P.H. c. Bulgarie(Requête no 46509/20), 27 septembre 2022
/решение на Комитет/
От своето юношество жалбоподателката психологически се е чувствала като момиче, макар че след раждането си в регистрите за гражданско състояние е била вписана като лице от мъжки пол. През септември 2018 г. тя сезира районния съд с молба на основание чл. 19, 45,73 и 27 от Закона за гражданската регистрация за промяна на данните относно пола й – име, презиме, фамилия и ЕГН. Към молбата е приложена медицинска документация за лечението, на което се е подложила и психологическо изследване. Съдът удовлетворява искането й с решение от февруари 2019 г., приемайки, че докато българският закон не разрешава подобни промени, следва да бъде прилаган пряко чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Доколкото представените доказателства показват по убедителен начин, че жалбоподателката се самоопределя като лице от женски пол, е уместно да удовлетвори исканата промяна в личните данни. Това решение е обжалвано от прокуратурата и е отменено от окръжния съд. Последният излага мотиви, че понятието е генетично обусловено и не може да се променя между раждането и смъртта. В българското законодателство то не може да се тълкува по друг начин освен по този, определен с Конституцията и той не противоречи на чл. 8 от Конвенцията. Социалнопсихологическите нагласи на индивида не могат сами по себе си да оправдаят промяната на гражданското състояние. Жалбоподателката сезира Върховния касационен съд, който не допуска жалбата й до разглеждане. В своето определение той посочва, че решението на окръжния съд е в съответствие с новата му практика, а предходната му практика вече е изоставено (съгласно която той е намирал, че подобни искания за промяна на пола са допустими и е оставял в сила решения в този смисъл на районните съдилища). Наред с това ВКС намира, че дори и да беше допустимо да се разреши юридически промяната в регистрите за гражданското състояние, процедурата по медицинска промяна на пола все още не е завършила, така че жалбоподателката би имала възможност отново да се обърне към съд, когато това стане факт.
Междувременно Съдът е уведомен от жалбоподателката, че е била извършена медицинска интервенция в Гърция и тя вече е с женски полови органи. През юни 2022 г. е образувано тълкувателно дело пред ВКС внъв връзка с констатираната противоречива практика, по което основният въпрос е дали е допустимо и при какви условия признаването на промяната на пола при доказана транссексуалност.
Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана в светлината на позитивните задължения на държавата, произтичащи от чл. 8. Той наред с това се позовава и на своите изводи, до които е достигнал в постановеното решение по делото Y.T. c. Bulgarie (no 41701/16, § 61, 9 juillet 2020). И тук основният въпрос се свежда до това – дали е намерен този справедлив баланс между общия интерес и интереса на отделния индивид. Затова той ще съсредоточи анализа си върху въпроса дали отказът на националните съдилища да уважат искането на жалбоподателката за промяна на данните в гражданската регистрация представлява непропорционална намеса в правото на зачитане на личния й живот.Съдът отбелязва, че националните съдилища са констатирали че претендираният пол от жалбоподателката не съответства на нейния биологичен пол. Той изрично отбелязва, че гарантирането на надеждността и последователността на гражданското състояние и по-общо – изискванията на правната сигурност са в общ интерес и оправдават прилагането на строги процедури, по-специално за проверка на основните мотиви при направено искане за правна промяна на идентичността, позовавайки се на своята практика (A.P., Garçon et Nicot c. France, nos 79885/12 et 2 autres, § 142, 6 avril 2017, S.V. c. Italie, no 55216/08, § 69, 11 octobre 2018, et Y.T. c. Bulgarie, § 70.)
Съдът критикува твърде общите изводи за защита на обществения интерес, изложени от окръжния съд, който се позовава най-общо на традиционните ценности и българските християнски традиции, залегнали в основата на действащото законодателство без да ги съпостави с интересите на жалбоподателката и да вземе под внимание предприетите от нея действия по медецинска и психологическа промяна на пола. Поради това той заключава, че не са били представени солидни аргументи от обществен интерес, които да обосновават отказа да се удовлетвори искането на жалбоподателката за промяна на съответните данни в гражданските регистри. Европейският съд отбелязва наред с това непоследователността в практиката на самия ВКС и твърде големите противоречия в нея, което не е отречено и от самата касационна инстанция. Това поставя жалбоподателката в продължителна обезпокоителна ситуация на уязвимост, безпокойство и унижение.
Съдът припомня необходимостта от позоваване на препоръките, приети от международни органи (по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисар на ООН за правата на човека), относно мерките за борба с дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност, сред които е препоръката към държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин.
Съдът достига до извода, че като е отказал да признае юридически претендирания от жалбоподателката пол без да изложи достатъчни и обосновани мотиви, окръжният съд неоправдано се е намесил в правото на жалбоподателката на неприкосновен личен живот и така е допуснал нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция.
На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
