Nedelchev v. Bulgariа(application no 30543/13), 8 June 2021
Жалбоподателят е бивш офицер от полицията. На 20 март 2010 г. полицейски патрул е получава сигнал от нощен бар, в който началникът на полицията, находящ се там с приятели, заплашва и тормози персонала. Полицейският патрул изготвя протокол за инцидента. В следващите дни жалбоподателят събира докладите и разпорежда на служителите, които са били негови подчинени, да съставят нови такива, в които да опишат по различен начин обстоятелствата, така че Б. да бъде оневинен .
По случая започва вътрешно разследване на 13 май 2010 г. и в първоначалния доклад е направено предложение той да бъде порицан. По случая е разпоредена допълнителна проверка, която приключва с изготвянето на нов доклад на 13 септември 2010 г. В него е записано, че той се е опитал да прикрие инцидента с участието на Б. и да възпрепятства вътрешното разследване. Комисията, изготвила доклада, предлага жалбоподателят да бъде уволнен дисциплинарно. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на 19 ноември 2010 г. Тя е обжалвана от него пред ВАС. Един от аргументите е, че дисциплинарното наказание му е наложено извън двумесечния срок, визиран в чл. 225 от ЗМВР /в сила по онова време/, който според жалбоподателя е започнал да тече на 13 май 2010 г. (когато започва първата вътрешна проверка)
С решение на тричленен състав от 20 февруари 2012 г. жалбата е оставена без уважение. В мотивите най-общо е посочено, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 225 без да се изложат аргументи. Решението е обжалвано пред петчленен състав на ВАС и в жалбата отново се визира оплакване за нарушаване на срока за налагане на дисциплинарното наказание, визиран в чл. 225 ЗМВР. В решението си от 8 ноември 2012 г. този състав въобще не коментира въпроса дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание.
Междувременно в паралелно производство, образувано по жалба на началника на жалбоподателя – Б., който е уволнен на същата дата дисциплинарно на 19 ноември 2010 г., петчленният състав на ВАС с решението си от 18 декември 2012 г. приема, че двумесечният срок е започнал да тече на 13 септември (когато е изготвен окончателният доклад с предложение за налагане на дисциплинарно уволнение), поради което заповедта на министъра е незаконосъобразна.
Жалбоподателят твърди, че дисциплинарното му уволнение е незаконно, тъй като е постановено в нарушение на член 225, който гласи, че дисциплинарно наказание трябва да бъде наложено в рамките на два месеца след откриването на съответното дисциплинарно нарушение, тоест след като такова нарушение е било „установено“ от органа, компетентен да наложи наказание .
Европейският съд обръща внимание, че не е негова задача да определя дали аргументът, повдигнат от жалбоподателя, е основателен. Но (вж. Руиз Тория, цитирано по-горе, § 30). Въпреки това Съдът посочва, че в жалбата на жалбоподателя са били повдигнати достатъчно защитими аргументи: няколко доклада са били представени на министъра на вътрешните работи по време на разследването на инцидента от 20 март 2010 г., а в паралелното производство, заведено от Б. относно същите събития, ВАС приема, че докладът от 13 септември 2010 г. е „установил“ дисциплинарното нарушение, което означава, че уволнението на Б., постановено на 19 ноември 2010 г., е незаконно, тъй като е нарушен член 225. Освен това разглежданият аргумент е бил очевидно релевантен. Ако ВАС го беше приел за основателен, той би трябвало да отмени уволнението на жалбоподателя като незаконосъобразно, както го е направил в случая на Б. Според Съда ВАС е бил длъжен да даде конкретен и изричен отговор на спорния аргумент. Но тричленният състав не е конкретизирал защо приема, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, а петчленният състав въобще не обсъжда този въпрос.
Съдът подчертава, че понятието за справедлив процес изисква от националния съд да разгледа основните въпроси, които са били повдигнати пред него и не трябва просто да одобрява без допълнителни възражения констатациите на по-нисшия съд (Helle v. Finland, 19 December 1997, § 60, Reports of Judgments and Decisions 1997‑VIII).
Европейският съд достига до извода, че Върховният административен съд не е разгледал надлежно основния аргумент на жалбоподателя и не е мотивирал своите заключения както се изисква съгласно член 6 § 1 от Конвенцията, поради което е налице нарушение на тази разпоредба.
