Невъзможността на задържано лице да присъства на погребение на брат си представлява нарушение на чл. 8
Това е заключението на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 2 май 2019 г. по делото Vetsev c. Bulgarie (Requête no 54558/15).
Фактите
На 6 февруари 2015 г. жалбоподателят е задържан в Пазарджик и му е определена мярка за неотклонение задържане под стража за грабеж. На 14 август обвинителният акт е внесен от прокуратурата в районния съд на Пазарджик. На 18 септември 2015 г. г-н Вецев е информиран за смъртта на брат си, който е живеел в Германия. Той веднага сезира съда, за да поиска разрешение да присъства на погребението на починалия, което е планирано да се извърши на 26 септември 2015 г. в София. На 25 септември 2015 г. в съдебно заседание съдът уважава молбата и разрешава на г-н Вецев да присъства на погребението между 8.30 и 16.00 часа, като разпорежда той да бъде екскортиран до София. По повод постановеното определение областната служба „Охрана“ към Министерството на правосъдието възразява, че съгласно Правилника за устройството и дейността на главна дирекция « Охрана тя може да осигури транспорт за задържаните лица само за явяването им пред съд, но не и поради други причини. Поради това съдът отменя първоначалното си определение, като се мотивира наред с другото и че не е оправдано подобна услуга да бъде във финансова тежест на държавата, още повече – в неработен ден.
На 28 октомври 2015 г. съдът одобрява постигнатото споразумение между жалбоподателя и прокуратурата, с което той се признава за виновен и приема да изтърпи наказание от 18 месеца лишаване от свобода.
Оплакването
Жалбоподателят повдига оплакване за нарушеното му право на симеен и личен живот поради отказа на властите да му разрешат да присъства на погребението на брат си.
Правителството възразява, че това е мярка, предвидена в закона и ограничението й е оправдано с оглед ограниченията на ал.2 на чл. 8 от Конвенцията.
Преценката на Съда
Съдът напомня, че макар и всяко задържане да води до ограничаване на личния и семеен живот, все пак отказът да се разреши на един задържан да напусне мястото на задържане, за да присъства на погребение на свой близък, представлява намеса в неговото право на неприкосновеност на личния и семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията (Płoski c. Pologne, no 26761/95, § 32, 12 novembre 2002). За да бъде спазена тази разпоредба, намесата трябва да е предвидена в закона, да преследва една от легитимните цели, предвидени в чл. 8, ал. 2 и да бъде „необходима в едно демократично общество“, т.е. да е пропорционална на преследваната цел. Съдът уточнява, че съгласно неговата практика чл. 8 не гарантира безусловно право на разрешение за излизане от местата за задържане по повод присъствие на погребение. Но именно националните власти, които са сезирани с подобна молба, следва да преценят нейната основателност. А съдът е този, който трябва да осъществи контрол върху конкретните мерки от гледна точка на правата, гарантирани от Конвенцията. (Płoski, цтирано по-горе, § 38, Czarnowski c. Pologne, no 28586/03, § 26, 20 janvier 2009, et Kanalas c. Roumanie, no 20323/14, § 66, 6 décembre 2016).
За да прецени необходимостта от подобна мярка, Съдът приема, че е подходящо в настоящия случай да прецени такива обстоятелства, като сериозността на извършеното престъпление, поведението на задържания и неговата опасност, гаранциите за завръщането му (напр. с оглед оставащата част от неизтърпяното наказание), както и съществуването на алтернативни възможности за удовлетворяване молбата на заинтересования, в частност – възможносттада се организира преместването с охрана (Sannino c. Italie (déc.), no 72639/01, 3 mai 2005, Płoski, цитирано по-горе, § 37, Czarnowski, цитирано по-горе, § 29, et Kanalas, цитирано по-горе, §§ 61-64).
В настоящия случай Съдът отбелязва, че вътрешното право предвижда възможността за получаване на отпуск само за лица,изтърпяващи наказание лишаване от свобода и че пътуването под охрана е ограничено до прехвърляния между съдебни институции .Що се отнася до лицата, които са с мярка за неотклонение задържане под стража, подобн възможност не е допустима. При тези обстоятелства отказът на съда да позволи на жалбоподателя да присъства на погребението на брат си може да се счита за „предвиден от закона“ по смисъла на член 8 § 2 от Конвенцията. Тъй като жалбоподателят е бил задържан в хода на досъдебно производство в очакване на съдебен процес, Съдът приема, че намесата е била предназначена да осигури явяването му в съда, т.е. за постигане на легитимната цел,предвидена в чл. 8, § 2 от Конвенцията,а именно: да гарантира защитата на реда и предотвратяването на престъпления.
Що се отнася до преценката дали мярката е била необходима, съдът отбелязва,чевътрешното право не предвижда възможността задържаното лице да се възползва от разрешение за излизане, а и националните власти не са предвиждали подобна възможност. Колкото до организацията на транспорт с охрана , районният съд е констатирал, че службата за охрана не е била оторизирана да осигури ескорт на жалбоподателя.Според Европейския съд посочва, че изложените от националния съд съображения от организационно и финансово естество, по принцип да могат да бъдат относими при преценката за пропорционалност на отказа да се разреши на един задържан да присъства на погребението на свой близък (Płoski, цитирано по-горе, § 37 и Sannino, решение по допустимост, цитирано по-горе). Той обаче отбелязва, че в настоящия случай тези основания не са били решаващи, тъй като съдът е установил, че такъв превоз във всички случаи не е възможен съгласно приложимите разпоредби.
Анализирайки предпоставките за наложеното ограничение на жалбоподателя, Съдът констатира, че мярката е била предвидена в закона, обаче тя е била непропорционална, защото мотивите, поради които е бил постановен отказът да се удовлетвори молбата на жалбоподателя, не са били от решаващо естество. Националните власти са отказали на жалбоподателя да присъства на погребението на брат си, поради липсата на подобна регламентация в законодателството без да основат решенията си на индивидуална преценка на случая и да извършат оценка на пропорционалността – от една страна на правото на жалбоподателя на неприкосновеност на личния и семеен живот, а от друга – на изискванията за защита на обществения ред и предотвратяване на извършването на престъпления. Ето защо Съдът намира, че правителството не е доказало, че намесата в личния и семеен живот на жалбопозателя е била „необходима в едно демократично общество“(подобно на Feldman c. Ukraine (no 2), no 42921/09, § 35, 12 janvier 2012).
Поради изложените мотиви Европейският съд установява нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция.
Послеслов
Европейският съд не за пръв път установява липсата на гъвкавост и отказът на националните власти (включително и на българския съд) да прояви индивидуален подход при преценката на всяка една ситуация, която е свързана с ограничаването на права.
Решението налага промяна в практиката на националните съдилища при подобни случаи. Наред с това възниква необходимостта и от законодателни промени, за да не се стига до констатацията за наличие на повтарящи се нарушения.
