Nikolaev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 48806/11 and 11138/12),12 january 2023
Решение на Комитет
Двете жалби, обединени за общо разглеждане, са по повод конфискацията на имущество по Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Жалбоподатели по първата жалба са баща и син. Първият от тях подписва споразумение с прокуратурата и се признава за виновен за извършена измама през 2000 г. в размер на 3476 лв. По втората жалба жалбоподател е синът на лице, осъдено за сводничество с влязла в сила присъда през 2007 г. След приключването на съответните наказателни процедури на жалбоподателите са отнети недвижими имоти на висока стойност поради това, че не са могли да докажат законния произход на средствата за придобиването им.
Те повдигат оплаквания на основание чл. 1 от Протокол 1.
Европейският съд разглежда жалбите в светлината своето водещо решение, класифицирано в първо ниво по значимост – Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others) от 13 юли 2021. В него за общо разглеждане са обединени седем самостоятелни жалби на 14 жалбоподатели. Съдът идентифицира някои потенциални недостатъци на Закона от 2005 г. и на начина, по който е бил приложен. В това отношение той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение – по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законосъобразни“ доходи през такъв период, белязан освен това от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е придобит от престъпление. Позицията на Съда е, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да превърнат всяка конфискация съгласно Закона от 2005 г. като противоречаща на член 1 от Протокол № 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в производствата за конфискация и могат да наклонят баланса в полза на държавата. По този начин, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, той приема, че е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствена връзка между активите, за които се иска конфискация, и престъпното поведение на обвиняемите. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка доколкото тя не е произволна или явно неразумна, доколкото това изрично е подчертано и в тълкувателното решение на ВКС от 2014 г. по повод приложението на Закона от 2005 г. и противоречивата практика на националните съдилища.(§§ 210-16 от цитираното решение). Прилагайки тези изисквания към конкретните казуси, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 в онези случаи, когато националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили конфискация, основавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (§§ 217-50 от решението).
Обръщайки се към фактите по настоящия случай, Европейският съд констатира, че обстоятелствата в разгледаните две жалби са сходни с тези в анализираното по-горе решение. По-специално, разпореждайки конфискацията на активите на жалбоподателите, националните съдилища не са се опитали да обосноват причинно-следствената връзка, изисквана от Съда (между извършените от тях престъпления и стойността на придобитото от тях имущество), като вместо това възприемат същия погрешен подход, който е критикуван от него в делата, разгледани в Todorov and Others v. Bulgaria. Поради това Съдът не вижда причина да стигне до заключение, различно от това в цитираното по-горе дело и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Жалбоподателите не са претендирали присъждането на суми за имуществени вреди, поради което Съдът не се произнася по този въпрос. Присъдени са им по 3000 евро за неимуществени вреди.
