Maxim Dimitrov c. Bulgarie (requête nº 36552/03),   7 janvier 2010

На 21 юни 1996 г. полицията прави обиск в дома на жалбоподателя във Варна и изземва документация. Жалбоподателят и четири други лица – T., С., A. и П., са задържани от полицията и обвинени от следовател от следствената служба във Варна в измама и присвояване на сумата от 3 717 000 стари лева  , престъпление, наказуемо по силата на член 212,ал. 3  от Наказателния кодекс.

Делото приключва на три инстанции с оставяне в сила на осъдителната присъда срещу жалбоподателя от ВКС на 2 юни 2003 г.

Повдигнато е оплакване за прекомерната продължителност на наказателното производство – 6 години и 11 месеца.

Съдът отбелязва, че наказателното производство се характеризира с известна степен на сложност, тъй като в него участват петима души, обвинени в изпълнението на план за измама и присвояване, включващ подписването на договор, използването на преправени документи и банков превод. Той отбелязва, че процесуалното поведение на жалбоподателя не е причинило забавяне на наказателното производство. Съдът констатира, че най-голямо забавяне се е натрупало във  Варненския окръжен съд – над четири години и десет месеца поради това, че двама от подсъдимите са се укрили. Но според Съда националното законодателство урежда възможността за разглеждането на делото при отсъствие на подсъдим, който се е укрил и не е открит на посочения от него адрес. Съдът отбелязва, че органите са пропуснали да вземат всички необходими мерки, за да ускорят издирването на T. – на 21 юни 1999 г. полицията все още не е проверила дали T. е напуснал територията на страната, т.е. около година и три месеца след съдебната заповед за издирване на обвиняемия Тези факти и доказателства са достатъчни на Съда, за да стигне до заключението, че компетентните органи на ответната държава не са изпълнили задължението си да разгледат делото на жалбоподателя в разумен срок.

Поради това е установено нарушение на чл. 6§1.

Author

Write A Comment