятат, че претърпените травми от жалбоподателя биха могли да бъдат причинени и при самонараняване.
Съдът отбелязва, че първоинстанционният съд е имал преимуществото да възприеме непосредствено възстановката на събитията и да изслуша различни свидетели, за да прецени тяхната степен на надеждност, преди да стигне до заключението, че жалбоподателят е могъл да се самонарани, като се е удари в отворената врата на полицейската кола по собствена воля. Жалбоподателят не прави бележки по въпроса и не представя никакви допълнителни доказателства, оспорващи тези констатации. Напротив, от представените на съдебното заседание документите е видно, че жалбоподателят е способен на самонараняване. Съдът счита, че няма данни, водещи до заключение, различно от констатациите на националните съдилища относно произхода на претърпените от жалбоподателя наранявания. Следователно в конкретния случай не е в рамките на неговите правомощия да замени със собствената си гледна точка за фактите тази на националните съдилища, които по принцип са в по-добра позиция да преценят доказателствата, събрани в хода на производството. Ето защо той достига до извода, че не е налице нарушение на член 3 по отношение на твърдяното малтретиране.
Що се отнася до ефективността на проведеното разследване Съдът подчертава, че когато едно лице повдига защитимо оплакване, че е било малтретирано от полицията или от други държавни служители незаконно и в нарушение на чл. 3, тази разпоредба предполага и изисква задължение за ефективно официално разследване Това не е задължение за постигане на резултат, а за използване на средства.
Съдът счита, че компетентните органи са предприели разумните стъпки, с които разполагат, за да се гарантира събирането на доказателства във връзка с инцидента.Полицейското разследване е последвано от много задълбочено разследване от страна на военен следовател. Като се има предвид ролята на последния, както и факта, че той реално е предприел редица мерки по събиране на доказателства за установяване на фактите, може да се счита, че те са били достатъчни, за да компенсират опорочаването, произтичащо от отсъствието на независимост на полицейските служители, извършили първоначалното разследване. Въпреки известните противоречия в показанията на свидетелите, те не водят до коренна промяна на крайния извод на Съда за липса на нарушение на чл. 3 в неговите процесуални аспекти.
