Mileva et autres c. Bulgarie (requêtе nos 43449/02 et 21475/04) 25 novembre 2010
Всички жалбоподатели живеят в два входа на U-образен жилищен блок в центъра на София. През месец май 2000 г., фирма наела апартамент на партерния етаж във вход „Б“ в блока, под апартамента на сестри Милеви ,който е превърнат в компютърен клуб без да е получила необходимите разрешителни. През месец март 2002 г. клубът се премества в апартамент, разположен срещу първоначалния, отново на партерния етаж във вход „Б“. Този апартамент е разположен диагонално под апартамента на сестри Милеви (жалбоподателките по първата жалба) и този на семейство Евтимови (жалбоподатели по втората жалба). Клубът бил отворен двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Предлаганите услуги са били предимно компютърни игри и сърфиране в интернет. Клиентите на клуба, предимно тийнейджъри и млади хора, често се събирали пред сградата, водейки разговори на висок глас, викали са, употребявали са алкохол и цигари, а според някои твърдения – дори и наркотични вещества. Те често разбивали вратата на сградата и влизали в коридора, за да пият и пушат. Шумът и вибрациите, предизвиквани от тях, докато са вътре в клуба, а също при влизане или излизане от помещенията, можели да бъдат ясно чути. Първите две жалбоподателки са представили удостоверение, с което техният общо практикуващ лекар (джипи) удостоверява, че от средата на 2002 г. и двете започват да се оплакват от постоянно главоболие, безсъние, раздразнителност и безпокойство, с високо кръвно налягане и загуба на тегло. През 2003 г., една от тях развива синусова тахикардия. В резултат на тов, тя все по-често получава сърдечни кризи и се налага да бъде хоспитализирана. На 11-ти март 2004 г., те продават своя апартамен, а на 22-ри април 2004 г. купуват малък апартамент в друг квартал в съседство, където отиват да живеят на 15-ти юни 2004 г.
През 2002 г. живущите в блока предприемат редица действия – оплаквания до полицията, решение за преустановяване дейността на клуба от страна на етажната собственост, както и оплакване до общинските власти. Последните не предприели по-нататъшни действия. На 28-ми май 2002 г., жалбоподателите поискали от РДНСК-София да забрани използването на апартамента. С решение от 2-ри юли 2002 г., Дирекцията забранила използването на апартамента, установявайки груби нарушения на редица разпоредби на ЗУТ. Тя също така разпоредила спиране на електроснабдяването и водоснабдяването му. По жалба до съда от страна на собственичката на апартамента, придружено с искане за спиране изпълнението на заповедта, последният уважил искането й. Това определение било отменено от ВАС през юни 2003 г. Последвало ново искане от страна на собственичката, което отново било уважено – този път и от двете инстанции – СГС и ВАС. На съдебното заседание на 6-ти юли 2004 г., Софийски градски съд започнал да разглежда делото по същество. На следващото заседание, проведено на 21-ви септември 2004 г., собственичката на апартамента заявила, че желае да оттегли своята жалба и съдът прекратил производството.
Междувременно апартаментът бил превърнат последователно в клуб за електронни игри, а след това – в офис. След многократни жалби от страна на сестри Милеви, на 15-ти ноември 2002 г. Дирекцията инструктирала общината да събере повече доказателства, че апартаментът наистина бил използван като търговски обект, следствие на което имало редовни посещения на външни лица. На 30-ти януари 2003 г. инспекторите направили второ посещение. На същите обаче бил отказан достъп до апартамента, а полицията, която била повикана на помощ, не се появила.
Оплакванията са за нарушеното право на зачитане на личния и семеен живот и дома поради това, че властите не са предприели подходящите мерки, за да предпазят жалбоподателите от неудобствата, причинени им от незаконното трансформиране на няколко апартамента, находящи се в тяхната жилищна сграда, в компютърен клуб, клуб за електронни игри и офис.
Първият въпрос за решаване пред Съда, е дали неудобството е достигнало минималното необходимо ниво на тежест, за да представлява намеса в правата на жалбоподателите на зачитане на техните домове и личен живот. Самият факт, че ремонтите, извършени от съседите на жалбоподателите са били незаконни, не е достатъчно основание да се твърди, че правата на жалбоподателите по член 8 са засегнати. Съдът намира, че неудобствата, причинени на жалбоподателите от трансформирането на апартамента в клуб за електронни игри и офис, не са достатъчно големи, за да попаднат в обхвата на чл. 8. Фактът, че се извършват работи в съседния апартамент не може да се разглежда сам по себе си като нарушение, надхвърлящо нормалните опасности, присъщи за живота в съвременния град.
Същото обаче не може да бъде казано за компютърния клуб. Доказателствата, представени от жалбоподателите показват, че той е работил денонощно, седем дни в седмицата, за период от около четири години. Те също така сочат, че клиентите на клуба, които би трябвало да са били многобройни, предвид на това, че там е имало почти петдесет компютъра, са генерирали високо ниво на шум, както вътре, така и извън сградата и са създавали различни смущения.
Следващият въпрос, който е анализиран от Съда, е поведението на властите – изпълнили ли са те прилежно своето задължение да предприемат стъпки за намаляване на неудобството, идващо от компютърния клуб. Съдът отбелязва, че независимо от получаването на множество оплаквания и установявайки, че клубът е работил без необходимото разрешително, полицията и общинските власти са пропуснали да предприемат ефективни мерки за проверка на последиците от неговата дейност върху благополучието на тези, които подобно на жалбоподателите, са пребивавали в същата сграда, или да упражнят своите правомощия за проверка на неудобствата, произтичащи от денонощната дейност на клуба, които изглежда са били в явно нарушение на правилата по отношение на шума в жилищните сгради. Съдът също е допринесъл заповедта за забраната за работа на клуба да не бъде изпълнена. Съдът заключава, че държавата-ответник не e решила въпроса с дължимата грижа и не е отдала нужното внимание на всички конкурентни интереси, и по този начин не е изпълнила своето позитивно задължение да гарантира правото на жалбоподателите на зачитане на техния личен и семеен живот и на техните жилища.
Съдът намира, че е допуснато нарушение на чл. 8, тъй като държавата не е изпълнила позитивните си задължения. Първо дело с подобни оплаквания.
Съдът достига до извода, че не се налага да разглежда самостоятелно повдигнатите оплаквания по чл. 13 и чл. 6§1, тъй като те се припокриват с това по чл. 8.
