Markova v. Bulgariа (Application no. 44251/18),16 april 2024
Решение на Комитет
Жалбата е свързана с достъпа до съд по повод ненадлежно връчване на съобщение за предстоящо издаване на заповед за изпълнение.
Срещу жалбоподателката е инициирано заповедно производство от Агенция за недвижими имоти през април 2017 г. поради неизплатеното от нейна страна възнаграждение по договор за посредничество. В самия договор е посочен нейният адрес към този момент, както и адресът на закупения от нея апартамент. Заповед за изпълнение е издадена от Софийски районен съд на 10 май 2017 г. Уведомлението за предстоящото издаване на заповедта не е връчено на жалбоподателката на посочените в договора адреси. Съдебният служител прави опит да й го връчи на трети адрес, за който СРС установява, че е неин постоянен адрес, деклариран в общината. Призовкарят установява, че тя не живее там от 9 години. Независимо от това той неколкократно посещава същия адрес, след което закрепва съобщението на вратата. След като съдът констатира, че не е получено възражение срещу заповедта за изпълнение, той издава изпълнителен лист. Въз основа на него е образувано изпълнително дело през ноември 2017 г. На 6 ноември 2017 г. съдебният изпълнител връчва заповедта на жалбоподателката на работното й място. След като научава за издадената заповед за изпълнение жалбоподателката отправя възражение, че съобщението не й е надлежно връчено на осн. чл. 423, ал. 1 ГПК. С окончателно определение от 12 март 2018 г. обаче Софийският градски съд приема, че съобщението трябва да се счита за надлежно връчено, тъй като е оставено на декларирания от жалбоподателката адрес.
Жалбоподателката изплаща цялата дължима от нея сума от 3776 лв.
Съдът подлага на анализ основателността на оплакването за правото на справедлив процес в светлината на прилагане на принципа за равенство на средствата. Той припомня, че този принцип би бил лишен от съдържание, ако страна по делото не е била уведомена за заседанието по такъв начин, че да има възможност да присъства на него. В случаите, когато граждански производства са били проведени без жалбоподателят изобщо да е бил информиран за тях, Съдът е счел, че трябва да провери: (а) дали властите са действали надлежно, като са информирали жалбоподателя за производството и дали жалбоподателят може да бъде считан, че се е отказал от правото си да се яви пред съда; и, ако отговорът е отрицателен, (б) дали националното законодателство е предоставило на жалбоподателя подходящите средства за осигуряване на ново състезателно производство(вж Berestov v. Russia, no. 17342/13, §§ 35-37, 18 May 2021). Освен това чл. 6 § 1 от Конвенцията не предвижда конкретна форма на връчване на документи, но националните съдилища трябва да положат разумни усилия, за да призоват страните на изслушване (вж. Zavodnik v. Словения, № 53723/13, § 70, 21 май 2015 г. и Bacaksız v. Turkey, № 24245/09, § 53, 10 декември 2019 г.). Дори ако страните в производството демонстрират известна липса на усърдие, последствията, приписани на тяхното поведение, трябва да бъдат съизмерими с тежестта на техните пропуски и да се вземе под внимание основният принцип на справедливо изслушване (вж. Aždajić v. Slovenia, no. 71872/12, § 71 и Gyuleva v. Bulgaria, no. 38840/08, § 38, 9 June 2016).
В настоящия случай жалбоподателката не е била уведомена навреме за издадената срещу нея заповед за изпълнение и не е могла да направи основателно възражение срещу нея. Уведомлението въпреки това се счита за надлежно връчено и тя е задължена да плати сумата по издадения изпълнителен лист. Съдът отбелязва, че националните съдилища са длъжни да положат разумни усилия, за да призоват страните в съдебно производство, но по делото призовкарят няколко пъти се опитва да връчи уведомлението на адрес, за който от самото начало е станало ясно, че жалбоподателката не може да бъде открита и в крайна сметка съобщението се счита за връчено, макар че националният съд е разполагал с два други адреса, посочени в основния документ, представен от ищеца – договора за посредничество. Европейският съд не счита, че усилията, които биха били необходими за опит за връчване на един от тези адреси, са неразумни или тромави и не може да заключи, че Софийският районен съд е действал усърдно, опитвайки се да уведоми жалбоподателката за производството срещу нея. Той се съгласява с възражението на Правителството, че самата жалбоподателка е допринесла за ситуацията, от която се оплаква, тъй като не е декларирала пред властите промяната на адреса си за дълъг период от девет години. Въпреки това Съдът не е убеден, че това неизпълнение от страна на жалбоподателката е пропорционално на тежестта на претърпените последици. Обстоятелството, че тя не се е отказала от правото си да участва в заповедното производство, се удостоверява от предприетия от нея опит да обжалва ненадлежното й връчване на осн. чл. 423, ал. 1 ГПК.
Съдът намира за релевантен за своя анализ и факта, че ГПК междувременно е изменен и се предвижда, че съобщенията могат да бъдат връчвани и на работното място. Наред с това в чл. 415, ал. 3 от ГПК е уредено, че когато известието за заповедта е оставено на адрес, където ответникът не е бил открит и има индикации, че той не живее там, съдът, сезиран с въпроса, не следва да издава изпълнителен лист, а трябва да укаже на ищеца, че може да предяви отрицателен установителен лист, че дългът съществува.
Въз основа на своя анализ Европейският съд достига до извода, че правото на справедлив процес в неговите граждански аспекти е било нарушено.