Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09),13 July 2017
През януари 2007 г. е извършен обиск в дома на жалбоподателя и са иззети 5 банкноти от по 100 USD, които впоследствие се оказва, че са фалшиви. През май същата година на жалбоподателя е повдигнато обвинение, че е придобил и държал фалшиви парични знаци – престъпления по чл. 244, ал. 1 и 2 от НК. Обвинението е изменено през юли 2007 г., като в постановлението е записано, че жалбоподателят е придобил банкнотите в периода между 2002 и 10 януари 2007 г., знаейки, че те са фалшиви. В обвинителния акт при описанието на фактите е отбелязано, че през 2002 г. жалбоподателят е продал апартамент и с част от парите е закупил долари от лице на улицата. В този вид обвинителният акт е внесен в съда. Пред окръжния съд в Пазарджик жалбоподателят дава показания, че неговият брат е продал апартамент през 2002 г. и му е дал левове, които жалбоподателят разменил за долари, като купил 1000 USD и половината от тях заделил за „черни дни“. Тези показания са потвърдени от брата на жалбоподателя, който е разпитан като свидетел. Последният обяснява, че през следващите години двамата редовно са разменяли левове срещу долари и че не знае дали откритите фалшиви банкноти са придобити през 2002 г. С присъда от 25.01.2008 г. жалбоподателят е признат за виновен за това, че в периода между 26 март 2005 и 10 януари 2007 г. той е придобил фалшиви банкноти .
За периода 2002 – 26 март 2005 г. окръжният съд оправдава жалбоподателя. В своята жалба срещу осъдителната присъда той изтъква довода, че няма доказателства, че като е закупил 500 – те долара, той е знаел, че са фалшиви. Присъдата е оставена в сила от Апелативния съд в Пловдив, който споделя изцяло мотивите на долната инстанция. Не е коментиран въобще въпросът кога жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти. Ключово доказателство е бил подслушан телефонен разговор на жалбоподателя с трето лице от 9 януари 2007 г. В жалбата си до ВКС жалбоподателят излага отново аргументи относно недоказаността на обвинението – ако е установено, че е закупил доларовите банкноти през 2002 г. с пари, дадени от брат му, а по това време деянието не е въздигнато в престъпление, къде е доказателството, че той е придобил тези парични знаци след 25 март 2007 г. За осъждането му не са достатъчни само предположения и убеждения. В окончателното си решение от 24.11.2008 г. ВКС оставя в сила съдебните актове на долните инстанции и не се произнася по този основен довод на жалбоподателя.
Пред Европейския съд е повдигнато оплакване по чл. 6§1 и по чл. 7 от Конвенцията.
Европейският съд напомня в решението си, че чл. 6§1 задължава вътрешните съдилища да посочат с достатъчна яснота доводите, на които основават решенията си. Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото (Ruiz Torija v. Spain, 9 December 1994, § 29, Series A no. 303‑A; Boldea v. Romania, no. 19997/02, §§ 29-30, 15 February 2007; and Tchankotadze v. Georgia, no. 15256/05, § 103, 21 June 2016).
Съдът отбелязва, че не е негова задача да прецени дали доводът на жалбоподателя е обоснован и подкрепен от доказателства, тъй като това е от компетентността на националните съдилища да решават въпроси от такова естество. За Европейския съд обаче това е важно, за да заключи, че твърдението е било достатъчно аргументирано, тъй като версията на събитията на жалбоподателя е била поне частично потвърдена от свидетелските показания на брат му.
Освен това доводът на жалбоподателя е бил очевидно релевантен, тъй като националното право не криминализира само притежаването на фалшиви банкноти, а притежаването на такива банкноти в големи размери. Затова и първоначалното обвинение срещу жалбоподателя за притежание на фалшиви банкноти впоследствие е отпаднало и той е обвинен и предаден на съда, че е „придобил“ такива банкноти. Придобиването на фалшиви банкноти обаче е било криминализирано едва на 26 март 2005 г., поради което е от решаващо значение да се докаже както че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти след тази дата, така и факта, че е бил наясно, че те са фалшиви, което е в съответствие с презумпцията за невиновност, а тя поставя тежестта на доказване на всички елементи на обвинението върху наказателното преследване и изисква всяко съмнение да бъде в полза на обвиняемия.
Следователно, заключава ЕСПЧ, националните съдилища са били длъжни да разгледат доводите на жалбоподателя и да му дадат мотивиран отговор. Това задължение, съдържащо се имплицитно в член 6 § 1 от Конвенцията, е предвидено и в чл.чл. 301 и 339 от НПК.
Европейският съд посочва, че не е убеден, че националните съдилища са дали достатъчно основателен отговор на спорния аргумент. Те не обясняват защо и въз основа на какви доказателства са сметнали, че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти много по-късно, а именно – след 26 март 2005 г. Още повече, че освен неговите показания и тези на брат му не са били събрани други доказателства по този въпрос. „Изглежда, че съдилищата просто „коригират“ времето, през което е извършено престъплението, като поправят първоначално посоченото в обвинението, за да се вземе предвид датата, на която такова престъпление е било криминализирано.“(§32)
Върховният касационен съд също не коментира разглеждания аргумент, въпреки че жалбоподателят е изложил ясно в жалбата си това оплакване.
Ето защо Съдът заключава, че националните съдилища не са представили достатъчно мотивирани решения, както се изисква в член 6 § 1 от Конвенцията и установява нарушение на тази разпоредба.