На 11 юни 2020 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Ugrinova and Sakazova v. Bulgaria(Application no. 50626/11), в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Дотук се стигна поради нежеланието на държавен съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия, които са му вменени от закона и в продължение на цели седемнадесет години жалбоподателките не могат да влязат във владение на своя имот.
Фактите
След приемането на ЗВСОНИ през 1992 г. на жалбоподателките е реституиран недвижим имот, представляващ парцел с малка къща в гр. Варна. През август 1993 г. кметът на града разпорежда на лицата, които по това време владеят имота, да го освободят и да съборят построената в него по-голяма къща, басейн и солидна ограда, които са незаконно построени. Едно от засегнатите лица оспорва заповедта на кмета, но съдебното производство приключва с отхвърляне на жалбата.
Междувременно на 5 юни 2002 г. влиза в сила и решение по ревандикационен иск, предявен от жалбоподателките срещу лицето, което владее имота. В него, освен че ответникът е осъден да предаде владението, е разпоредено той да спре строителството и да се събори постройката. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 12 септември 2002 г. е образувано изпълнително дело от държавен съдебен изпълнител. На 23.07.2003 г. той отказва да предаде имота на жалбоподателките, аргументирайки се, че сградата подлежала на узаконяване. Този отказ е отменен с окончателно решение на Варненския окръжен съд, който намира, че решението от 5 юни 2002 г. подлежи на изпълнение и разпорежда на съдебния изпълнител да предаде имота на жалбоподателките, както и да предприеме действия за събарянето на незаконните строежи. Съдебният изпълнител насрочва неколкократно дати за предаване на владението, но поради различни причини, не по вина на жалбоподателките, това не се случва. През 2006 г. те сезират Варненския окръжен съд поради бездействието на съдебния изпълнител. На 23 май 2007 г. Варненският окръжен съд установява, че съдебният изпълнител неправомерно не е предприел действия и му разпорежда да изпълни окончателното решение в полза на жалбоподателите.
Последният насрочва две дати за предаване на имота на жалбоподателките – съответно за 29 декември 2007 г. и 22 юли 2008 г., но без успех. Впоследствие те сезират с жалби различни държавни органи – Министерския съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, но последните ги препращат към съдебния изпълнител по всички повдигнати въпроси, макар че потвърждават верността на изнесените факти.
Междувременно лицето, което владее имота, започва производство за узаконяване на строителството в него, но то приключва неблагоприятно за него. Жалбоподателките провеждат още едно производство – с искане за тълкуване от съда на решението от 2002 г. по въпроса кои точно сгради подлежат на събаряне. Окръжният съд постановява решение, в което посочва, че сградите са идентифицирани в експертиза, назначена през 1998 г., която е възпроизведена в решението от 2002 г. На 31.03.2010 г. ВКС не допуска до касация жалбата на лицето, което незаконно владее имота, срещу това решение. Към октомври 2019 г. решението на съда за предаване владението на имота на жалбоподателките и за разрушаване на незаконно изградените постройки не е изпълнено.
Преценката на съда
Европейският съд припомня , че е установил принципите, на които се основава, при твърдения за нарушаване правото на собственост поради неспособността на държавата да осигури изпълнение на окончателно съдебно решение, постановено в полза на жалбоподателите срещу частни лица( Kotov v. Russia [GC], no. 54522/00, § 90 , 3 April 2012; Cebotari and Others v. Moldova, nos. 37763/04 and 4 others, § 50, 27 January 2009, and Fuklev v. Ukraine, no. 71186/01, §§ 90-91, 7 June 2005).
В конкретния случай той отбелязва, че изпълнителното производство е започнало в края на 2002 г. и липсата на принудително изпълнение до настоящия момент не е по вина на жалбоподателките. Тъкмо напротив, те са проявили достатъчна активност, като са оспорили бездействието на съдебния изпълнител в две самостоятелни съдебни производства.
Независимо от тези допълнителни съдебни решения, съдебният изпълнител или е останал пасивен през по-голямата част от периода, като насрочва малко дати за въвод във владение за пет години или не успява да призове правилно длъжника. Освен това той не предприема никакви стъпки за гарантиране, че длъжникът ще събори незаконно построената конструкция, въпреки че това е било част от задълженията му съгласно окончателното вътрешно решение в полза на жалбоподателите
Съдът отбелязва и факта, че макар законодателството да предоставя правомощие на съдебния изпълнител да глобява неизправния длъжник, ако последният не изпълнява неговите нареждания, той не е използвал това свое правомощия нито веднъж. Така ответната страна в продължение на 17 години игнорира съдебното решение в полза на жалбоподателките.
Европейският съд достига до извода, че начинът, по който е проведено изпълнителното производство, неговата обща продължителност и несигурността, в която жалбоподателките(които почиват по време на това производство) и техните наследници са били поставени, са довели до нарушаване на „справедливия баланс“, който трябва да бъде постигнат между обществения интерес и необходимостта от защита на правото на жалбоподателите на мирното ползване на собствеността.Поради това той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Послеслов
Крайно време е да се да се ангажира регресната отговорност на виновните длъжности лица, заради които България е осъждана от Европейския съд по правата на човека.
В конкретния случай е налице злоумишлено саботиране изпълнението на влязло в сила съдебно решение от държавен служител, за което не един министър на правосъдието носи персонална отговорност. Да припомня само, че държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс, съгласно чл. 265 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Едно от основанията за освобождаване на държавния съдебен изпълнител от министъра на правосъдието е тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.(чл. 271, т. 5 от ЗСВ).
Министър Кирилов, Вие сте на ход.
