Начало > 2022, Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на личен живот > Нарушения на позитивните задължения на властите доведоха до поредно нарушение на Европейската конвенция

Нарушения на позитивните задължения на властите доведоха до поредно нарушение на Европейската конвенция

Днес Европейският съд по правата на човека обяви своето решение по две жалби, обединени за общо разглеждане, депозирани от  56 лица – Paketova and Others v. Bulgaria (Applications nos. 17808/19 and 36972/19).

Той установи нарушение на правото на неприкосновеност на жилището, на личния и семеен живот, защитени от чл. 8 във връзка с чл. 14 – забраната за дискриминация, тъй като констатира, че всички мерки, предприети по отношение на тях, в резултат на които те са били принудени да напуснат домовете си, били са възпрепятствани да се върнат в тях и са били подложени под угрозата за физическа и духовна разправа, са били на етническа основа. Упреците за незипълнение на позитивните задължения на държавата са насочени към полицията, прокуратурата (както тази в Пловдив, така и ВКП), административните съдилища и в известна степен към самия   министър на отбраната по това време и зам.-министър председател (Кр.Каракачанов – бел.моя) порадих неговите непремерени публични изявления.  В отделни свои аспекти делото наподобява това на   Yordanova et autres v. Bulgaria (Application no.  25446/06, 24 April 2012)

То е класифицирано  във второ ниво по значимост, което идва да подчертае, че повдигнатите  в него въпроси са особено съществени и закслужават специално внимание от страна на властите.

Фактите

На 6 януари 2019 г. един от жалбоподателите и брат му  участват във физическа саморазправа на улица в с. Войводиново с  военен, който не е ром, по повод дребен пътен инцидент.В резултат на това последният  получава наранявания (окачествени впоследствие като средна телесна повреда) и е откаран в болница. Двете лица са задържани, срещу тях е образувано досъдебно производство. Те са осъдени условно  на лишаване от свобода.

Същия ден около 18 часа разгневени хора от местното население започват протести по повод инцидента, към които се присъединяват и радикални екстремистки групи от Пловдив. Издигнати са екстремистки лозунги и са отправени заплахи за физическа разправа срещу ромите. От Пловдив са изпратени полицейски екипи за опазване на обществения ред. Около 22.00 часа кметът на селото отива в ромската махала и призовава всички роми да напуснат незабавно жилищата си. Още същата вечер и на другия ден сутринта всички лица си тръгват от селото. Протестите продължават около две седмици. От представените пред  Съда видеоматериали се установяват обидните реплики, отправяни срещу ромите, неприязненото отношение на участниците към ромския етнос, нежеланието  на протестиращите тези лица да продължат да живеят в селото.

На 8 януари във Войводиново пристига зам.-министър председателят, отговарящ за обществения ред и министър на отбраната (в онзи период това е Кр.Каракачанов – бел. моя, Св.М.), който  разпорежда проверка на къщите в ромската махала и прави изявление, че всички незаконни къщи и постройки ще бъдат съборени. Той дава и негативна оценка на ромската общност, която не желае да се интегрира, да спазва общоприетите норми, живее по законите на джунглата  и заявява пред журналисти че ще бъдат предприети съответните мерки , за да се променят нещата.

Същия ден е съставен протокол, установяващ, че 15 сгради в ромския квартал  представляват опасност за обитателите им и са негодни за ползване. Препоръчва се те да бъдат съборени. На 9 януари 2019 г. са  издадени  четири заповеди за събарянето им и  в следващите няколко дни те са  съборени. Това са предимно помощни постройки, които не са използвани като основни жилищни помещения. В следващите дни официални длъжностни лица правят публични изявления по редица телевизионни канали,  че след издаването на съответните заповеди и влизането им в сила всички сгради в ромския квартал ще бъдат съборени и теренът ще бъде прочистен на 100%, а общественото мнение е единодушно, че ромите няма да се върнат в селото. На 16 януари са издадени 17 заповеди за събаряне на незаконните сгради, които са собственост на жалбоподателите по настоящите две жалби. Заповедите са обжалвани пред Административния съд в Пловдив. Междувременно  34 от жалбоподателите сезират ОД на МВР в Пловдив с искане полицията да им осигури закрила, за да могат да се върнат в домовете си във Войводиново, които са били принудени да напуснат  в резултат на заплахи за физическо насилие, отправени към тях. Оттогава те живеели в домовете на роднини, в празни сгради или дори спят на улицата. Тридесет и четиримата жалбоподатели подчертават, че ситуацията е непоносима в дългосрочен план, тъй като техните роднини не разполагат с много място, децата им не могат да посещават училище и те са оставили вещите си без надзор в къщите си. Пред Съда те твърдят, че скоро след това от полицията са се опитали да ги разубедят да се върнат.

На 9 февруари 2019 г. част от жителите на ромската махала се връщат в селото. Малко след това пристига полиция, която не им разрлешава да влязат в къщите си с обяснението, че сградите са опасни. Пристига и кметът на селото, който отказва да ги допусне до жилищата им. Междувременно е организиран граждански протест   срещу връщането на  ромите. В оперативния план за действие, изготвен от полицията по този повод са предвидени редица мерки за опазване на обществения ред.  В негово изпълнение са поставени и  бариери,  които блокират достъпа на тези жалбоподатели до къщите им.

Тези събития са широко отразени в медиите. Дадена е гласност на изявления на различни длъжностни лица, които заявяват, че България трябва да се освободи от ромите, че те никога повече няма да се върнат в селото, а кметът е готов да заплати експулсирането им от страната.

Част от жалбоподателите отправят искания към административния съд на осн. чл. 250 от АПК да разпореди на административните органи да  преустановят  незаконните действия по повод възпрепятстването им да се върнат в жилищата си, тъй като те не се основават на административен акт и не произтичат от закона. По образуваните 17 дела са постановени определения, с които  различни състави на този съд намират исканията за недопустими. Съдът констатира, че полицията е действала съгласно заповед, която е законна – за преустановяване на безредиците. Но това се е случило още на 9 февруари, когато по разпореждане на кмета ромите са били качени в автобус и изведени от селото.   Чл. 250 не може да намери приложение, тъй като действията вече са преустановени.  Както полицията, така и кметът са действали в съответствие със законовите си задължения, произтичащи от ЗМСМА, тъй като целта е била  да се  предотврати сблъсък между протестиращите и ромите. Но дори и да е имало известно ограничаване на правата им по чл. 8 от Конвенцията, това е допустимо с оглед гарантиране на обществената безопасност и предотвратяването на безредици.Тези определения са оставени в сила от ВАС в периода април-юни 2019 г.  със сходни мотиви.

За действията на местните власти и полицията е уведомен и Главният прокурор на  15 януари 2019 г. от представител на   Българския хелзинкски комитет. През март 2019 г. районната прокуратура в Пловдив отказва да образува досъдебно производство, позовавайки се на издадените заповеди за събаряне на сградите и постановява, че няма  увреждане на имущество на етническа основа, престъпление по член 162,ал. 2 от Наказателния кодекс. Преписката е препращана на окръжната, апелативната и специализираната прокуратура и в крайна сметка изводът е, че не е налице престъпление на етническа основа. През февруари 2019 г. част от жалбоподателите  на собствено основание сезират районната прокуратура в Пловдив с искане виновните лица да бъдат обвинени за злоупотреба с власт или длъжност по чл. 282 НК. След събиране на съответните доказателства прокуратурата постановява отказ да образува досъдебно производство срещу кмета и полицаите, участвали в предотвратяването на размириците поради липсата на престъпление.

През април 2019 г. Европейският съд постановява привременни мерки по отношение на 16 от жалбоподателите, определени като най-уязвими, за да се гарантира, че че децата не са изложени на риск от нечовешко или унизително отношение, забранено от член 3 от Конвенцията.

Преценката на Съда

Съдът намира, че жалбите по отношение на четирима от жалбоподателите са недопустими и ги отхвърля на осн. чл.35,§3 (а) и § 4 от Конвенцията, а повдигнатите оплаквания от    останалите не са нито явно необосновани, нито недопустими.

Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3, 8, 14 и 13. Съдът намира, че е уместно да разгледа  оплаквания в светлината на чл. 8 във връзка с  чл. 14.

Той отбелязва, че правителството не е оспорило, че къщите на жалбоподателите преди да напуснат селото са били техни „домове“ по смисъла на член 8.  Доколкото  те не са могли  да живеят в тях  и че това   има отражение върху тяхната общност и семейни връзки, Съдът намира, че „личният и семеен живот“ на жалбоподателите също е бил засегнат.  Той отбелязва, че фактите по това дело следва да се разграничат от редица сходни дела. На първо място, събитията не водят до физически сблъсъци (за разлика от Identoba and Others vGeorgia, no. 73235/12, § 15, 12 May 2015) или при увреждане (за разлика от Moldovan and Others v. Romania (no. 2), nos. 41138/98 and 64320/01, § 19, и Burlya and Others v. Ukraine, no. 3289/10, § 12, 6 November 2018).  Нито жалбоподателите твърдят, че са били изгонени от властите (Connors v. the United Kingdom, no. 66746/01, 27 May 2004 § 28) или че са им били връчени известия за изгонване от тях (Yordanova and Others v. Bulgaria,§47, no. 25446/06,24 April 2012).   Нито информацията в преписката по делото позволява на Съда да заключи, че жалбоподателите са били лично свидетели, от близко разстояние, на расистки обиди или оскърбления от страна на членове на разгневена тълпа в този ден (за разлика от Identoba and Others vGeorgia, § 13  и R.B. v. Hungary, № 64602/12, § 10, 12 април 2016 г.).

Съдът отбелязва, че страните не са съгласни по редица ключови въпроси. По-специално, според жалбоподателите, те са били принудени да напуснат – както в резултат на действията на властите, така и поради неуспеха  да им  осигурят защита   срещу протестиращите, а  впоследствие не им е било позволено да се върнат в домовете си. Според властите жалбоподателите са напуснали по собствено желание в отговор на мирни протести на неромско население срещу насилието, извършено от двама роми и така са ги подпомогнали да избягнат сблъсък с протестиращите. Те   не са им попречили да се върнат в къщите си впоследствие, за да приберат вещите си.

Имайки предвид констатациите на различните национални органи, към които са се обърнали жалбоподателите във връзка с техните оплаквания, Съдът отбелязва, че   националните власти са избегнали  да се занимават директно с въпроса, не са взели под внимание  всички относими налични доказателства и техните заключения съдържат важни противоречия. По-конкретно, не може да се каже, че прокуратурата е направила истински опит да установи обстоятелствата, за които жалбоподателите или техен представител твърдят, че са се случили на 6 януари и 9 февруари 2019 г.

В тази връзка Съдът е особено поразен от това, което изглежда явно противоречие в позицията на органите на прокуратурата, на констатациите на административните съдилища  и на Правителството в неговите  бележки (в §§ 137 и 139 от настоящото решение) по въпроса дали ситуацията не е представлявала нищо друго освен мирни протести и  оправдано ли е било полицейско присъствие, както и изричното  призоваване от страна на кмета жалбоподателите да се махнат заради собствената си безопасност.           (§157.)

Поради това Съдът намира за необходимо да извърши собствена оценка на релевантните факти. Той установява, че повечето от жалбоподателите са избягали от къщите си вечерта или през нощта на 6 януари 2019 г., а останалите са го направили на следващия ден  в резултат на публични протести срещу ромските жители от цялото население, които са продължили  през следващите две седмици. Протестиращите наричали  ромите „мърша“ и „щуки“, издигали са лозунга „Това е България, а не Цигания“, а някои от интервюираните от медиите открито призовават  българското население да се обедини и да вземе нещата в свои ръце, ако властите не се справят . Много от протестите са били  излъчени по телевизията и  вероятно са били  видени от избягалите роми и кварталът остава празен .

В своите жалби   до полицията и съдилищата  жалбоподателите се позовават на тези протести и на продължаващия страх, който те предизвикват у тях. С оглед на гореизложеното, Съдът намира, че ситуацията, в която са се намирали жалбоподателите на 6 януари 2019 г. и през следващите седмици, е могла законно да провокира техния страх, дори ако не е установено, че протестите действително са били в близост до тях. При достигането до това заключение относно наличието на риск за безопасността на жалбоподателите, Съдът взема предвид и факта, че полицията е идентифицирала ситуацията като такава с висок риск за обществения ред и безопасност. При оценката на реакцията на националните власти по отношение на тези събития Съдът не може да не приеме твърдението на жалбоподателите, че са напуснали домовете си в резултат на легитимен страх за тяхната безопасност, породен от обществените протести. Дори ако са успели да се върнат поотделно в по-късен момент, за да съберат вещите си, те не са могли да се върнат в домовете си и да продължат да живеят там. Съдът обръща внимание и на  изявлението на тогавашния зам.министър председател, който е използвал силно стигматизиращ език, насочен към ромската общност в България като цяло, нещо, което Съдът намира за особено обезпокоително.  Освен това, както се вижда от материалите по делото, различните кметове публично заявяват, че процесът на „прочистване“ на ромския квартал ще бъде продължен, че   „ще плати транспортните им разходи от България до където решат да отидат“.Съдът счита, че повтарящата се публична проява на противопоставяне на връщането на ромите от длъжностните лица е фактор от особено значение в контекста на оплакванията на жалбоподателите.(§163)  Той подчертава, че не е негова работа да решава дали изявленията на властите сами по себе си представляват намеса в правата на жалбоподателите по член 8 или дали трябва да бъдат разгледани съгласно позитивните задължения на властите, тъй като приложимите принципи са като цяло сходни. В настоящия случай, като се има предвид, че във всеки случай властите са знаели за опасността за жалбоподателите, Съдът намира, че те е трябвало да предприемат разумни мерки, за да защитят лицата, изложени на опасност  така,  че да гарантира ефективно зачитане на техния личен и семеен живот и дом (Karaahmed v. Bulgaria, no. 30587/13, § 100, 24 February 2015, макар и в контекста на член 9). Подобни позитивни  задължения са още по-важни в светлината на факта, че жалбоподателите твърдят, че са били насочени на етническа основа.

Съдът признава, че както на 6 януари, така и на 9 февруари 2019 г. полицията е реагирала бързо, с много кратко предизвестие, и е изпратила служители в селото. Полицейското присъствие е допринесло  да не се стигне до физическо насилие между членовете на двете групи и никой да не пострада физически по време на събитията. По същия начин не е имало разрушаване на къщите на жалбоподателите или повреда на техните вещи от протестиращите на тези дати. Предоставянето на   защита на физическата цялост на жалбоподателите обаче, макар и похвално, само по себе си не е достатъчно, за да изпълни задължението на властите да се занимават с оплаквания на лица за повтарящи се прояви на нетолерантност, възпрепятстващи мирното ползване на домовете .(§164)

Освен това Съдът отбелязва, че в материалите по делото няма нищо, което да предполага, че след събитията от 6 януари 2019 г. кметът на селото е предприел мерки за специална защита по отношение на жалбоподателите, които са били принудени да напуснат домовете си по време на зимна нощ . Не изглежда, че освен тези действия той е потърсил защита от полицията по същото време, за да могат хората безопасно да останат в домовете си. В никое от вътрешните решения или пред Съда не се твърди, че напрежението е избухнало толкова внезапно или толкова е претоварило полицейските ресурси, че да оправдае решение, което просто да се опита да минимизира щетите, като посъветва жалбоподателите да бягат. Кметът наред с това   не им е предоставил   информация тази нощ, например за приюти, които може да са съществували, за да настанят нуждаещите се семейства, или за налични социални или правни услуги, за да помогнат на жалбоподателите да се справят със ситуацията или позволявайки им ефективно да упражняват правата си.Той не ги е информирал  нито кога могат да се върнат в домовете си, нито към какъв орган могат да се обърнат в тази връзка. Съдът вече е постановил, че такива социални групи в неравностойно положение и общности на изгнаници може да се нуждаят от помощ, за да могат ефективно да се ползват от същите права като мнозинството от населението (вж. Yordanova and Others v. Bulgaria, no. 25446/06, § 129, 24 April 2012).

Въз основа на всичко гореизложено, Съдът намира, че кумулативният ефект от бездействието на различните органи – кметовете, полицията и прокуратурата  по отношение на техните позитивни  задължения, е довел до ситуация, в която всички жалбоподателите са били изгонени от домовете си и за което не е имало правни последици. Жалбоподателите са оставени в невъзможност да се ползват мирно от личния и семейния си живот и домовете си и не им е предоставена необходимата защита на правата им по член 8 .(§169)

Поради това Съдът достига до извода , че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията във връзка с член 14. Колкото до оплакването по чл. 13, Съдът го намира за допустимо, но приема, че не се налага да го разгледа самостоятелно.

На жалбоподателите са присъдени обезщетение за неимуществени вреди.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks