Nenov c. Bulgarie (Requête no 33738/02) , 2 juillet 2009
Съдът припомня, че понятието „справедлив процес” изисква страната да има възможност да защитава успешно позицията си пред съда и да се ползва от разумна равнопоставеност спрямо на противника си. Правото на достъп до съд подлежи на ограничения, но само ако преследват законна цел и са пропорционални. Въпросът дали отпускането на правна помощ е необходимо с оглед на равнопоставеността в производството се решава с оглед на фактите във всеки отделен случай в зависимост от правния интерес на жалбоподателя в спора, неговата сложност, капацитета на страната да защити ефективно позицията си.
Интересът на жалбоподателя в конкретния спор относно режима на контакти с децата му е бил подчертано важен, доколкото изменението на режима може да доведе до значително отслабване на връзката им. Подобно производство обикновено не е особено сложно, но страните могат да се сблъскат с правни проблеми, като необходимостта от изслушване на експертизи, спазването на законни срокове, формулирането на въпроси и на бележки от значение за изхода на спора, търсенето на свидетели, тяхното призоваване и разпитване. Освен това в споровете между съпрузи често се стига до нажежаване на страстите, несъвместимо с обективността, която е от съществено значение за защитата пред съда, още повече когато се касае за децата.
Относно способността на жалбоподателя да защитава интересите си Съдът отбелязва, че той не е имал нито юридическо образование, нито опит в съдебни производства, а и делото е предизвикало у него силни емоции. Освен това той е страдал от сериозно психично заболяване – факт, добре известен на вътрешните съдилища, и в делото по същество са били преценени последствията от болестта върху способността му да поддържа нормални отношения с децата си. Състоянието му не е било достатъчно сериозно, за да се счита за недееспособен, но болестта му очевидно е повлияла на възможността да действа по адекватен начин, видно от съдържанието на молбите и жалбите, които е адресирал до различните съдилища, и от неговата призната нетрудоспособност. Предвид естеството на заболяването му, емоциите, предизвикани от предмета и залога на спора, са направили още по-тежки трудностите, изпитвани от него при защитата му пред съда. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателят не е могъл ефективно да оспори заключенията на вещото лице или да поиска нова експертиза, а не изглежда да е получил указания от съда в тази връзка. Поради това той не е могъл да участва достатъчно адекватно в представянето на доказателства в първата и втората инстанция. Също така, доколкото това е изисквало известни медицински познания, жалбоподателят не е могъл сам да изложи аргументи в подкрепа на тезата си, че е способен, въпреки болестта си, да поддържа нормални отношения с децата си. Освен това бившата му съпруга е ползвала помощта на адвокат в хода на цялото производство пред районния съд, в което са били представени доказателствата, и това е поставило жалбоподателя в явно по-неблагоприятно положение. Поради това Съдът приема, че като не се е ползвал от правна помощ, той е бил лишен от възможността да защити ефективно позицията си и е бил в неприемливо неравностойно положение спрямо майката. Зачитането на правото му на справедлив процес е представлявало и гаранция за правото му на семеен живот. Налагало се е отпускане на правна помощ. Възможността да бъде поискано назначаване на служебен адвокат пред ВКС не би поправила положението, тъй като този съд има твърде ограничени правомощия по отношение събирането на доказателства. Освен това въпросът за отсъствието на правна помощ пред долните инстанции е бил поставен пред ВКС, който не е дал експлицитен отговор. Ето защо Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес, гарантирано от член 6 § 1 от Конвенцията.
