Nikolay Kostadinov v. Bulgaria (no 21743/15)
Жалбата е по повод бездействието на властите във връзка с извършена „кражба“ на дружество. Тя е подобна на казуса Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, § 79, 20 September 2011.
През 2004 г. жалбоподателят и сестра му регистрират „Вандом“ ООД като съдружници с равни дялове. През същата година те купуват 5 дка земя в индустриалната зона на гр. Варна, за да развиват бизнеса си. На 27 декември 2007 г. дружеството сключва договорна ипотека с банка като обезпечение на кредит, който да му бъде отпуснат. Документите са внесени в имотния регистър на 28 декември. Междувременно получават съобщение, че на същата дата, но преди вписването на договорната ипотека непознато за тях лице – Д.А., действащо от името на дружеството, е продало на себе си процесната земя.За изповядването на сделката са представени документи, за които впоследствие ще се установи, че са фалшифицирани, включително и пълномощно от името на сестрата, която е била вписана като управител към онзи момент. Тази сделка, макар и представена по-късно в имотния регистър от договора за ипотека, е вписана първа. Скоро след това имотът е продаден на Х.Х, а през 2010 г. е извършена още една препродажба на фирма В. В качеството си на управител сестрата на жалбоподателя предявява иск rei vindicatio срещу новия собственик Х.Х. Производството е прекратено по искане на новия управител на дружеството И.Д.
Междувременно се установява, че братът и сестрата не фигурират като съдружници в дружеството по силата на внесени промени, заявени в търговския регистър на 27 декември 2007 г. – протокол от общо събрание с решение за прехвърляне на дяловете на брата и сестрата на трето лице и пълномощно, с което Д.А. е упълномощен да подаде документите. По-късно ще се установи, че подписите под тези документи са подправени. На основание внесените документи СГС постановява решение на 23.01.2008 г. , по силата на което единственият собственик на „Вандом“ ООД е Д.А. През септември същата година Д.А. продава всичките си дялове на друго лице, което след това ги препродава. През годините многократно съдружниците се сменят, като всеки нов собственик променя и седалището на дружеството – в София, Габрово, Благоевград, Девня.
Братът и сестрата сезират прокуратурата за извършените измамни действия с имота и с дружеството им, като посочват, че вероятно се касае за организирана престъпна група, в която участват освен Д.А., но и Х.Х. и Д.И. Образувани са две самостоятелни наказателни производства. Едното е пред СРС – по повод представянето на преправени документи пред търговския регистър. То е водено само срещу Д.А., който се признава за виновен и сключва споразумение с прокуратурата за използването на преправени документи пред официален орган на власт. Осъден е на една година лишаване от свобода и е приложен чл. 66 НК. Срещу други лица не е водено разследване.
По второто наказателно производство на 22 ноември 2011 г. Варненският окръжен съд признава Д. А. виновен за квалифицирана измама при продажбата на имот на себе си, с което е причинил вреда в особено големи размери на дружеството „Вандом“, оценена на 785 000 лв чрез използването на преправени документи. В процеса не се доказва дали Д.А. сам е преправил документите. Д.А. е признат за виновен и е осъден на 11 месеца лишаване от свобода и отново е приложен чл. 66 НК. Срещу други лица не е проведено разследване.
Жалбоподателят и сестра му предприемат редица действия, за да си върнат собствеността върху дяловете във „Вандом“ ООД на основание чл. 29, ал. 2 от Закона за търговския регистър и чл. 537 от ГПК. Благоевградският окръжен съд отказва да наложи поисканите обезпечителни мерки (запор върху всички дялове във „Вандом“ ООД, забрана на управителите на дружеството да вземат каквито и да е управленски решения и спиране на всички бъдещи вписвания в регистъра на дружеството. Мотивът е, че макар и искът да е вероятно основателен, така „би се затруднила дейността на дружеството“. Определението е оставено в сила от Софийския апелативен съд /САС/. С решението на САС от 24.03.2013 г. е прието, че всички вписвания в търговския регистър за прехвърляне дяловете на дружеството на Д.А., както и последващите такива са нищожни, тъй като експертизите установяват, че съответните документи не са подписвани от брата и сестрата. Решението не е допуснато до касация с определение от 13.05.2014 г. То е публикувано в търговския регистър на 15.09.2014 г.
Междувременно в периода ноември 2012 – май 2014 г. , докато посоченото производство е висящо, са направени редица нови вписвания в търговския регистър по отношение на дружеството – прехвърляне на дялове на нови собственици, назначаване на нови управители, промяна на седалището на фирмата, запор върху дялове на един от съдружниците по искане на НАП, увеличение на капитала на дружеството.
Жалбоподателят представя влязлото в сила решение на Агенцията по вписванията с искане да бъдат отразени новите обстоятелства, но получава отказ, тъй като извършениет промени в периода 2012-2014 г. не са били предмет на воденото дело, не са обявени за нищожни и ако това бъде сторено, биха се накърнили правата на трети лица и на фиска. Отказът е обжалван, но е отхвърлен от Варненския окръжен съд, а решението е оставено в сила от Апелативния съд.
Братът и сестрата завеждат ново производство по повод вписванията, направени между 2012-2014 г. с петитум те да бъдат заличени. Същевременно са поискани и обезпечителни мерки, които съдът частично уважава, но апелативния съд ги отменя, намирайки ги за прекомерни. Неколкократно в хода на производството са правени такива искания, но въззивната инстанция неизменно е отменяла определенията на окръжния съд с мотива, че те са прекомерни и представляват недопустима намеса в дейността на дружеството. Исковата претенция е уважена от окръжния съд, но Апелативният съд отменя решението с мотива, че решението по предходното производство е обявено в търговския регистър на 15.09.2014 г. и то действа занапред, а лицата, които са придобили права в периода 2012-2014 г. са добросъвестни, поради което и направените вписвания в този период са валидни.
Братът и сестрата предявяват нов ревандикационен иск от свое име и от името на „Вандом“ ООД срещу дружеството В. , което е станало собственик на имота. Техният иск в лично качество е отхвърлен поради липса на процесуална легитимация. По производството от името на дружеството е прието, че продажбата е нищожна, но дружеството В. не е осъдено да предаде владението, тъй като представляващият „Вандом“ ООД прекратява тази част на производството.
Същата фирма В. сезира съда с искане за обявяване в несъстоятелност на „Вандом“ ООД поради неизпълнение на задължение по сключено споразумение да прекрати съдебното производство в кратък срок, като в противен случай ще дължи обезщетение от 500 хил. лв. Тъй като ангажиментът не е изпълнен в договорения срок, кредиторът претендира, че тази сума е дължима и предявява искането си пред съда. С решение от март 2015 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Братът и сестрата не са допуснати да участват в производството, нито е уважено искането им за спиране на същото докато приключи процедурата по обявяване на недействителност на вписванията между 2012-2014 г. През април 2021 г. дружеството е заличено от регистрите.
Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 6§1, чл. 13 и чл. 1 от Протокол 1. Съдът намира за уместно да ги разгледа в светлината на чл. 1 от Протокол 1.
Той отбелязва, че няма спор между страните, че като собственик на дялове и активи на дружеството жалбоподателят е имал „притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. Намесата в неговите „притежания“ започва с измамни действия на частно лице. Делото се отнася до отговора на националната правна система на тези действия, т.е. до позитивните задължения на държавата да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита, чрез които жертвата на намеса може да защити правата си. Когато намесата в правата по член 1 от Протокол № 1 е от наказателно естество, позитивното задължение на държавата може освен това да изисква властите да проведат ефективно наказателно разследване. В конкретния случай не е доказано, че прокуратурата в някакъв момент е разследвала подозренията на жалбоподателя, че Д.A. не е действал сам, а е бил част от престъпна група, а те са били достатъчно сериозни – имало е индикации за сложно координирано вмешателство срещу притежанията на жалбоподателя. Съществуват сериозни съмнения дали са били положени разумни усилия за разкриване обхвата на престъпленията срещу жалбоподателя и действително замесените хора, а това може да е било от решаващо значение за защитата на правата му, като се има предвид, че предполагаемата добросъвестност на хората, придобили „Вандом“ ООД през 2012-14 г., е основната причина за отхвърлянето на втория му иск. Съмненията се основават и на нереално ниските наказания, наложени на Д.А.
Предприетите от жалбоподателя съдебни производства за прогласяване нищожността на вписванията не водят до някакъв успешен завършек поради отказите на съдилищата да наложат обезпечителни мерки и поради преценката им за добросъвестност на третите лица, придобили дяловете на дружеството. Съдът достига до извода, че жалбоподателят не е могъл да възстанови дяловото си участие чрез средството за защита по член 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и член 537,ал. 2 от ГПК. Той не приема възражението на Правителството, че този неуспех е по вина на жалбоподателя, който е трябвало да предяви иска много по-рано, а не през 2011 г. Съдът отчита сложността на установяване на различните измамливи действия в онзи период, в който все още не е имало електронен търговски регистър, а седалището на дружеството е било местено в различни градове. Наред с това жалбоподателят е разчитал, че в хода на наказателното производство ще бъдат установени редица факти, които биха го подпомогнали и улеснили в другите производства. Съдът не е убеден и че нещо би се променило, ако искът би бил предявен преди 2011 г., а въведените по-късно услуги за получаване на SMS при всяка промяна, не биха били валидни за него, тъй като той не е бил вписан като собственик на дружеството. Поради това Европейският съд заключава, че не вижда причини да приеме, че жалбоподателят не е използвал надлежно националните процедури, които са били налични към съответния момент, за да защити правата си като съдружник.
Позовавайки се на сходния казус по жалбата Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria (§89), Съдът отбелязва, че е липсвала бърза и адекватна процедура в случаи като настоящия, която да протича пред гражданските съдилища и да предотвратява възможността за безнаказано прехвърляне на дялове и акции, още повече, когато обезпечителните мерки явно не предоставят такива гаранции.
През 2012 г. в чл. 19, ал. 2 от Закона за търговския регистър е предвидена нова процедура, съгласно която компетентният служител на Агенцията по вписванията може да вземе решение да направи вписване в регистъра три дни след получаване на искане за това, като по този начин даде време на представителите на съответната компания да оспорят всяко измамно искане. Но към 2008 г., когато жалбоподателят губи контрола върху компанията си, процедурата все още не е била достъпна.
Така, макар и да е използвал набор от различни средства, той не е могъл да защити правата си.
С оглед изложените съображения Съдът заключава, че държавата не е изпълнила позитивното си задължение да гарантира, че „притежанията“ на жалбоподателя са били ефективно защитени чрез използването на законовите средства, налични по това време и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Той намира, че все още не може да се произнесе относно претенциите за имуществени и неимуществени вреди и кани страните в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да представят своите писмени претенции и по-специално – за постигнатото споразумение между тях.
Жалбата е квалифицирана във второ ниво по значимост.
