Mincheva c. Bulgarie (requêtе no 21558/03), решение от 2 septembre 2010

Жалбоподателката се оплаква от неразумната продължителност на водения от нея процес за правото й да получи родителските права върху сина си след развода и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита при наличието на нарушението му. Наред с това тя е повдигнала и оплакване за бездействието на властите във връзка с изпълнението на окончателното съдебно решение, с което е признато правото й  за срещи със сина си. Съдът намира нарушения на тези права и присъжда обезщетение за причинените неимуществени вреди.

След бракоразводен процес родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на бащата. Той осуетява по всякакъв начин контактите на жалбоподателката с детето, поради което се стига до дело в Страсбург, в хода на което между държавата и жалбоподателката е постигнато споразумение. Докладът на Комисията е приет на 9 юли  1996 г. Поради това, че бившият съпруг продължава да осуетява контактите между майката и детето, председателят на софийския районен съд постановява образуването на производство за промяна в предоставеното право на упражняване на родителските права.

С решение от  27 октомври 2000 г. Софийският районен съд присъжда правото на упражняване на родителските права на жалбоподателката. Той отбелязва, че Г.E. е лишил съзнателно детето З. от всякакъв контакт с майката, въпреки факта, че тя е изпратила множество писмени молби за среща със сина си. Наред с това съдът констатира, че приложените по делото данни не позволяват да се стигне до заключението, че жалбоподателката е все така привърженик на „секта“. Освен това съдът признава, че продължителността на производството на първа инстанция е било наложено от злоупотребата от страна на Г.E. с процесуалните му права.  На неопределена дата жалбоподателката отправя искане за допускане  на предварително изпълнение на съдебното решение. Районният съд не се произнася по него.  На 20 декември 2002 г. Софийският градски съд отменя решението на районния съд и постановява, че бащата трябва да продължи да упражнява родителските права, тъй като бързата промяна може да навреди на детето. С решение от 8 септември 2003 г. ВКС отменя атакуваното решение и поверява правото на упражняване на родителските права на жалбоподателката. В мотивите си съдът отбелязва, че Г.E. системно е възпрепятствал жалбоподателката да се среща със З., въпреки взетите мерки за изпълнение от компетентните органи. Освен това съдът уточнява, че религиозните вярвания на един родител не оказват влияние на уменията му да отглежда детето си, стига същият да не възпитава детето в доктрина, отхвърляща универсалните човешки ценности.

В края на 2003 г. Жалбоподателката  с помощта на полицията установява контакт с Г.Е. и сина си, на когото е дала възможността да избере с кого предпочита да живее. З. предпочита да остане при баща си, но жалбоподателката запазва редовен контакт с него.

Преди производството за промяна на родителските права, по предходното производство, през 1994 г. жалбоподателката образува изпълнително дело с цел да реализира правото си на лични контакти с детето. В периода, предшестващ извънсъдебното споразумение, сключено от жалбоподателката и Правителството,  Г.E. е призоваван многократно и на 9 октомври 1996 г. му е наложена глоба. Впоследствие нито една изпълнителна мярка не е възможна между 10 ноември 1997 г. и 25 юни 1999 г. поради това, че преписката по изпълнителното производство е задържана в районния съд, сезиран за промяната на правото на упражняване на родителските права. След връщането на преписката по изпълнителното производство в службата по изпълнение през юни 1999 г., жалбоподателката е поискала от служителя, на когото е било възложено изпълнението, да предприеме нови изпълнителни мерки. На неуточнена дата към края на 1999 г. органът, отговарящ за изпълнението, изготвя удостоверение, в което е уточнено, че жалбоподателката се е опитала да призове Г.E. на личния и служебния му адрес и че е правила множество опити да упражни правото си на лични отношения с детето.  През март 2003 г. жалбоподателката внася нов иск за предприемане на изпълнителни мерки по отношение на Г.E. В същата искова молба тя формулира искане органът, отговарящ за изпълнението, да приложи предвидените от закона санкции в случай на отказ от страна на Г.Е. да уважи правото ѝ на лични отношения.

Съдът е на мнение, че е било от съществена важност това дело да се разреши бързо, тъй като минаването на време е можело да има непоправими последици върху отношенията между жалбоподателката и нейния син (виж, mutatis mutandis, Nuutinen c. Finlande, № 32842/96, § 110, CEDH 2000‑VIII). Следователно Съдът счита, че предвид залога на спора множеството значими интервали между съдебните заседания не могат да бъдат разглеждани като разумни.

Тези елементи са достатъчни, за да стигне Съдът до заключението, че правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6 § 1 е било нарушено.

По повод неразумната продължителност на производството жалбоподателката повдига оплакване и по чл. 13. Съдът отбелязва, че продължителността на производството на първа инстанция, приблизително три години и пет месеца, се явява особено проблематична, като се има предвид предметът на спора. Той изтъква, че жалбата по реда на чл. 217a от ГПК от 1952 година е била подадена повече от две години след началото на въпросното производство. Съдът отбелязва по-нататък, че бавното разглеждане на делото от районния съд се е дължало главно на неспособността на вътрешните органи да осигурят редовно призоваване на Г.Е., и изтъква, че правителството не е представило никакъв пример от вътрешната практика, който да показва, че подаването на жалба по реда на член 217a от ГПК от 1952 година е можело да повлияе на работата на службите, натоварени с връчването на призовки. Като се имат предвид всички тези заключения, Съдът счита, че в конкретния случай изтъкваната от правителството жалба не е можела да осигури адекватна защита срещу прекалената продължителност на исковото производство за предоставяне на упражняване на родителски права. Съдът подчертава също така отсъствието на правен способ във вътрешното законодателство, който да позволи на жалбоподателката да получи парично обезщетение. Затова той установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 6§1.

Съдът намира нарушение и на чл. 8 по повдигнатото оплакване от жалбоподателката за нарушаване правото й на семеен живот.

Author

Write A Comment