Nikolay Kostadinov v. Bulgaria (requête no 21743/15),2 avril 2024
решение за справедливо обезщетение
С решение от 8 ноември 2022 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с извършена „кражба“ на дружество с ограничена отговорност, чиито собственици са жалбоподателят и сестра му, чрез множество неправомерни действия от страна на няколко лица. Той приема, че наказателното разследване на измамата по отношение на компанията на жалбоподателя („Вандом“ ООД), въпреки че е довело до осъждането на едно лице, е било неефективно. По-специално, властите не са успели да разследват предполагаемия по-голям мащаб на престъпната дейност и потенциално замесените лица и по този начин не са успели да хвърлят светлина върху всички относими обстоятелства. В допълнение, гражданскоправните средства за защита, до които е прибягнал жалбоподателят, не са му позволили да се противопостави ефективно на измамното присвояване на неговата компания. Това е така, първо, защото националните съдилища не са уважили искането за налагане като обезпечителни мерки запор върху всяко дялово участие в дружеството, претендирано от трети страни и забрана на всякакви управленски решения. Второ, въпросното производство е отнело време, позволявайки на третите страни, контролиращи дружеството, да прехвърлят допълнително дяловете и по този начин обезсмислят всяко съдебно решение в полза на жалбоподателя. На трето място, всяко усилие от страна на жалбоподателя да си върне основния актив на дружеството – парцел земя в гр. Варна, е било блокирано от хората, поели с измама контрола върху компанията. Така държавата не е изпълнила позитивните си задължения да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита, чрез които жертвата на намеса може да ги защити. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от протокол 1.
С решението си от 8 ноември Съдът намира, че все още не може да се произнесе относно претенциите за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 41 от Конвенцията и кани страните в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да представят своите писмени претенции и по-специално – за постигнатото споразумение между тях. До подобно споразумение не се стига.
В решението си за справедливо обезщетение от 2 април 2024 г. съдът припомня, че той разполага с известна свобода на преценка, която му се предоставя от чл. 41, за да определи на увреденото лице такова обезщетение, каквото смята за подходящо, ако националното законодателство не позволява (или позволява само частично) обезщетение. В настоящия случай нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 се основава на констатация, че държавата-ответник не е спазила позитивните си задължения за защита на правата на жалбоподателя. Това не може да се приравни на лишаване от собственост и, според Съда, обезщетението, което трябва да бъде присъдено, не трябва да отразява идеята за пълно премахване на последиците от нарушението (както е в случая и на Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria (no. 17854/04, § 102, 20 September 2011). Макар и да се съгласява, че жалбоподателят е претърпял реална загуба на възможности и съответно са налице имуществени вреди, той не приема претенцията му за пълно обезщетение в размер на половината от сумата на общо калкулираните вреди от 1 253 000 лв (включващи стойността на земята, на възложения и изготвен архитектурен проект за строителство върху нея, двата автомобила и цената на дяловете). Съдът посочва, че не би могъл да знае със сигурност какъв би бил изходът от събитията, ако държавата беше спазила позитивните си задължения по член 1 от Протокол № 1. Той взема под внимание и аргумента на Правителството, че основният участник в измамните действия е бил частно лице, а не държавата и жалбоподателят не е направил никакви опити да предяви претенциите си спрямо него.За да определи по справедливост размера на имуществените вреди, Съдът посочва, че се ръководи от следните съображения. Случаят се отнася за стопанска дейност на дружеството и невъзможността на жалбоподателя да я развива и да печели от нея. Управлението на такова дружество обаче предполага поемането на рискове и известна степен на несигурност по отношение на използването и рентабилността на придобитите активи, което прави загубата на печалба трудна за количествено определяне. От друга страна, финансовото състояние на дружеството е било добро преди времето на събитията, а Правителството не посочва по какъв начин жалбоподателят би могъл да си върне най-ценния актив – недвижимия имот след множеството сделки, извършени с него. Ето защо Съдът преценява, че следва да присъди 80 000 евро за имуществени вреди. Наред с това той приема, че жалбоподателят е преживял голям стрес и безпокойство в резултат на всички събития и водените дела и му присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 евро.
