Osso v. Bulgaria(Application no. 51056/21)
Жалбата е по повод процедурата и продължителността на производство по Хагската конвенция за връщане на дете в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През 2014 г. жалбоподателят (италиански гражданин) се жени за българска гражданка в Обединеното калство, където им се ражда син. През 2017 г. семейството се премества в Швейцария. През юли 2019 г. майката, която е с детето на почивка в България, информира съпруга си, че няма да се върне в Швейцария. На 25 юли 2019 г. бащата прави искане за връщане на детето по Хагската конвенция. Министерството на правосъдието получава искането на швейцарския централен орган на 5 август 2019 г. Производството пред Софийския градски съд е образувано на 5 ноември 2019 г. Изготвената психологическа експертиза установява, че отделянето на детето от един от двамата родители би имало силни травматични последици върху него. На 1 юли 2020 г. СГС разпорежда връщането на детето в Швейцария. След жалба на майката Софийският апелативен съд /САС/ с окончателно решение от 20 април 2021 г. отменя решението на СГС и отхвърля искането на жалбоподателя. Той приема, че макар детето да е силно привързано към баща си, завръщането му при него би застрашило физическото и психическото му развитие, което се включва в изключенията по чл. 13b от Хагската конвенция. Тези последици от раздялата с майката, както и необходимостта да научи нов език /немски/, ако бъде върнато в Швейцария, биха могли да се отразят и на неговото образование. В България то се е адаптирало много добре, посещава ежедневно детска градина и има извънкласни дейности, докато в Швейцария е ходило на ясла само два пъти седмично.
Междувременно започва бракоразводен процес, в рамките на който на 7 октомври 2021 г. Троянският районен съд постановява привременни мерки и възлага родителските права на майката. На 24 март 2022 г. бракът е разтрогнат и родителските права са предоставени на майката. В момента делото е висящо пред Окръжен съд Ловеч по жалба на жалбоподателя.
Европейският съд не приема за основателен аргумента на САС, че е налице хипотезата на чл. 13b от Хагската конвенция, тъй като „изключението за сериозен риск“ не може да възникне единствено от раздялата на детето с родителя, отговорен за неправомерното разделяне, позовавайки се на решението си по делото K.J. v. Poland (жалба no. 30813/14, § 67, 1 March 2016) Според него решението на САС не е било достатъчно добре аргументирано и се е основавало повече на факторите, които са повлияли върху взаимоотношенията на детето с майката и адаптирането му към българската среда и сравнението с трудностите, които то е изпитвало в Швейцария. В светлината на чл. 8 от Конвенцията обаче „сериозният риск“ не може да бъде тълкуван като включващ всички неудобства, задължително свързани с преживяването на връщането. Съдът отбелязва, че никъде от преписката не се установява, че връщането на детето в Швейцария би означавало непременно, че то ще се раздели с майка си. Няма данни тя да не е имала достъп до Швейцария, нито че бащата би препятствал срещите й със сина им. САС не е проучил въобще тези аспекти. Европейският съд подчертава, че ако механизмът за връщане бъде автоматично дезактивиран само на базата на отказ на отвличащия родител да върне детето, това би подложило системата, създадена от Хагската конвенция на риск да зависи от едностранната воля на този родител (вж. Thompson v. Russia, № 36048/17, § 70, 30 март 2021 г.).
Съдът наред с това отбелязва пропуски и по повод бързината на самото производство. От датата, на която искането за връщане е било регистрирано в СГС до датата на окончателното решение са изминали седемнадесет месеца и две седмици – срок, който е прекалено дълъг за този вид производства в сравнение с препоръчителния срок от шест седмици по чл. 11 от Хагската конвенция.Според него изглежда, че в тази част националните власти не са действали с необходимото усърдие.
Крайното заключение на Европейския съд е, че жалбоподателят е претърпял непропорционална намеса в правото си на зачитане на семейния му живот, тъй като процесът на вземане на решение от САС, включително продължителността на производството по връщане като цяло, не отговаря на процедурните изисквания, присъщи на чл. 8 от Конвенцията.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.