Microintelect OOD v. Bulgaria (Application no 34129/03) , 4 March 2014

Предмет на жалбата са две административно-наказателни производства, започнали   срещу двама еднолични търговци – търговски партньори на дружеството-жалбоподател, с които то сключва договори за съвместно управление на клуб за билярд и клуб за електронни игри. Наемател и на двете помещения е дружеството-жалбоподател. По силата на тези договори  то  се задължавало да доставя на клубовете алкохолни напитки, за което получило и съответните лицензи за продажба на алкохол – по отделно за клуба за билярд и за този за електронни игри.

През юли 2002 г. данъчната администрация в Добрич извършва проверка в  клуба за билярд и установява, че едноличният търговец   продава  алкохол без да разполага с лиценз. В резултат на това властите конфискуват алкохолните напитки, които са собственост на дружеството-жалбоподател и съставят акт за продажба на алкохол без нужния лиценз на едноличния търговец въпреки възражението му, че   алкохолът не е негова собственост и че дружеството-жалбоподател  има необходимия лиценз. Данъчните власти приемат, че отнемането на 18 бутилки алкохол е част от процедурата по установяване на административното нарушение и  не може да бъде обжалвана в самостоятелно производство извън издаденото наказателно постановление. Този отказ е обжалван от едноличния търговец, но жалбата е оставена без уважение със същите мотиви, както посочените от административно-наказващия орган. Съставеното наказателно постановление е връчено само на едноличния търговец, но не и на дружеството-жалбоподател. Последното прави искане да вземе участие в съдебното производство по оспорване на административния акт  като трето заинтересовано лице. Районният съд в Добрич  констатира, че „Микроинтелект“ ООД не е пасивно легитимирано да участва в административно-наказателното производство и отказва да го конституира като страна. Решението е обжалвано от дружеството, но жалбата е оставена без уважение със същите аргументи .

Данъчна проверка е извършена едновременно и в клуба за електронни игри, който е управляван от друг едноличен търговец. Събитията се повтарят в същата последователност както и по отношение на клуба за билярд. Дружеството-жалбоподател отново не е уведомено за издаденото наказателно постановление и за отнемането на 46 бутилки алкохол. В съдебното производство по обжалване на наказателното постановление срещу едноличния търговец то не е допуснато с аргумента, че има право да претендира за претърпяните вреди по гражданскоправен ред.

Дружеството  твърди, че е било нарушено правото му на мирно ползване на собствеността, тъй като данъчните власти са го лишили от неговата собственост несправедливо без да му разрешат да участва в съдебното производство.

Съдът отхвърля възраженията на Правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита и разглежда оплакванията само по чл. 1 от Протокол 1.

Той преценява, че следва да анализира случая в  светлината на втората хипотеза на нормата – контрол върху ползването на собствеността за осигуряване плащането на данъци или други постъпления или глоби. Съдът не приема възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на закона от страна на националните съдилища, обосновавайки се с това, че неговата компетентност е ограничена в този аспект и че намесата се основава на точното прилагане на националното законодателство, което не предвижда възможност за участие на трети лица в административно-наказателно производство. Той счита, че оспорваната намеса е преследвала легитимна цел в обществен интерес – да се предотврати продажбата на акцизни стоки без наличието на необходимия за това лиценз.

Съдът констатира, че задържането и конфискуването на алкохола са разпоредени и извършени в хода на административно-наказателно производство срещу едноличните търговци, а според българското законодателство дружеството – жалбоподател няма възможност да вземе участие в това производство, независимо че е собственик на отнетите стоки и се явява трето лице по отношение на констатираните правонарушения.  Доколкото то е направило опит да вземе участие и в двете съдебни производства, но съдилищата са отказали да го конституират,  Съдът отбелязва, че първата част от възражението на Правителството, че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита,е неоснователна. Съдът посочва наред с това, че властите не са уведомили дружеството нито за задържането на неговите стоки, нито за последвалото наказателното постановление. Той отбелязва, че нито данъчните власти, нито националните съдилища са били компетентни да  определят кой е бил собственик на алкохола.эТъкмо обратното –  националните съдилища са приели, че твърденията на дружеството жалбоподател по този въпрос са без значение . По мнение на Съда, липсата на съдебен контрол на обжалвания акт е несъмнено в резултат на празнота в националното законодателство, което не предвижда такова преразглеждане и така  поставя дружеството  в ситуация, в която то не може да предприеме никакви предпазни мерки за  защита срещу неоснователни действия.

Що се отнася до останалите две  възражения на Правителството, че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита, Съдът отбелязва, че според него не изглежда фирмата жалбоподател да е разполагала с каквито и да било други средства за оспорване на действията на властите, зада получи обратно стоките или компенсация  за тях. По-специално, националното законодателство не предвижда процедура за връщане на стоки, конфискувани в ситуация като тази по настоящото дело . Що се отнася до твърдението на правителството, че жалбоподателите са могли да предявят иск за обезщетение за вреди по член 1 от ЗОДОВ,  този довод се явява неоснователен, тъй като до 2006 юридически лица  не са имали право да заведат искове по този закон  . Дори обаче  да се приеме, че дружеството жалбоподател е можело да предяви иск след 1 януари 2006 г., тотой едва ли би бил уважен, тъй като действията на данъчните органи  са били в пълно съответствие с националното  законодателство. Съдът отбелязва в тази връзка, че Правителството не е доказало своето твърдение  чрез позоваване на   съответна съдебна практика .

Взмайки предвид изложените съображения, и въпреки широката свобода на преценка, предоставена на държавата в тази област, Съдът намира, че правителството не е успяло да докаже, ченевъзможността  за  оспорване на  мерките, които са нарушили  правата на дружеството-жалбоподател, произтичащи от член 1 наПротокол № 1, както и липсата на каквито и да било гаранции срещу произвол , са били необходими в едно демократично общество за постигането на преследваната легитимна цел. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Author

Write A Comment