Начало > Европейски съд по правата на човека, Новини, Право на собственост > Ново решение на Европейския съд за повтарящи се нарушения

Ново решение на Европейския съд за повтарящи се нарушения

На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).

Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София,  е била отчуждена през  1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент.

Жалбата е  аналогична на групата дела Kirilova and Others  v. Bulgaria (Applications nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02) 9 June 2005.  До настоящия момент Европейският съд е постановил други 17 решения по сходни казуси: Kopankovi v. Bulgaria (Application no48929/12), 6 september 2018;Basmenkova v. Bulgaria(Application no. 63391/13),6 Avril 2017 (Сф); Kostov v. Bulgaria (Application no. 3851/13),16 march 2017(Сф);Petrovi v. Bulgaria (Application no. 26759/12),2 february 2017-;Rashkova and Simeonska v. Bulgaria (Application no. 41090/12), 2 february 2017; Dimitrov v. Bulgaria (Application no. 78441/11) ), 24 November 2016(Сф);Kovacheva v. Bulgaria (Application no. 2423/09),10 november 2016-;Kalev v. Bulgaria(Application no. 9464/11),10 November 2016(Сф); Kovachev v. Bulgaria(Application no. 65679/11) , 10 November 2016-;Dobrodolska v. Bulgaria (Application no. 34272/09), 13 October 2016-;Petrovi v. Bulgaria(Application no. 9504/09), 13 October 2016(Сф);Mihaylov v. Bulgaria (Application no. 50371/09), 13 October 2016-;Raykova v. Bulgaria, (Application no. 5442/11), 13 October 2016(Сф);Balezdrovi v. Bulgaria (Application no 36772/06), 20 September 2011-;Dichev v. Bulgaria (Application no. 1355/04), 27 January 2011(Сф);Parvanov et autres c. Bulgarie (n° 74787/01) решение от 7 януари 2010 г. (Сф);Lazarov v. Bulgaria (Application no. 21352/02), 22 May 2008.

Жалбоподателите са сезирали многократно както Столична община, така и различни институции, но вместо това през 2012 г. получават съобщение, че следва да посочат дали не биха желали да бъдат компенсирани по друг начин – финансово. За тази цел е трябвало да депозират нотариално заверени писмени искания. Тези съобщения не са получени от тях. Вместо това през 2013 г. тe предявяват иск за бездействие по ЗОДОВ срещу Столична община, но той е обявен за недопустим.

Европейският съд констатира, че в периода 2012-2013 г. жалбоподателите са разбрали, че няма да получат определения им като обезщетение апартамент. Независимо дали са получили или не писмата от общината, най късно към момента, когато предявяват своя иск   те са били информирани, че могат да потърсят финансова компенсация вместо обезщетение под формата на апартамент. Поради това Съдът намира, че жалбоподателите имат известна вина за забавянето на цялата процедура след 2013 г., тъй като не са спазили законовите изисквания (както е в случая на Rashkova and Simeonska v.  Bulgaria [Committee], no. 41090/12, §§ 10-15, 2 February 2017). Според Европейския съд  властите не могат да бъдат  винени за забавянията след 2013 г.  Приложимите правила не са им позволявали  да предприемат каквито и да било стъпки, насочени към замяна на конкретния апартамент  с други активи  без да са били направени  валидни искания от страна на жалбоподателите .

Независимо от горните съображения Съдът отбелязва, че, забавянето от около двадесет години (от 1999 – дата на влизане в сила на Конвенцията  за България и до 2013 г.) за предоставяне на обезщетение за отчужденото имущество на жалбоподателите, за което правителството не е представило никаква обосновка, е значително. Освен това всяко действие, което жалбоподателите биха могли да предприемат, не би приключило автоматично производството по обезщетение, тъй като би трябвало да се вземат допълнителни решения, идентифициращи конкретните активи, които трябва да бъдат предоставени.  Ето защо Съдът достига до извода,  че закъсненията, причинени по вина на властите, са били твърде значителни, че жалбоподателите  е трябвало да понесат прекомерна тежест и че справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, не е постигнат.  Поради това е  налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Съдът отбелязва, че е възможно и към настоящия момент  жалбоподателите   да поискат финансова компенсация или друг апартамент директно от местните власти, поради което не вижда основание да им присъди дължимата  стойност на апартамента. Доколкото е констатирал  нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 във връзка с прекомерното забавяне на производството за обезщетение, той приема, че е оправдано те да бъдат компенсирани и за пропуснатите ползи поради невъзможността да се възползват от дължимото им обезщетение за продължителен период от време. Ето защо Съдът им присъжда обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

Показателно е непредприемането на никакви генерални мерки от страна на властите след постановеното решение по делото Kirilova and Others  v. Bulgaria .

Списъкът на осъдителните решения е повече от внушителен, но това явно не смущава властите, които предпочитат да елиминират констатациите на Европейския съд и да действат „на парче“ – т.е. да компенсират само тези от засегнатите собственици от процеса на отчуждаване за различни обществени нужди, които успяват да се преборят и да достигнат до осъдително решение от международна институция.

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks