Начало > Европейска конвенция за защита правата на човека, статии > Обхват на правото на личен живот на задържаните

Обхват на правото на личен живот на задържаните

Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8

Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15).

Фактите

На 6 февруари 2015 г. жалбоподателят е задържан в Пазарджик и му е определена мярка за неотклонение задържане под стража за грабеж. На 14 август обвинителният акт е внесен от прокуратурата в районния съд на Пазарджик. На 18 септември 2015 г. г-н Вецев е информиран за смъртта на брат си, който е живеел в Германия. Той веднага сезира съда, за да поиска разрешение да присъства на погребението на починалия, което е планирано да се извърши на 26 септември 2015 г. в София. На 25 септември 2015 г. в съдебно заседание съдът   уважава молбата и разрешава  на г-н Вецев  да присъства на погребението между 8.30 и 16.00 часа, като разпорежда той да бъде екскортиран до София. По повод постановеното определение областната служба „Охрана“ към Министерството на правосъдието възразява, че съгласно Правилника за устройството и дейността на главна дирекция « Охрана  тя може да осигури   транспорт за задържаните лица само за явяването им пред съд, но не и поради други причини. Поради това съдът отменя първоначалното си определение, като се мотивира наред с другото и че не е оправдано подобна услуга да бъде във финансова тежест на държавата, още повече – в неработен ден.

На 28 октомври 2015 г. съдът одобрява постигнатото споразумение между жалбоподателя  и прокуратурата, с което той се признава за виновен и приема да изтърпи наказание от 18 месеца лишаване от свобода.

Оплакването

Жалбоподателят повдига оплакване за нарушеното му право на симеен и личен живот поради отказа на властите да му разрешат да присъства на погребението на брат си.

Правителството възразява, че това е мярка, предвидена в закона и ограничението й е оправдано с оглед ограниченията на ал.2 на чл. 8 от Конвенцията.

Преценката на Съда

Съдът напомня, че макар и всяко задържане да води до ограничаване на личния и семеен живот, все пак отказът да се разреши на един задържан да напусне мястото на задържане,  за да присъства на погребение на свой близък, представлява намеса в неговото право на неприкосновеност на личния и семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията (Płoski c. Pologne, no 26761/95, § 32, 12 novembre 2002). За да бъде спазена тази разпоредба, намесата трябва да е предвидена в закона, да преследва една от легитимните цели, предвидени в чл. 8, ал. 2 и да бъде „необходима в едно демократично общество“, т.е. да е пропорционална на преследваната цел. Съдът уточнява, че съгласно неговата практика чл. 8 не гарантира безусловно право на разрешение за излизане от местата за задържане по повод присъствие на погребение. Но именно националните власти, които са сезирани с подобна молба, следва да преценят нейната основателност. А съдът е този, който трябва да осъществи контрол върху конкретните мерки от гледна точка на правата, гарантирани от Конвенцията. (Płoski, цтирано по-горе, § 38, Czarnowski c. Pologne, no 28586/03, § 26, 20 janvier 2009, et Kanalas c. Roumanie, no 20323/14, § 66, 6 décembre 2016).

За да прецени необходимостта от подобна мярка, Съдът приема, че е подходящо в настоящия случай да прецени такива обстоятелства, като сериозността на извършеното престъпление, поведението на задържания и неговата опасност, гаранциите за завръщането му (напр. с оглед оставащата част от неизтърпяното наказание), както и съществуването на алтернативни възможности за удовлетворяване молбата на заинтересования, в частност – възможносттада се организира преместването с охрана (Sannino c. Italie (déc.), no 72639/01, 3 mai 2005, Płoski, цитирано по-горе, § 37, Czarnowski, цитирано по-горе, § 29, et Kanalas, цитирано по-горе, §§ 61-64).

В настоящия случай Съдът отбелязва, че вътрешното право предвижда възможността за получаване на отпуск само за лица,изтърпяващи наказание лишаване от свобода и че пътуването под охрана е ограничено до прехвърляния между съдебни институции .Що се отнася до лицата, които са с мярка за неотклонение задържане под стража, подобн възможност не е допустима. При тези обстоятелства отказът на съда да позволи на жалбоподателя да присъства на погребението на брат си може да се счита за „предвиден от закона“ по смисъла на член 8 § 2 от Конвенцията. Тъй като жалбоподателят е бил задържан в хода на досъдебно производство  в очакване на съдебен процес, Съдът приема, че намесата е била предназначена да осигури явяването му в съда, т.е. за постигане на легитимната цел,предвидена в чл.  8, § 2 от Конвенцията,а именно: да гарантира защитата на реда и предотвратяването на престъпления.

Що се отнася до преценката дали мярката е била необходима, съдът отбелязва,чевътрешното право не  предвижда възможността задържаното лице да се възползва от разрешение за излизане, а и националните власти не са предвиждали подобна възможност. Колкото до организацията на транспорт с охрана , районният съд е констатирал, че службата за охрана не е била оторизирана да осигури ескорт на жалбоподателя.Според Европейския съд посочва, че изложените от националния съд съображения от организационно и финансово естество, по принцип да могат да бъдат относими при преценката за пропорционалност на отказа да се разреши на един задържан да присъства на погребението на свой близък (Płoski, цитирано по-горе, § 37 и  Sannino, решение по допустимост, цитирано по-горе). Той обаче отбелязва, че в настоящия случай тези основания не са били решаващи, тъй като съдът е установил, че такъв превоз във всички случаи не е възможен съгласно приложимите разпоредби.

Анализирайки предпоставките за наложеното ограничение на жалбоподателя, Съдът констатира, че мярката е била предвидена в закона, обаче  тя е била непропорционална, защото мотивите, поради които е бил постановен отказът да се удовлетвори молбата на жалбоподателя, не са били от решаващо естество. Националните власти са отказали на жалбоподателя да присъства на погребението на брат си, поради липсата на подобна регламентация в законодателството без да основат решенията си на индивидуална преценка на случая и да извършат  оценка на пропорционалността – от една страна на правото на жалбоподателя на неприкосновеност на личния и семеен живот, а от друга – на изискванията за защита на обществения ред и предотвратяване на извършването на престъпления. Ето защо Съдът намира, че  правителството не е доказало, че намесата в личния и семеен живот на жалбопозателя е била „необходима в едно демократично общество“(подобно на  Feldman c. Ukraine (no 2), no 42921/09, § 35, 12 janvier 2012).

Поради изложените мотиви Европейският съд установява  нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция.

Послеслов

Европейският съд не за пръв път установява липсата на гъвкавост и отказът на националните власти (включително и на българския съд) да прояви индивидуален подход при преценката на всяка една ситуация, която е свързана с ограничаването на права.

Решението  налага промяна в практиката на националните съдилища при подобни случаи. Наред с това възниква необходимостта и от законодателни промени, за да не  се стига до констатацията за наличие на повтарящи се нарушения.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Михаил Иванов Михайлов
    27 септември, 2019 в 12:11 | #1

    Защита на човешките права в Затвора.

    Моля администраторите да не го спирате това много ще ми помогне

    Аз вече съм от 6 години в Затвора във облас Бургас Затворническо общежитие Дебелт; Когато имам възможност испращам писма до всяка законна точка на страната и до днескашен ден никой не ми обръща внимание, и реших да се обарна към всички медии и“ Господари на ефира“ И вие хора които имате такива случеи моля споделете за да го видят повече хора и да не лежите несправдливо дълги години в Затвора: Ще съм ви много благодарен ако достигне до всички медии… Предварително ви благодаря за разбирането.

    Всеки си знае точно кой ден свършва наказанието му, кога ще бъде освободен и си брои дните. Само аз, ако ме попитат, кога ще излезеш, не знам какво да кажа. Наказанието ми, според присъдата, е да съм 10 години в затвора без право на помилване, но не мога да си обясня защо без причина ми ги дадоха 10 нгодини аз даже не съм присъствал във Съда и дойдоха във вкъщи за справка и не ме върнаха от тогава не съм си виждал семейството.
    Някои се чудят, други се смеят и не вярват, трети се опитват да ми помогнат, ала нещата си остава същите.
    В килията сме 5 човека, 5 легла и 5 шкафчета, които нямат ключове. Нищо не може да се опази – ако изляза за малко, макар и само до тоалетната, веднага някой влиза и отмъква всичко, което намери. Един шампоан не може да се опази, пък да не говорим за друго. Тук всичко се продава за няколко цигари или един телефонен разговор. Някои от затворниците имаме мобилни телефони – донесени от вкъщи или купени тук, крием ги и ги вардим като зениците си, за да ги ползваме при нужда. Моят телефон е пъхнат под паркета, до крака на леглото, за да не бъде открит от металотърсача при поредната проверка. Опитвам се да завържа разговор с някой от затворниците, но трудно се намира такъв. Тук може всеки може да ти бъде голям приятел, ако искаш да си облекчиш душата пред него, но на следващия ден, ако имаш нужда от нещо, той вече не те познава.Става ми все по-трудно, не мога да ям и да спя, отслабнах повече от 20 килограма, трудно се движа, непрекъснато тялото ме боли, почвам да си мисля, че ще умра, преди да дочакам милостта на властта: да ме пуснат от затвора.Работи ли някой правозащитник в тази страна или ако влезе човек в затвора се смята, че той не се нуждае от нищо, че животът за него е свършил? Дали всеки, който е българин, роден от татко българин и от майка българка, е по-лош или по-добър, по-малък или по-голям от другите?
    За какво ме сочат с пръст, защо не ме оставят на мира, ами ме притискат непрекъснато и ме тормозят? изразява съжаление, че съм тук, че не е трябвало да става така, и това, което днес се случва със съда не е почтено, няма ли кой да направи нещо в тази страна. Ядосан съм заради незаконния начин, по който ме държат в затвора, заради начина, по който въпреки всички морални закони се гаврят с човешките съдби. Мисля какво да предприема, за да променя това, което правосъдието извършва спрямо мен. Сега имам аргументи, имам документ, това е писмено доказателство за незаконното ми задържане в затвора, доказателство за нарушение на основното човешко право, правото на свобода, за незаконно отнемане на свободата и задържане в затвор.Вече и според закона мога да поискам помилване (но не е ясно за какво именно някой трябва да ме помилва): всеки затворник, излежи ли две трети от присъдата, по закон има право да поиска съкращаване на срока за наказание, да бъде помилван, да ползва предварителна отпуска.
    Започвам да пиша жалби и молби за кой ли път и се надявам, че този път ще има положителен отговор. Досега не съм получил нито един отговор, единствено от народния правозащитник. Последните дни се чувствам зле, коремът постоянно ме боли, имам главоболие и световъртежи, надзирателите ми дават лекарства, а ми става все по-лошо. Не съм сигурен, че прилагат терапията, която ми препоръча лекарката на затвора.Вчера затворник получи гангрена на ръката, опериран е, а не му разрешават да отиде в болницата, за да му почистят раната. Тук ни третират като улични псета, строяват ни като магарета по няколко пъти на ден, преброяват ни и пак в килиите.Накъде отива тази страна, с тези хора, които я водят, как си позволих да попадна тук, на каква лъжа се гради българското правораздаване, защо у нас не властва правото като условие за правова държава и правова система? Защо у хората вече няма никаква човещина?
    След като имах толкова много възможности да живея някъде на спокойствие, защо се върнах в тази проклета държава, която ми унищожи живота и здравето? Дали си струваше това, което го направих за тази страна? Дали заслужавам да попадна тук, да се разкапвам в затвора, докато други седят в парламента? Има ли в България институция, която гледа на мен като на човек, има ли държавна инстанция, за която човекът е ценен? Има ли поне едно правило, което действа? Дали в тази страна нещо въобще функционира, ако се изключат службите и полицията? Единствената ми надежда е да изляза жив оттук, абсолютно сам съм и нямам на кого друг да разчитам.Не искат да дават пари дори за животоспасяващи лекарства, които ни трябват при спешни случаи, а тук има хора със сериозни заболявания.“Непрекъснато опитвам да намеря начин, някакъв правен начин, за да изляза от затвора и да започна отначало онова, което преди много години бях започнал, което бях съградил, но бе унищожено от шепа некадърници. За тази болна и заразена система трябва тотална демократизация. Животът
    в затвора оказва върху затворниците по-скоро вредно влияние, отколкото някаква полза. Влизат престъпници, излизат уж социализирани, но душите им остават същите.

  1. 0 trackbacks