Metodiev et autres c. Bulgarie (Requête no 58088/08), 15 June 2017
Жалбата е подадена от 31 български граждани, които принадлежат към мюсюлманската общност на Ахмадиите – едно от религиозните разклонения на сунитите. През февруари 2007 г. 10 лица, от които деветима са жалбоподатели, решават да създадат ново религиозно сдружение на ахмадиите и да установят своето седалище в гр. Сандански. Другите 22 лица се включват в него по-късно. На 26 февруари 2007 г. първият жалбоподател депозира молба до СГС за регистриране на ново религиозно сдружение въз основа на Закона за вероизповедянията. Съдът изисква становище от Дирекцията на изповеданията, след което на 31 май 2007 г. отказва да регистрира сдружението. Той се обосновава в мотивите си на становището на Дирекцията по вероизповеданията, че движението на ахмадиите се разграничавало от мюсюлманската религия и че за ахмадиите била присъща една голяма религиозна нетолерантност. Те отричали модерността, били привърженици на полигамията и били приемани като мюсюлманска секта. СГС посочва още, че в устава на сдружението не са конкретизирани неговите вярвания, а са възпроизведени целите и дейностите, регламентирани в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Той отбелязва наред с това, че регистрирането на това религиозно сдружение би могло да предизвика разцепление (схизма) в мюсюлманското изповедание.
Това решение е обжалвано пред апелативния съд, който го оставя в сила. ВКС оставя жалбата без уважение, като обръща внимание, че Законът за изповеданията изисква точно формулиране на вярванията и ритуалите на религиозните сдружения с цел да бъдат те разграничавани едно от друго и да се избягва противопоставяне на религиозните общности.
Съдът констатира, че намесата в правата на жалбоподателите е била предвидена в закона и че е преследвала легитимна цел – да защити публичния ред, както и правата и интересите на другите.
Европейският съд обръща внимание на това, че ВКС е посочил като единствен мотив за своя отказ да отмени решенията на долните инстанции липсата на достатъчно точни и конкретни формулировки на вярванията и ритуалите на ахмадиите в техния устав, което не съответства на нормите на ЗВ, целящи да разграничат отделните религиозни общности и да избягнат конфронтация между тях. Той посочва, че самото наименование на сдружението е показвало съвсем точно и ясно, че то принадлежи към общността на Ахмадиите. Националните юрисдикции никъде не са посочили, че наименованието би могло да доведе до объркване. В устава на сдружението е било записано, че то принадлежи към движението на Ахмадиите в Исляма и че изповядва вярванията и стойностите на своите сподвижници. Според Съда обаче, в закона не се съдържат специфични норми, които да уреждат каква степен на конкретност на вярванията и ритуалите на култа и каква специфична информация трябва да се съдържа в изложението на молбата за регистрация и че на практика подобн изисквания, поставени от ВКС, биха довели до отказ от регистрация на всяко едно религиозно сдружение, което има доктрина като друго, вече регистрирано и действащо. Подобно разбиране би могло да има за последица съществуването само на една религиозна общност, изповядваща един култ и да я наложи на вярващите.
Съдът напомня, че свободата на религията изключва по принцип намесата на държавата в преценката на легитимността на религиозните вярвания или начините на тяхното изразяване. В едно демократично общество не е необходимо държавата да предприема мерки, за да гарантира, че религиозните общности са или ще останат под едно единно ръководство. Държавата трябва да остане неутрална. Ролята на властите не е в това да предприемат мерки, които са в състояние да привилигироват една религиозна общност в ущърб на друга, нито да създава пречки, елиминирайки по този начин плурализма, а да осигури толерантност между отделните противопоставящи се групи. Съдът подчертава, че уставът на сдружението е конкретизирал, че култът принадлежи към движението на ахмадиите в Исляма и изразява вярванията и основните ценности на своите сподвижници. Националните юрисдикции са приели, че това описание не е достатъчно. Европейския съд отбелязва, че Законът за вероизповеданията не съдържа специфични норми, посочващи в каква степен на конкретност трябва да бъдат описани вярванията и ритуалите на съответния култ в неговия устав. По информация на Съда в никъв друг акт не се съдържа подобна регламентация.
Съдът достига до заключението, че твърдяната липса на такова точно описание на вярванията и ритуалите на една религиозна общност в нейния устав не е от такова естество, че да оправдае отказа за регистрация, който не е бил „необходим в едно демократично общество“. Поради това е установено нарушение на чл. 9.
