Marinova and Radeva v. Bulgaria (Application no. 20568/02), 2 july 2009
Производството по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ е продължило 8 години, 9 месеца и 6 дни за три инстанции. Съдът приема, че първата жалбоподателка е частично отговорна за забавянето – за период от около година и 8 месеца не е уведомила националния съд за промяната на адреса си, но това не може да обясни продължителността на производството. Властите са причинили например забавяне от повече от две години, когато ВКС е върнал делото поради неправилно прилагане на закона. Делото не е било сложно и Съдът намира, че продължителността на производството е прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок”.
Съдът установява нарушение и на чл. 13 от Конвенцията, като отбелязва, както по други подобни дела срещу България, че „жалбата за бавност” по чл. 217а от ГПК (отм.) не е ефикасно правно средство за защита, а българското законодателство не предвижда и възможност за обезщетяване за прекомерната продължителност на производството.
