Myumyun v. Bulgaria (Application no. 67258/13), 3 November 2015
На 20 февруари 2012 г. след призоваване по телефона жалбоподателят доброволно се явява в полицията в Павел Баня. След като отговаря, че не знае защо е повикан, трима полицаи започват да го бият в продължение на няколко часа с бухалка, гумена палка и да използват електрошок, за да признае, че е извършил взломна кражба. Боят е преустановен след като носът му е разкървавен и получава множество наранявания по лицето. Жалбоподателят е освободен след около четири часа, като се подписва, че не е извършвал кражбата. На следващия ден той е освидетелстван от лекар, който установява кръвонасядания по лицето и хематоми по горната лява част на торса и лявото рамо, които биха могли да се получат от твърди и тъпи заоблени предмети. На 27 февруари по жалба на жалбоподателят подава оплакване до РДВР-гр. Казанлък и срещу тримата полицаи започва дисциплинарно производство. То завършва с налагането на дисциплинарно наказание на двама от тях (поради незаконното задържане на жалбоподателя) – да не подлежат на повишение за срок от три години. Не са направени никакви констатации за осъщественото малтретиране в хода на самото дисциплинарно производство. За третия полицай дисциплинарната комисия приема, че той не е участвал в незаконната употреба на сила.
На същата дата жалбоподателят сезира и районната прокуратура в Казанлък. горната част на тялото. Образувано е досъдебно производство по чл. 131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130 от НК (причиняване на лека телесна повреда от полицай по време на изпълнение на службата му). Тъй като предвиденото наказание е до 1 година лишаване от свобода или пробация, съдът прилага чл. 78а НК , освобождава тримата подсъдими от наказателна отговорност и им налага глоба от по 2000 лв. Той приема, че не се налага да постанови и допълнително наказание „лишаване от правото да упражняват професията си“, тъй като според него глобата била достатъчна, за да им въздейства да преосмислят поведението си. Решението е оставено в сила от Окръжния съд в Стара Загора. Молбите на жалбоподателя до прокуратурата още в хода на досъдебното производство да се повдигне обвинение по чл. 282 и 287 са оставени без уважение.
През 2014 г. жалбоподателят предявява иск срещу РДВР-Стара Загора на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Административният съд уважава иска и му присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. По делото все още няма влязло в сила решение.
Европейският съд подчертава, че няма съмнение, че настоящият случай попада в обхвата на чл. 3, но е важно да се установи коя от трите форми – нечовешко, унизително третиране или изтезание е приложима, за да се извърши и преценка относно съответствието на предприетите действия от страна на властите съобразно тежестта на извършеното нарушение. Позовавайки се на скорошното си решение по делото Cestaro v. Italy (no. 6884/11, §§ 171-76, 7 April 2015), той отбелязва, че следва да се вземе предвид не само характерът на самите наранявания, но и тяхната цел (да се изтръгнат признания за извършено престъпление), а така също и причинените психически страдания и безпокойство (отчита се преценката на Административния съд в Стара Загора при определяне на размера на обезщетението, че жалбоподателят почти месец след нанесения побой е изпитвал болки и чувство на страх и безпокойство). Изводът на Съда е, че в настоящия случай действията на тримата полицаи следва да бъдат окачествени като изтезание. (§ 63)
По-нататък Съдът изследва въпроса доколко адекватно е било разследването по повод направеното оплакване за упражнено насилие спрямо жалбоподателя, тъй като по силата на чл. 1 от Конвенцията държавата има позитивното задължение да брани правата и свободите на гражданите под нейната юрисдикция.
Съдът констатира, че започналото дисциплинарно производство срещу тримата полицаи е било навременно и бързо, но те на практика не са били санкционирани за упражненото насилие, а за това, че незаконно са задържали жалбоподателя. Поради това Съдът констатира, че в случая „това производство не може да се разглежда като адекватен процесуален отговор на акта на изтезанията, на които жалбоподателят е станал жертва.“(§70) По-важното е и това, че офицерите не са били отсранени от длъжност и в хода на висящото наказателно производство, нито са били уволнени след като са признати за виновни за малтретирането на жалбоподателя.
Що се отнася до наказателното производство, Съдът констатира бързината, с която е проведено разследването и е наложено наказание на тримата полицейски служители и заключава, че този аспект на производството не показва липса на решителност от страна на властите да се стигне до ангажиране отговорността на полицаите.
Въпреки това той не пренебрегва факта, че повдигнатото обвинение е на основание правна норма, която е обща и е фокусирана изцяло върху характера на нанесеното телесно увреждане, а то е и в основата на определянето на размера на санкцията.Това, наред с общото правило за предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, е гарантирало на виновните лица налагането единствено и само на административно наказание глоба, което е могло да се съчетае и с лишаването от право за упражняване на професията за известен период от време. В случая дори и размерът на глобата е бил под средния, а другата санкция не е била приложена. Европейският съд отбелязва, че не се налага да преценява дали актът на полицаите е правилно квалифициран в българския Наказателен кодекс като лека телесна повреда по смисъла на член 131 ал. 1, т. 2, нито пък дали е трябвало да се приложи чл. 78а НК. Въпреки това, той е компетентен да разгледа дали начинът, по който българското законодателство се прилага в този случай, е довел до резултати, които са в противоречие с изискванията на член 3 от конвенция. В светлината на неговите решения в подобни случаи Съдът намира, че наказанието глоба за причинено изтезание е явно несъразмерно на тежестта на подобен акт от страна на на полицаите, защото не отразява адекватно сериозността на самия акт на изтезание и няма възпиращ по отношение на държавни служители, които чувстват, че могат да злоупотребяват с правата на лицата под техен контрол безнаказано.
За Европейския съд проблемът опира по-скоро до несъвършенствата и празнотите в българското законодателство, констатирани както от Комитета на ООН срещу изтезанията в неговия Общ коментар № 2 относно прилагането на чл. 2 от Конвенцията против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, така и от Комитета на ООН по правата на човека, който многократно призовава България да въведе като самостоятелно престъпление изтезанието. Макар че българските власти ясно са осъзнали тази празнота в наказателното законодателство и двукратно са подготвяли промени в НК, те така или иначе не са ги реализирали. Поради това Европейският съд достига до извода, че „българската правна система не отговаря адекватно на акта на изтезание, на който жалбоподателят е жертва. Следователно, налице е нарушение на член 3 от Конвенцията.“(§ 78)
Делото е разгледано с приоритет и е класифицирано във втора група по важност.
