Mitev v. Bulgaria (Application no. 34197/15), 5 October 2017
/Решение на комитет/
/не са установени нарушения по нито едно от оплакванията/
Вечерта на 10 март 2014 г. жалбоподателят управлявал автомобила си в района на Варна. Поради странното движение на автомобила по пътя той бил забелязан от патрулиращи полицаи, чийто автомобил бил паркиран отстрани на пътя. Те му подали сигнал да се отбие и спре встрани на шосето, но вместо това той увеличил скоростта. Според по-късно дадените от него обяснения, той се е боял, че полицията ще му отнеме свидетелството за правоуправление, защото е консумирал алкохол. Полицията го последвала, използвайки мигащи полицейски светлини и сирена. Той спрял, когато колата му стигна до поле, тъй като автомобилът не можел да продължи. Следващите събития във връзка със задържането на жалбоподателя са интерпретирани по различен начин. Според жалбоподателя един от офицерите го ритнал в левия крак и след това го бутнал насила към земята, докато се опитвал да излезе от превозното си средство. Жалбоподателят падна на гърба си и трима офицери продължиха да го ритат. Нападението продължило няколко минути, след което му поставили белезници, а един от офицерите го ударил по главата с гумен палка, преди да го закара до полицейския участък.
Според полицейските служители жалбоподателят е изскочил от колата си, след като е спрял и е започнал да тича през полето в опит да избяга. Полицаите се затичали след него, когато жалбоподателят се спънал и паднал. Тъй като се съпротивлявал на задържането и се борил, те използвали сила – завъртяли ръцете му, за да му поставят белезници зад гърба и го закарали в полицейския участък.
Там той отказал да даде проба за алкохол и да подпише заповедта за задържането си. Тъй като не носел със себе си документи за самоличност, се обадили на брат му, който ги донесъл, след което жалбоподателят бил освободен. При напускане на полицейския участък брат му установил, че жалбоподателят изпитва затруднения при дишането и го завел в болница, където било установено, че има счупено ребро, което е пробило един от белите му дробове, а така също и счупен ляв глезен.Той бил приет нв болница, където му била извършена спешна опирация и останал 3 дни.
На следващия ден са взети показания от брата на жалбоподателя, както и от полицейските служители, които са участвали в задържането му, както и от служителя, отговарящ за радиосъобщенията в нощта на инцидента, който лично видял жалбоподателя в полицейския участък и последният му е заявил, че е паднал докато бяга и гърбът го боли, но отказал да бъде отведен в близкия медицински център. Взети са показания и от лекаря, който го е прегледал предната вечер и го е насочил към болница. На 13 март 2014 г. Варненският районен прокурор по собствена инициатива, образува наказателно производство във връзка с поведението на двамата служители, арестували жалбоподателя. В хода на това производство са разпитани всички участници в инцидента, назначена е и съдебно-медицинска експертиза. Съдебният медицински доклад, съдържащ цялостна и независима оценка, заключава, че трите наранявания, записани в медицинските свидетелства, изготвени непосредствено след събитията, са несъвместими с твърденията на жалбоподателя, че офицерите са го ударяли по тялото няколко минути С постановление от 31 октомври 2014 г. за прекратяване на наказателното производство прокуратурата установява, че версията на събитията, дадена от жалбоподателя на различни етапи от неговите разпити, е портиворечива и оплакванията не са подкрепени от доказателствата. Силата, използвана от офицерите, е била необходима за неутрализирането и задържането му при конкретните обстоятелства. Постановлението за прекратяване на производството е потвърдено от районния и от окръжния съд.
Европейският съд установява, че причинените увреждания са достатъчно сериозни, за да попаднат в обхвата на чл. 3. Той констатира, че страните не оспорват, че е извършено задържане, в хода на което са претърпени и съответните наранявания. Остава да се прецени дали държавата носи отговорност за тях. Съдът отбелязва, че жалбоподателят се е опитал да избяга и те са успели да го заловят, само защото той е паднал на земята и тогава са му сложили белезници, а той не се е подчинил доброволно на тяхната заповед да спре. Колкото до оспорваните наранявания, той посочва, че не се спори, че е използвана сила, за да бъде задържан жалбоподателят. За Съда е важно, че твърдението на жалбоподателя, че е бил пребит, не е потвърдено от разследването на прокуратурата и в хода на последвалия съдебен контрол, който се е състоял на две съдебни инстанции. От особена важност е и обстоятелството, че съдебно-медицинската експертиза изключва възможността жалбоподателят да е претърпял нараняванията си по описания от него начин. В светлината на гореизложеното, Съдът счита, че прибягването до някаква физическа сила е било необходимо поради самото поведение на жалбоподателя и че действителната сила, използвана от полицията, не може да се счита за непропорционална на това поведение. Затова не е налице нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на твърдяното малтретиране от страна на полицията.
Що се отнася до твърдяното неспазване от страна на органите на техните процесуални задължения за ефективно разследване, Съдът отбелязва, че в настоящия случай е извършена не само вътрешна полицейска проверка непосредствено след събитията, но е образувано и досъдебно производство за инцидента три дни по-късно, в рамките на което са разпитани редица свидетели,назначена е и медицинска експертиза и въз основа на всички събрани доказателства прокуратурата преценява, че производството следва да бъде прекратено. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е имал възможност да оспори констатациите на прокурора пред съдилищата на две нива. Без значение е обстоятелството, че жалбите му са били оставени без уважение. (вж. в този см. Józef Woś v. Poland, no. 6058/10, § 54, 28 June 2016). Съдът отбелязва, че в настоящия случай на властите не може да се признае очевиден пропуск да се съберат съответните доказателства, за разлика от редица случаи на разследвания при оплаквания на жалбоподателите за лошо отношение от страна на полицейските служители (виж, между много други Anguelova v. Bulgaria, no. 38361/97, § 142, ECHR 2002‑IV; Biser Kostov v. Bulgaria, no. 32662/06, § 80 and §§ 83–84, 10 January 2012; Nikolay Dimitrov v. Bulgaria, no. 72663/01, §§ 77–78, 27 September 2007). Не на последно място Съдът отбелязва и бързината, с която приключва цялото разследване, включително и с неговата съдебна фаза – 10 месеца. В този контекст Съдът заключава, че властите са извършили ефективно разследване на твърденията на жалбоподателя за лошо отношение. Съответно, не е имало нарушение на член 3 в неговите процесуални аспекти.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че той не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с жалбите по член 3, Съдът установява, че не е налице нарушение на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията.