Nakovski v. Bulgaria (Application no. 78684/17),18 July 2023
Решение на Комитет
Решение, подобно на делото Todorov and Others v. Bulgaria
Жалбата е по повод отнемане на имущество поради предполагаеми облаги от престъпление в производство по Закона за отнемане на облаги от престъпна дейност от 2005 г. Спорните активи са оценени на стойност 3 144 250 лева. Отнемането е постановено с решения на Габровския окръжен съд от 3 май 2012 г. и Великотърновския апелативен съд от 2 юни 2016 г. Съдебният акт влиза в сила на 22 май 2017 г., когато Върховният касационен съд не допуска до касация жалбата на жалбоподателя.
Той повдига оплаквания за допуснати нарушения на чл. 1 от Протокол 1 и на чл. 6§1 както по повод отнетото му имущество, така и за осъждането му да заплати съдебни такси и разноски в размер на 125 770 лв в производство, което е инициирано от властите.
Съдът преценява, че ще разгледа жалбата в светлината на чл. 1 от Протокол 1 и я намира за допустима.
Той припомня основните си констатации и изводи от водещото си решение по подобни казуси – Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021). В него той устновява някои потенциални недостатъци в Закона от 2005 г. и на начина, по който е бил прилаган. Съдът подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на приложението на закона – по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законосъобразен“ доход през такъв период, белязан освен това от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е облага от престъпление (вж. Todorov and Others, §§ 200- 209). Според Европейския съд макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да противоречи конфискацията по силата на Закона от 2005 г. на член 1 от Протокол № 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в тези производствата. Ето защо като противовес е било наложително националните съдилища да съберат доказателства относно престъпното поведение, от което са произлезли активите, за които се иска конфискация, и да установят причинно-следствена връзка между тях и всяко подобно поведение (пак там, §§ 210-15). Прилагайки тези изисквания към конкретните случаи, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в тези от тях, където националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, дефинирана по-горе, и е разпоредил конфискация, разчитайки единствено на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е облага от престъпление (пак там, §§ 217-50).
Съдът констатира, че в настоящия случай националните съдилища достигат до извода, че жалбоподателят не е доказал достатъчен законен доход за придобиване на спорните активи. Позовавайки се на презумпцията на закона от 2005 г., че активите имат престъпен произход, националните съдилища достигат до извода, че това е достатъчно, за да се установи непряка причинно-следствена връзка между активите и това, което те дефинират като „престъпна дейност“ на жалбоподателя. Но Съдът отбелязва, че жалбоподателят е бил осъден за еднократен акт на изнудване, извършен през 1993 г., който не е довел до финансова печалба и не са били направени твърдения за други престъпни действия; не е установена и никаква връзка между престъплението и конфискуваните активи на стойност 3 144 250 лева. Тъй като националните съдилища не са извършили необходимия анализ и са възприели същия критикуван в решението Todorov and Others подход, Европейският съд установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Жалбоподателят претендира да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на равностойността на отнетото имущество и пропуснатите ползи от него, както и за всички съдебно-деловодни разноски, които е трябвало да заплати в производствата пред националните съдилища. Във връзка с първата претенция Съдът посочва, че не е в позиция да спекулира дали отнетите активи са или не са облаги от престъпление и следователно не може да определи имуществените вреди, които жалбоподателят би могъл да претърпи в резултат на неоснователното отнемане на имущество.Поради това той отхвърля тази претенция и повтаря, както в Todorov and Others v. Bulgaria (§§ 320-22), че най-подходящото средство за коригиране на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1. Що се отнася до втората претенция за имуществени вреди, Съдът я отхвърля, аргументирайки се, че при едно преразглеждане на делото жалбоподателят би могъл да претендира тези разноски да му бъдат присъдени.
Той присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.
