Днес – 5 юли 2018 г., Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение срещу България, в което установи нарушение – Boyadzhieva and Gloria International Limited EOOD v. Bulgaria, (Applications nos. 41299/09 and 11132/10)
Жалбоподатели са едноличен търговец и търговско дружество с предмет на дейност продажба на фармацевтични продукти, чиито жалби са обединени за общо разглеждане по преценка на Съда, тъй като произтичат от едни и същи фактически обстоятелства.
Установено е нарушение на правото им на мирно ползване на собствеността във връзка с прилагането на разпоредба от Търговския закон, която няколко години по-късно е изменена от българския законодател, защото той самият установява, че тя уврежда правата на твърде много правни субекти.
Фактите
През февруари и март 2006 г. първият жалбоподател продава медикаменти на фирма „К“ и получава дължимата сума в размер на 22 043,23 лева. Между декември 2005 г. и април 2006 г. вторият жалбоподател продава на същото дружество лекарства и получава 33 334,05 лева.
През септември 2006 г. две дружества, които са били кредитори на „К.“, едно от които е дружеството „Е“., подават молба за започване на производство по несъстоятелност срещу „К“. Искането им е допуснато от Пловдивски окръжен съд , който с решение от 17 ноември 2006 г. констатира, че дружество „К“ е неплатежоспособно, открива производство по несъстоятелност и назначава синдик. Съдът установява, че дружеството е прекратило плащанията си към „Е“ и други кредитори през октомври 2005 г. Затова приема за първоначална дата на неплатежоспособност датата 30 октомври 2005 г.
През януари 2007 г. синдикът подготви първия списък с кредиторите на „К“, в който е включено и дружество „Е“.
В различни месеци на 2007 г. дружеството „Е“ в самостоятелни производства предявява искове на осн. чл. 646, ал. 2 от Търговския закон (за обявяване за недействителни на сделките, сключени след началната дата на неплатежоспособност в редакцията му към онзи момент) срещу първия и втория жалбоподатели. Окръжният съд установява, че сделките между тях и дружеството „К“ са сключени именно в този „подозрителен“ период – между датата на спиране на плащанията и датата на обявяването му в несъстоятелност. Без да бъдат анализирани каквито и да било по-нататъшни факти и действия на страните съдът осъжда ответниците да върнат в масата на несъстоятелността получените плащания като насрещна престация на доставените фармацевтични продукти заедно с лихвите. В съдебното производство срещу втория жалбоподател съдът констатира, че от сделката не са настъпили никакви вреди за дружеството, което е обявено в несъстоятелност и не са засегнати неговите интереси, но той отбелязва, че съгласно действащото законодателство, това е без значение. Решенията са оставени в сила от апелативния съд и не са допуснати до касация от ВКС. Въз основа на тях са издадени изпълнителни листове, образувани са изпълнителни дела и двамата жалбоподатели изплащат освен главницата (равняваща се на получените от тях суми за продадените продукти), но и лихвите и разноските по изпълнението.
В периода ноември 2007 – октомври 2008 г. голяма част от активите на дружеството „К“ са разпределени между кредиторите, но доколкокто в списъка е добавена държавата, която се оказва , че има вземания за 5 000 000 лв и е привилегирован кредитор, не всички вземания на частните кредитори са удовлетворени. Жалбоподателите не се присъединяват в производството по несъстоятелността като кредитори на дружеството „К“, каквато възможност им предоставя чл. 648 ТЗ. Самото производство продължава до 2014 г., когато дружеството „К“ е прекратено.
През 2013 г. с два закона за изменение и допълнение на Тъговския закон са извършени промени в чл. 646. В мотивите към всеки един тях е посочено, че буквалното прилагане на чл. 646 от ТЗ и обявяването за недействителна на всяка една сключена сделка с дружеството, срещу което е започнала процедура по обявяването му в несъстоятелност, без да се изследва дали извършеното плащане е довело до намаляване на масата на несъстоятелносттта, дали с нея се увреждат интересите на кредиторите, как рефлектира това върху правата на третите лица, ако те са добросъвестни, води до нарушаване на принципите на върховенство на закона,на правната сигурност и на предвидимост в стопанската дейност. Наред с това действащата правна уредба е довела до злоупотреби с права; до липса на подходящ баланс между производството по несъстоятелност и изискванията за правна сигурност; до липсата на правна защита на ответниците по такъв вид дела; до прекомерна възможност за обезсилване на обичайни сделки, които по никакъв начин не накърняват правата на кредиторите; че “подозрителният период“ е неограничен във времето и понякога достига до 10 и повече години, като са обявявани за нищожни и плащанията, необходими за текущата стопанска дейност на дружествата, като тези за ток, вода, телефони и др.
Преценката на Съда
Съдът констатира (а и това не е спорно между страните), че жалбоподателите са имали „притежания“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 и че е налице намеса в тяхната собственост, която е осъществена по силата на действащото законодателство. Той констатира, че жалбоподателите са били осъдени да заплатят суми по силата на правни норми, регулиращи процедурата по несъстоятелност, целящи да гарантират интересите на кредиторите. Затова той приема, че оплакването трябва да бъде разгледано в светлината на третото правило на чл. 1 от Протокол 1, съдържащо се в §2 на този текст, а именно: контрол върху ползването на имуществото. ( AGOSI v. the United Kingdom, 24 October 1986, § 51, Series A no. 108; Capital Bank AD v. Bulgaria, no. 49429/99, § 131, ECHR 2005‑XII (extracts); Zehentner v. Austria, no. 20082/02, § 71, 16 July 2009).
Съдът констатира, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите е осъществена по силата на действащото законодателство и че е извършена в интерес на обществото. Затова той прилага теста за наличието на справедливия баланс.
На въпроса дали чл. 646(2) от ТЗ преди изменението му от 2013 г. е постигал такъв баланс Съдът отговаря отрицателно, позовавайки се на мотивите за изменението на горепосочената разпоредба. Той отбелязва, че не вижда основателни причини да не възприеме аргументите, изложени в тях, които са наложили изменението на текста и констатираните неблагоприятни последици от прилагането му както за дружествата, обявени в несъстоятелност, така и за третите лица – техни съконтрахенти. Наред с това Съдът посочва и редица други фактори, които според него изглежда уместно да бъдат анализирани при преценката за наличието на справедлив баланс – факта, че жалбоподателите са предали реално стоките, за които са получили плащания и липсата на доказателства за тяхната недобросъвестност, както и за вероятността да са информирани, че техният съконтрахент е бил неплатежоспособен.
Колкото до наличните вътрешноправни средства за защита, които са били на разположение на двамата жалбоподатели, Съдът отбелязва, че никъде в рамките на вътрешното производство или в производството пред него не се е твърдяло, че жалбоподателите са могли да поискат връщане на доставените от тях стоки на дружеството „К“. Вярно е, че правителството твърди, че е било възможно те да се присъединят към производството по несъстоятелност и да претендират заплащането на сумите, които са загубили. Тези твърдения обаче са общи и не опровергават конкретните изчисления на жалбоподателите, които показват, че в случая процедурата, предвидена в член 648 ТЗ, би удовлетворила незначителна част от техните вземания (около 2 000 лв за първия и 5 000 лв за втория жалбоподател), тъй като след погасяване на задълженията към държавата за разпределение на частните кредитори е останала общата сума от 45 000 лв.
Затова Съдът достига до извода, че след като жалбоподателите са били осъдени да върнат сумите, които са получили от „К“ и при условие, че по отношение на тях е бил нарушен принципът на правната сигурност и не са успели да защитят задоволително своите права , те не са разполагали с ефективни средства, за да компенсират загубите си.
Ето защо той заключава, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите не е постигнала справедлив баланс между обществения интерес и правата им и че те са били принудени да понесат прекомерна и неоправдана индивидуална тежест. Затова е установено нарушение на член 1 от Протокол № 1.Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за имуществени вреди в размера на сумите, които са били осъдени да заплатят в производствата по съдебното изпълнение. Наред с това той удовлетворява и претенцията им за неимуществени вреди и присъжда на всеки един от тях по 3000 евро (да припомня, че първият жалбоподател е едноличен търговец, а вторият – търговско дружество).
